Капитал
Обратно към статията

Честита нова енергийна година

През последните две седмици бе разпределена голяма част от енергията за бизнеса до края на годината

От Ивайло Станчев
12 юли 2019

Сделки за стотици милиони левове се сключиха само за 10 дни на Българската независима енергийна борса - от 21 юни до 2 юли. Това е повече от всичките двустранни договори за предишните пет месеца и съвсем логично привлече вниманието на обществото към случващото се в сектора.

Високата активност обаче не е прецедент, тъй като точно по това време приключва старият и започва новият програмен период, което е своеобразната нова година за енергетиката, и съответно изтичат голяма част от дългосрочните договори между производители и търговци.

По-важното тук е кой взе тока и на каква цена. Защото в следващите месеци тези договори ще осигурят не само конкурентно предимство, но и възможност за препродажба и реализиране на големи печалби.

АЕЦ "Козлодуй" в действие

На 28 юни държавната атомна централа продаде грубо около една четвърт от целия си ток за свободния пазар до края на годината. Но вместо АЕЦ-ът да обяви търг за енергията си, на който да се явят всички пазарни участници и да наддават, ръководството на дружеството е решило да продава на определена от конкретните купувачи цена, която е по-ниска от пазарната към момента. Според Асоциацията на търговците на електроенергия в България от това централата е пропуснала да спечели около 50 млн. лв. - електроенергията е продадена за 160 млн. лв. вместо за 210 милиона.

Казусът предизвика остра реакция от страна на търговците и работодателите, тъй като представлява непазарно осигуряване на енергия от държавата за определени потребители. Но случаят се оказа малко по-сложен и демонстрира какви са последствията от счупения пазар на енергия. Макар и неофициално, се разбра, че получатели на тока са най-големите консуматори в страната - заводи като "Стомана Перник", КЦМ, "Биовет" и други. Всички те от 1 юли е можело да останат без енергия заради изтеклите им договори.

Така един вид държавата е намерила механизъм да им осигури необходимата енергия, при това на конкурентни цени, тъй като всички те работят за износ и продукцията им се състезава с тази на заводите от Западна Европа, които плащат много по-малко за ток. Това е добре за тези предприятия, защото ще останат конкурентни, и за хилядите наети в тях. Но за всички е повод да се замислим защо на българския пазар няма достатъчно ток за базови нужди и държавата трябва да го пуска на големите си предприятия "под масата".

Такава базова електроенергия осигурява основно АЕЦ-ът, тъй като производството на ВЕЦ-вете на НЕК е непостоянно, а ТЕЦ "Марица-изток 2" има прекалено висока цена. Съществена част от тока на "Козлодуй" за тази година бе разпределена обаче още в края на 2018-а и през януари тази година. Оттогава централата не е обявявала нови търгове за дългосрочни продукти, което означава вероятно, че цялата енергия на централата е разпределена.

Схемите на Ковачки

Според източници на "Капитал" от пазара именно при тези минали сделки на АЕЦ-а свързани с Христо Ковачки търговци са успели да купят значителни количества електроенергия - енергийната борса публикува имената на купувачите, но не и обемите, за които са сключили договор. Успехът им е в резултат на предложената по-добра цена, което пък е повод за съмнения, че е имало изтичане на информация за офертите на останалите играчи. Но това е въпрос, с който може да се занимава единствено КЕВР и докато няма установено от комисията нарушение на правилата, сделките трябва да се приемат за законни.

Какво прави с електроенергията Ковачки е трудно да се каже. Може да я изнася в чужбина, да я продава на други търговци, да я доставя на крайни клиенти и т.н. Но по-важното е, че той не разчита само на тока от АЕЦ-а, а играе още с енергията от собствените си централи и топлофикации. На 26 юни свързаната с него "Юропиан трейд оф енерджи" обяви, че иска да купи 966 240 мВтч (110 мВт по 24 часа) електроенергия за периода от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2020 г. на цена 91.15 лв./мВтч, или за общо 80 млн. лв. Като продавач се явява друг свързан с Ковачки търговец - "Гранд енерджи дистрибюшън", който пък има договори за изкупуване на ток от топлофикациите на енергийния магнат. В същия ден тези два търговеца са продали енергия за над 40 млн. лв. на "Лукойл Нефтохим" при цена 114 лв./мВтч.

На 2 юли "Юропиан трейд оф енерджи" направи още една сделка, при която купи ток за 110 млн. лв. на цена 91 лв./мВтч. Предполага се, че продавач отново е "Гранд енерджи дистрибюшън", като този път е била прехвърлена произведената от "Топлофикация София" енергия. Търговецът на Ковачки е избран по неясен начин от общинското дружество за ексклузивен продавач на енергията му на борсата. Очаква се в следващите месеци още от енергията на общинското дружество да бъде продадена от търговците на Ковачки на много по-висока цена.

На 1 юли пък НЕК продаде в пакет енергията от малките ВЕИ за периода от 3 юли до 30 септември (след тази дата те сами ще търгуват с тока си) и 80% от нея отново отиде във фирми от кръга на Ковачки. Показателно в случая е, че още на 19 юни НЕК беше обявил подобен търг, но тогава работодателите обвиниха директора на държавното дружество Петър Илиев, че е поставил условия, приемливи само за Ковачки - например продажба на ток без твърд график. Аукционът тогава беше прекратен, а Илиев дори си подаде оставката. После като председател на борда на директорите на БЕХ не си я прие и обяви въпросния търг повторно на 1 юли.

Именно тази сделка е в основната на рекордната цена от 3 юли, когато сегментът "Ден напред" затвори при ниво от над 195 лв./мВтч - след като премина в ръцете на Ковачки, енергията просто изчезна от борсата и търсенето стана много по-голямо от предлагането.

Цялото това концентриране на големи количества електроенергия в един пазарен участник му позволява до голяма степен да диктува правилата. Даден клиент може и да не е доволен, но няма откъде другаде да си купи ток. Дори да е най-голямото предприятие.

[Shutterstock]