Капитал
Обратно към статията

Брюксел планира да опрости правилата за бюджета на еврозоната

Целта е да се въведат по-меки цели за намаляване на дълга на държавите от еврозоната

От Йоанна Иванова
26 август 2019

Най-пресният пример за подобен конфликт между държава от еврозоната и ЕК е този между Рим и Брюксел.
Европейската комисия (ЕК) планира да опрости правилата за бюджета на държавите от еврозоната, за да осигури по-меки цели за намаляване на дълга. Това пише Financial Times, позовавайки се на доклад, до който на изданието е бил осигурен достъп.

Според FT следващата комисия ще се опита да измени Пакта за стабилност и растеж и да възстанови доверието на държавите от еврозоната в способностите на Европейския съюз (ЕС) да налага фискалните правила. В последно време пактът попада под острата критика на някои правителства, според които заложените в него цели са прекалено ограничаващи. Други държави пък изразиха недоволство, тъй като според тях Брюксел позволява на държави да действат в нарушение.

Планът на Брюксел

Според документа сегашният план е довел до "неразумни фискални позиции" и "проциклични фискални политики", които налагат прекалено големи ограничения върху правителства в нужда. Намерението на Брюксел е предложението за преработване на правилата да бъде представено в рамките на 12 месеца от влизането на новата комисия през ноември. Една от основните реформи, които се разглеждат, е преосмислянето на целите на дълга, за да се позволи "разумно и устойчиво намаляване на дълга за най-уязвимите икономики", пише изданието.

Според Пакта за стабилност и растеж дефицитът на държавите членки не трябва да надвишава 3% от БВП, а съотношението дълг към БВП да не надхвърля 60%. Брюксел преди е признавал, че целите могат да се окажат невъзможни при икономически проблеми, припомня FT.

В доклада се споменава разцеплението между правителствата на северната и южната част на еврозоната и се отбелязва, че комисията ще трябва да подходи внимателно, имайки предвид "високото ниво на поляризация и недоверие" между защитниците на стриктното прилагане на правилата и на подход, който взима предвид конкретната ситуация.

Контекстът

Най-пресният пример за подобен конфликт между държава от еврозоната и ЕК е този между Рим и Брюксел, когато правителството на министър-председателя Матео Салвини отказа да понижи нивото на публичния дълг съгласно фискалните правила на Брюксел, което доведе до заплахата на комисията да започне наказателна процедура. В продължилия няколко месеца спор някои държави членки заеха страната на Италия, но други като Германия и Холандия разкритикуваха действията на Салвини.

От друга страна, следващата комисия трябва да вземе предвид забавянето на европейската икономика, както и други външни фактори, които имат ефект върху Европа, като конфликта между САЩ и Китай. Миналата седмица предварителните данни на Евростат за периода от април до юни показаха, че икономиката на еврозоната и целия ЕС са нараснали с едва 0.2% на тримесечна база. Ръстът на годишна база е съответно 1.1 и 1.3%. Най-голямата икономика в съюза - Германия, отбеляза свиване на БВП с 0.1% на тримесечна база. Франция и Испания също отчетоха забавяне, като двигателите на ръста отново бяха страните от Централна и Източна Европа.

Дефицитът на държавите членки не трябва да надвишава 3% от БВП, а съотношението дълг към БВП да не надвишава 60%

[Reuters]