Капитал
Обратно към статията

Русия: Застой с признаци за рецесия

Намаляващите трудови ресурси, замръзналото равнище на инвестициите и ниската производителност влошават кондицията на икономиката

От Петър Карабоев
30 август 2019

0.4% от БВП е средният годишен темп на растеж на икономиката за 2014-2018 г.
10.7% е спадът на разполагаемия доход на домакинствата след анексирането на Крим.
0.1% ще е ръстът на реално разполагаемите доходи на руснаците за 2019 г.
Последните данни за икономиката и доходите в Русия могат да се обобщят като застой с признаци за рецесия. Руснаците са все по-разочаровани от правителството, а образът на Владимир Путин на силния човек, който знае и контролира всичко, се пропуква.

Тесен кръг негови приближени се превърнаха бързо в милиардери, но милионите руснаци така и не усещат подобрение. Теориите, с които се обяснява ситуацията, са различни: че Кремъл предпочита да прибира и разпределя петролно-газовата рента и да облага за собствена изгода всеки появил се по-успешен бизнес; че Путин не желае да развива конкуренция в икономиката, за да не прелее тя в политическата сфера; че става въпрос за посредствено икономическо управление, нежелание за сериозно реформиране на структурните слабости и противоборство между идеите за посоката на развитие.

Какъв модел за развитие

Петродоларите като че ли останаха единственият сериозен източник за бюджета, докато в икономическата експлозия от началото на века не беше така - тогава либерални данъчни и икономически реформи стимулираха инвестициите и потреблението, навлязоха много чуждестранни капитали и се създадоха нови сектори със значителен принос за ръста на БВП. След 2008 г. и особено след анексирането на Крим през 2014 г. всичко се промени. До 2018 г. икономиката нарасна само с 1.85% (средно 0.4% годишно), 317 млрд. долара бяха изтеглени от страната, преките инвестиции от чужбина намаляха с пъти, а разполагаемите доходи на домакинствата се свиха с почти 11%.

През юни на Международния икономически форум в Санкт Петербург бившият финансов министър и настоящ ръководител на Сметната палата Алексей Кудрин каза: "Президентът говори да станем световен технологичен лидер, но при сегашната структура на икономиката и качеството на институциите няма да има сериозен отскок." Той изброи три основни фактора за слабостта на руската икономика: намаляващите трудови ресурси, замръзналите от шест години насам на около 20% от БВП инвестиции и ниската производителност.

След поредната изборна победа от 2018 г. Путин съживи инициативата си за национални проекти от типа на "Повишаване производителността на труда и подкрепа за заетостта". Но те не работят и причината не е липсата на средства - бюджетът приключи 2018 г. с излишък от 2.75 трилиона рубли (около 44 млрд. долара), а за първото полугодие на 2019 г. - с 1.6 трлн. рубли (1.5% от прогнозния БВП).

Миналата седмица Кудрин показа, че разходната част на бюджета за първото полугодие е изпълнена 42.5%, което е антирекорд за последните 7 години, а тази по националните проекти - още по-слабо: 32.4% от предвидените 1.723 трлн. рубли. Само 8.3% от планираните разходи са направени в "Цифрова икономика", 11.6% в "Околна среда" и 17.7% в "Производителност на труда и заетост". Значителни средства не са разблокирани заради слабо подготвени проекти и заради некачествена администрация в Москва и по регионите. Подпомагането на държавните предприятия от бюджета предизвика изненадващ ефект - вместо да ги влагат, ръководителите им депозираха значителна част от тях (почти 180 млрд. рубли) в банките.

Това събуди споровете за модела на икономическа политика. Министърът на икономиката Максим Орешкин иска
иска да се охлади ръстът на потребителското кредитиране и вместо това излишъците на държавата да се харчат сега. Управителят на централната банка Елвира Набиулина иска излишъците да се задържат като буфери, а известният с по-либералните си възгледи Кудрин е за структурни реформи, бизнес по ясни правила, непарични стимули, инвестиционен климат с ограничаване на намесата на властта.

С дъх на командна икономика

Времето за избиране на посоката изтича, защото мерките трябва да започнат да дават резултати преди 2021 г., когато ще са парламентарните избори в Русия. На стартовата позиция от правителството идват идеи с дъх на командна икономика. В понеделник икономическото министерство обяви, че парите на руските домакинства няма да се увеличат тази година, защото реално разполагаемите доходи ще нараснат с микроскопичните 0.1%. В началото на лятото ведомството прогнозираше 10 пъти по-добър резултат, а сега се оправдава с "твърде голямото кредитно натоварване при високи лихви и бавен ръст на номиналните заплати".

Това се случва в страна с внушително социално неравенство - има изчисления, че дори е по-голямо, отколкото в последните години на Руската империя. При контрола на тесен кръг много богати руснаци върху огромна част от благосъстоянието на страната на статистиката за средната покупателна способност на населението трудно може да й излезе "социалната сметка".

Една от националните цели, поставени от Путин през 2018 г., е до 2024 г. двойно да намалее делът на бедните - до 6.6%. В сряда "Росстат" съобщи, че през първото полугодие на годината нивото на бедност расте - 13.5% (спрямо 13.3% преди година). Руснаците, живеещи под жизнения минимум, са 19.8 млн. души. При официална годишна инфлация от 5% прагът на бедност се е повишил със 7.1.% до 11 185 рубли (152 евро) за хората в трудоспособна възраст. При това в потребителската кошница голяма тежест имат базови продукти като картофи, яйца, брашно и хлебни изделия.


Министерството на икономиката успокоява руснаците, че инфлацията ще е по-ниска, но за повечето от тях е по-важно замръзването на доходите им, в резултат на което се свива и потреблението. Прогнозата на министерството е разполагаемите доходи през 2020 г. и след това да растат с 1.5-2.5%. Това не обещава бързо постигане на приличен жизнен стандарт, но се прави и уговорката, че ще се случи, ако има структурни реформи.

Правителството подготвя постановление, с което да бъдат задължени обявяващите държавни поръчки да насочват от 2020 г. поне 30% от тях към руски производители и доставчици, съобщи деловото издание "Ведомости". Друга идея е конкурсите да са само за руски компании и само ако се провалят, да има повторно обявяване без ограничения. В момента е почти забранено купуването на чуждестранни леки автомобили и мебели за държавни нужди, софтуер е допустим, ако няма руски аналози, а при лекарства и медицински изделия действа правилото "третият е излишен" (не се допуска чужд производител, ако кандидатстват поне две компании от Митническия съюз около Русия).

От Федералната антимонополна служба на Русия обявиха, че са против квотна схема, защото тя "ще раздели производителите на повече и по-малко руски и ще влияе негативно на икономиката и качеството на договорите". В началото на август във Висшата школа за икономика изчислиха, че по данни на Министерството на финансите за първите шест месеца на 2019 г. делът на този вид държавни и общински покупки е надхвърлил 63.7%.
Чужди фондове са изтеглили 1.1 млрд. долара от Русия през август

Руският фондов пазар продължава стремително да губи международни инвеститори. От началото на август чуждестранни фондове са продали акции на руски компании за 1.1 млрд. долара, а мащабът на разпродажбата е най-голям от налагането на западните санкции на страната през 2014 г., съобщава специализираният сайт finanz.ru, позовавайки се на данните на EPFR Global, които влизат в обзора на компанията "БКС Глобал маркетс". Като се прибавят и чуждите инвеститори в облигации, сумата нараства до 1.26 млрд. долара.

Ако в началото на годината книжа разпродаваха инвеститори, ориентирани основно към развиващите се пазари, то през август към тях се присъединяват и фондове, които са специализирани изключително към Русия. През миналата седмица такива профилирани фондове са продали акции за 330 млн. долара, което е рекорд от 2017 г., а от началото на месеца – за 550 млн. "Фондовете, управляващи активно инвестиции в Русия, са направили най-големите продажби за последните 2.5 години. Това показва, че негативната изходяща тенденция за инвестициите се запазва, въпреки че като цяло състоянието на пазара е спокойно. В краткосрочен порядък виждаме риск за руските акции и облигации", отбелязва главният стратег на "БКС Глобал маркетс" Вячеслав Смолиянов.

Чуждите капитали напускат не само Русия – на фона на ескалацията на търговската война и опасността от забавяне на глобалната икономика инвеститорите разпродават акции и се насочват към по-сигурни активи, основно облигации на САЩ и Германия, обясняват анализатори от американската инвестиционна банка Morgan Stanley. Според техните изчисления от началото на годината инвеститорите са изтеглили 550 млрд. долара от рискови активи и са ги насочили към държавни облигации и парични фондове. Мащабите на преструктурирането на инвестициите са съпоставими със ситуацията през 2008 г., когато настъпи ипотечната криза в САЩ и това доведе до глобална рецесия.

Петродоларите като че ли останаха единственият сериозен източник за бюджета в Русия за разлика от икономическата експлозия от началото на века

[Reuters]