Капитал
Обратно към статията

Къде е България в новия климат

Промяната на климата застрашава земеделието у нас и въпреки предприетите вече мерки институциите трябва да решат някои спешни проблеми

От Йоанна Иванова
5 септември 2019

Основните рискове пред фермерите в страната ни са засушаването и екстремните събития
България има късмет, че е част от ЕС и борбата с климатичните промени е залегнала в общата земеделска политика и еврофондовете
Но българските институции имат да решават някои спешни проблеми, които могат да уязвят земеделието
[[issue_relstories]]Не, не ви се струва. В последно време и в България все по-често ставаме свидетели на екстремно време - горещи вълни, продължителни периоди на засушаване и интензивни дъждове в нетипични периоди. Това не е изненада, тъй като от години насам учени предупреждават за ефектите от изменението на климата.

"Климатът вече е променен. Тенденциите, които наблюдаваме, ще се задълбочават през следващите години", коментира за "Капитал" Генади Кондарев от екологично сдружение "За Земята". Според него в краткосрочен и средносрочен план в България можем да очакваме климатични аномалии, а в дългосрочен - повишение на температурата.
"Негативните тенденции, които вече наблюдаваме, ще се задълбочават през следващите години."
Генади Кондарев, екологично сдружение "За земята"


Последният доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) към ООН е поредното напомняне за тази нова климатична реалност, но този път фокусът е поставен върху ефекта за земята (основно земеделието, животновъдството и управлението на горите) и рисковете пред производството на храна.

В глобалната ситуация на взаимосвързаност всички държави по света трябва да преосмислят как използват земите си, какво е състоянието на екосистемите и какви са потенциалните рискове. България е разположена в регион, който дългосрочно е уязвим към засушаване и недостиг на вода и е важно земеделието да се адаптира към това. В много отношения всъщност страната се справя добре, но има и доста видими проблеми.

Какви са рисковете

"От няколко години в региона се наблюдава преминаване от четирисезонен климат към друг цикъл - половин година (от януари до юли) със сериозни количества валежи и половин година (август - декември) с недостатъчно валежи. Това носи рискове за екосистемите - човешки и естествени", обяснява експертът по промяна на климата към WWF Георги Стефанов. По думите му адаптирането на екосистемите към изменящия се климат изисква дълги периоди от време, а бързо настъпващата промяната поставя този процес под въпрос. Стефанов дава пример с корояда - обикновено този вредител загива през зимата заради студа. Когато обаче няколко поредни години температурите не са достатъчно ниски, популацията на корояда се увеличава и виждаме как големи площи от българските гори загиват.
"Климатичните aномалии ще се отразят на земеделските площи и тяхното качество."
проф. Владислав Попов, директор на Агроекологичния център към Аграрния университет в Пловдив


При горите честите и мащабни пожари, които тази година видяхме в Сибир, пък са друга опасност. "Сухите лета, които очакваме, увеличават риска от загуба на гори отвъд точка, в която те могат да се възстановяват", обяснява Кондарев.

След това идва и човешката дейност, която, както става ясно от доклада на ООН, подлага екосистемите на допълнителен натиск - незаконните сечи и изтощителни земеделски практики са само част от упоменатите проблеми.

В какво състояние са екосистемите

"Все още можем да твърдим, че състоянието на екосистемите у нас е сравнително стабилно", обяснява Стефанов. По данни от 2014 г. близо 38% от земите в България са заети от горски територии, а малко над 52% - от земеделски.
"Все още можем да твърдим, че състоянието на екосистемите у нас е сравнително стабилно."
Георги Стефанов, експерт по промяна на климата към WWF


Според анализ на състоянието на земните ресурси в Националната програма за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването до 2020 г. почвената ерозия е най-сериозният деградационен процес за страната в момента, като 12% от площите са силно ерозирани, обяснява пред "Капитал" проф. Попов. Някои от другите заплахи са например дехумификация (намаляване на органичното вещество) и повишеното вкисляване, които намаляват продуктивността на почвите.

Според отговорните институции здравословното състояние на горите у нас пък е добро и се наблюдава прираст. Близо 1 млн. хектара (около една четвърт от общата горска територия) имат серфтификат FSC, който гарантира устойчивото ползване и управление на горските ресурси. Въпреки това незаконните сечи продължават да са проблем, а наскоро България заложи в своя национален план за енергетика постигане на ВЕИ целите чрез изгаряне на биомаса (тоест дървесина), припомня Стефанов.

Колко е важно да си част от ЕС

България има късмета да бъде част от силна икономическа общност, която в огромна степен управлява процесите в земеделието чрез системата за директни субсидии, Общата селскостопанска политика (ОСП) и донякъде - Програмата за селските райони.

Опазването на околната среда и борбата с климатичните промени е една от целите, които ЕС си поставя, и това лесно се вижда през разпределението на еврофондовете. В настоящия програмен период бяха въведени цяла група правила за екологични практики - например ротация и диверсификация на отглежданите култури, отделяне на части от земеделските земи, върху които не се отглежда нищо, или пък буферни ивици и култури, които обогатяват почвата с азот. Държавите трябва да поддържат и т.нар. постоянно затревени площи в екомрежата "Натура" - територии, които не могат да бъдат разоравани от стопаните.

Пакетът "зелени" изисквания е подплатен и с плащания. През последната година около 450 млн. лв .от директните субсидии за фермерите отидоха в това направление от общо близо 1.4 млрд. лв. В програмата за развитие на селските райони пък има цял пакет от мерки за околната среда и борба с измененията на климата.

Очаква се "зелените" изисквания към фермерите да се запазят и в новия програмен период, а за тях да бъдат отделяни бюджети и през друг тип схеми на подпомагане. Така например тази година ЕК и ЕЦБ обявиха пакет от 1 млрд. евро кредити за млади земеделски производители и се очаква един от основните му фокуси да бъде именно опазването на околната среда, ефективното използване на ресурси и борба с климатичните промени.
"ЕС много умело направлява земеделските процеси чрез Общата селскостопанска политика."
Ивелин Тончев, агроном и собственик на "Близката ферма"


"ЕС много умело на принципа на моркова и тоягата направлява земеделските процеси", казва Ивелин Тончев, агроном и собственик на "Близката ферма" - семейна ферма, в която се прилагат устойчиви практики. "В доклада на IPCC се набляга много на това, че промяната може да настъпи вследствие на икономически стимул. Земеделието в голямата си част е мащабно - това вече са бизнесмени, не фермери, така че, ако имат икономически стимул, те ще се възползват", обяснява той.

Така според последни данни на ЕК за периода 2011 - 2017 г. площта на земите в България с много по-щадящото земята биологично земеделие са се увеличили с над 100% до 2.7% от общите обработваеми площи. Според Тончев все още сме на етап, в който тези процеси трябва да бъдат регулирани от институциите, но все повече земеделци като него например сами се обръщат към алтернативно земеделие.

И доста проблеми

Всъщност общата оценка е, че страната ни не е в твърде лоша форма. Редом с друго фермерите имат достъп до устойчиви на суша семена, инвестират в модерни противоградни мрежи и друга инфраструктура. Загубите в години с климатичните бедствия обичайно са далече от фатални нива.

Но има и редица проблеми. Сред уязвимите места на екосистемите в България е например управлението на водите, което ще изисква и сериозни инвестиции. Напоителните системи в страната - огромна част от които са наследство от соцвреме, са в лошо състояние, а загубите на вода са особено високи. Доклад на Световната банка наскоро оцени южните части на България като особено уязвими от воден стрес - това означава, че при малко по-продължителен период на суша там ще се усети остър недостиг на вода.

Някои пазарни механизми за управление на риска могат да се подобрят значително. Земеделските застраховки например все още са по-скоро изключение, отколкото масова практика. Стопаните разчитат на държавни компенсации в случаи на бедствия.

Рискове създава и лошото разпределение на земеделските земи - около 80% от тях са концентрирани в шепа субекти. Това води със себе си и несправедливо разпределение на субсидиите. Помощите често не стигат до най-малките земеделски субекти, които са особено важни, защото имат потенциал да подобрят модела на потребление към по-благоприятен за околната среда.

Според Кондарев е нужно институциите да подобрят и комуникацията към засегнатите от промените страни. "Политиките за адаптация към промените в климата трябва да се комуникират по-добре, защото населението трябва да се подготви", обяснява той. Според него България все още изостава от други в подготовката за настъпващата промяна, а на властите им липсва самостоятелна инициатива да предприемат мерки.

"На глобално ниво България е пасивна страна", съгласен е и Стефанов. И допълва, че у нас все още липсва достатъчно сътрудничество между институциите - нещо, на което докладът на IPCC обръща специално внимание.

По темата работи и Деница Ватева

България е разположена в регион, който е особено уязвим към изменението на климата, особено км суша и към нарастващата честота на екстремни събития

[Reuters]