Капитал
Обратно към статията

Слава за "Бащата"

Режисьорите на спечелилия голямата награда на "Карлови вари" филм "Бащата" за принципите в своята работа

От Катерина Ламбринова
5 септември 2019

"Не всички режисьори биха могли да се похвалят, че са успели да издълбаят своя ниша само след три пълнометражни филма. Българското дуо Кристина Грозева и Петър Вълчанов обаче са сред тези, които могат", пише Variety след премиерата на най-новия филм на Вълчанов и Грозева "Бащата", който спечели голямата награда "Кристален глобус" в основния конкурс на фестивала "Карлови вари" 2019.

За разлика от предишните два филма на режисьорите, "Урок" и "Слава", създадени по истории от вестникарската хроника, "Бащата" е изграден в по-мека тоналност и се разполага в жанра на семейната драма-комедия. Един странен знак от света на мъртвите ще накара баща (Иван Савов) и син (Иван Бърнев) да тръгнат след една химера, а по пътя, наред с много неочаквани приключения ще си признаят някои премълчавани тайни и вини. "Бащата" се вписва в линията на интелигентните и фини комедии "Небраска" на Александър Пейн и "Тони Ердман" на Марен Аде.

Те разглеждат темата за скъсаните семейни връзки през образите на ексцентрични бащи със странни фиксации, които внасят здравословна доза лудост в живота на своите пораснали деца. С необикновените си сюжети, включващи елементи на физическа и вербална комедия, екстравагантни герои, лека атмосфера, мъдър и духовит диалог, тези филми действат като антидепресанти.


Петър Вълчанов и Кристина Грозева създават живи и увлекателни разкази. Вярват, че да познаеш добрата история е като любов от пръв поглед. "Тя вдъхновява, окрилява, дава полет на фантазията. История, в която откриваме смисъла с главно С", казват те. Докато разработват своите филмови разкази, се стремят да избягват клишетата за сметка на парадоксите. Да има дълбочина, но без претенция. Съобразяват се единствено с творческите си желания. Съвсем незабележимо вписват лични преживявания и биографични елементи във всичките си филми, като това е най-осезаемо в "Бащата", където за основа на разказа използват семейна история, а създаването на филма им действа "терапевтично". Темата е универсална, а към нея подхождат честно, искрено и с готовност да навлязат дълбоко в собствения си свят, защото за тях "искреността в изкуството се крие в преодоляването на страха от саморазкриването, а смелостта, в това да търсиш творчески материал в най-тъмните кътчета на душата и ума си".

Вярват, че животът е най-добрият сценарист. "Винаги ни се иска да направим смешен филм за нещо тъжно или тъжен филм за нещо смешно. Да съчетаваме несъчетаемото е нещо, което постоянно ни съблазнява. Даваме си сметка, че това е много опасно, защото винаги има възможност да направиш нещо, което не е нито тъжно, нито смешно, а само жалко и банално. Опитваме се да балансираме като въжеиграч, който трябва да е много внимателен, защото заради само една малка стъпка встрани и може да падне от много високо."

Признават, че писането винаги е било един от най-трудните процеси в работата им. Съмняват се в идеите си, подлагат ги на непрестанни проверки. Във филмите им най-важен е тонът. Затова на снимки се опитват напълно да забравят написаното.

Q Момент от церемонията по награждаването в Карлови Вари



Въпреки че работят с едни и същи актьори, всеки път успяват заедно да изградят коренно различни образи. Сравняват този процес с работата на скулптор, който дълго натрупва материал, а след това, в търсене на съвършените контури, премахва излишното. "Обичаме да провокираме актьорите и в същото време да им даваме свобода. Изискваме от тях да ни изненадват, защото само така успяват да изненадат и себе си. Не им даваме готови решения, опитваме се да ги накараме сами да достигнат до тях. Не обичаме мързеливи актьори, които чакат да им си каже накъде да погледнат, как да застанат, какво да кажат, как да го кажат. Обичаме актьори, които не се страхуват да се впуснат в истински преживявания, защото само така могат да достигнат до същината на персонажа."

Филмите им "Урок", "Слава" и "Бащата", заснети от оператора Крум Родригес, имат обща визия, подчинена на драматургията и актьорите. Залагат на нюансирани, пестеливи и изчистени образи и форми. В работата си се стремят да са максимално честни, да следват интуицията си. Влюбени са във филмите на Георгий Данелия и ценят безкрайно своите учители в киното Георги Дюлгеров и Людмил Стайков. Признават, че им е трудно да си бъдат и продуценти, но са убедени, че това е единственият начин да реализират филмите си, защото се чувстват най-уверени, когато сами носят цялата отговорност.


Кадър от "Бащата"