Капитал
Обратно към статията

EIOPA подкрепи влизане на България в чакалнята на еврозоната и банковия съюз

Небанковият европейски регулатор все още има притеснения за застраховането и иска мониторинг за ангажиментите, поети от КФН

От Николай Стоянов
29 октомври 2019

По-малкото от двете последни препятствия пред българската кандидатура за влизане във валутния механизъм ERM II и банковия съюз е преодоляно. Това става ясно от писмо на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) до Европейската комисия, с чийто текст "Капитал" разполага. В него се дава положителна оценка за изпълнението на ангажиментите на България по отношение на небанковия финансов сектор, като все пак се изтъква, че остават "притеснения за степента на устойчивост на българския застрахователен сектор".

За да се отвори пътят на страната към еврото, остава да се получи одобрение от Европейската централна банка, която трябва да оцени изпълнението на последващите мерки след нейната цялостна оценка на банковия сектор. При нея беше открит капиталов недостиг при две от шестте избрани за проверка банки - Първа инвестиционна банка и Инвестбанк.

Добре, но продължаваме да следим

Позитивната оценка на EIOPA идва, въпреки че са констатирани слабости и области с конкретни рискове в небанковия сектор. Като такива са посочени адекватността на техническите резерви при задължителната застраховка "Гражданска отговорност", оценяването на активите, които не се търгуват на борси, ефективността на системите на управление и оценката на риска на инвестициите.

По тези линии от EIOPA очакват да се осигурят подходящи решения и българската Комисия за финансов надзор (КФН) е поела ангажименти да приложи допълнителни мерки, които да бъдат проследени от Брюксел. Така европейският регулатор дава своето положително становище, но препоръчва задачите пред КФН да бъдат включени в списъка с допълнителни ангажименти, които България ще поеме при влизането си в ERM II. От институцията очакват нейната роля да извършва мониторинг за навременното изпълнение на набелязаните мерки да бъде формално записана.

Точка по точка

Към писмото е прикачена и таблица с конкретните реформи и коментар за това как и доколко са изпълнени. Има и бележки в кои области EIOPA би желала да продължава да осъществява мониторинг. Такива са попълването на кадровите дупки в КФН и обезпечеността с ресурси, осъществяването на риск-базирания надзор, както и подобряване и калибриране на моделите му с натрупването на опит.

Важен акцент е и планът за надзорни действия на КФН вследствие на проверките в застрахователния и пенсионния сектор, които бяха завършени през януари 2017 г. От писмото става ясно, че макар да са минали над две години и половина оттогава, явно не всички открити слабости тогава са адресирани напълно. "В резултат КФН и EIOPA се споразумяха през август 2019 г. за план за надзорни действия с детайлни мерки по отношение на индивидуални застрахователи", се казва в документа.

Те не са посочени поименно, но се казва, че са няколко и че планът е насочен към необходимостта да се докаже устойчивостта на застрахователния пазар. Сред проблемните области личат основно отдавна идентифицирани теми като адекватността на техническите резерви, особено по "Гражданска отговорност", и оценките на презастрахователните договори. В документа никъде не е назован конкретно проблемът с неплатените задължения от страна на лидера на пазара на "Гражданска отговорност" "Лев инс" по щети в чужбина, който доведе до мониторинг над българското бюро "Зелена карта". Възможно е обаче това да е попаднало в надзорните планове.

КФН е предприела мерки, включително и инспекции на място, които са довели до коригиране на проблеми при оценяването на активите и качеството на мениджмънта. "Въпреки това все още има притеснения за дългосрочната устойчивост на застрахователния пазар. Положителната оценка на EIOPA за изпълнението на този ангажимент приема, че КФН ще предприеме обещаните ефективни и навременни мерки и това ще бъде проследено от EIOPA", пише още в писмото.

В очакване на ЕЦБ

Така след мнението на небанковия регулатор последната бариера е благословията на банковия в лицето на ЕЦБ. След нейните прегледи на качеството на активите и стрес тестове от това лято трябваше българските институции да предложат последващи действия. Този процес се движи без публичност, като по неофициална информация вече ПИБ и Инвестбанк имат готови планове как смятат да преодолеят идентифицирания капиталов недостиг. ЕЦБ ще трябва да прецени доколко те са изпълними, като може да поиска да види и някакви конкретни резултати, като за останалите по подобие на EIOPA също може да поиска мониторинг, макар за нея това да е в по-малка степен проблем - след влизане на България в банковия съюз ЕЦБ ще поеме директно надзора над трите най-големи банки в страната, като може по свое усмотрение да предприеме действия и спрямо всяка друга банка.

При положителна оценка и от Франкфурт се приема, че вратата за България към т.нар. чакалня за еврозоната ще бъде отворена. Формално страната трябва да получи подкрепа от всички страни, които вече са в ERM II (тези от еврозоната плюс Дания). Още в началото на кандидатстването си обаче България получи политическа подкрепа, при условие че изпълни набелязаните ангажименти.

След позитивното становище на EIOPA последната съществена бариера по пътя на България към еврото остава ЕЦБ

[Reuters]