Законът и бизнесът, догонвайки се един друг, от една страна регулират изискванията към производители и търговци, а от друга страна се стремят да задоволят все по-нарастващите претенции на потребителското общество.

Свободното движение на стоки и хора в рамките на ЕС изисква правната рамка, регулираща хранителната индустрия да бъде изградена на наднационално ниво. България следва изискванията на европейските регламенти и правилно (или не) имплементира задължителните европейски директиви в тази сфера в българското законодателство.

Основният информационен канал, който свързва потребителите, пазаруващи в супермаркета, с изискванията на закона към предлаганите храни и напитки, е негово величество "Етикет". Тук е мястото, където производителят честно и с ръка на сърце може и трябва да признае с какво е планувал да ни нахрани. Изискванията за етикетиране на всички хранителни продукти, предназначени за консумация от хора, са ясно разписани на европейско ниво и развити в нашето законодателство.

След приемането на Регламент 1169/2014 г. начинът на поднасяне на информация от производителя към потребителя беше ясно определен - размер на шрифта, задължително обозначаване на алергените с различен шрифт или цвят, правилна подредба на съставките, обозначаване на страна на произход и прочие. От 13 декември 2016 г. влиза в сила последното ново правило, въведено с Регламента, а именно задължителното обозначаване на "хранителна стойност" за всеки един хранителен продукт в търговската мрежа.

Добре е да знаем, че дори да пазаруваме хранителни продукти в непакетиран вид (колбас нарязан на парчета, салати и други продукти в насипно състояние и в избрано от нас количество) търговците са длъжни да съхраняват цялата информация за продукта и да я предоставят винаги при поискване. Честа практика на търговците на подобен тип продукти е да държат в зоната на обслужване дебело тесте с етикети, от които при поискване намират и предоставят необходимия етикет на своите клиенти.

И ако все пак можем по лесен или труден начин да се сдобием с информация относно основните съставки на продуктите, то не така стоят нещата с тези хранителни продукти, съдържащи ГМО. Според Европейското законодателство, за да се произвежда и търгува с определена култура, съдържаща генетично модифицирани организми, е необходимо да се премине през тежка и бавна разрешителна процедура пред Европейската комисия, включваща предварителни задълбочени анализи от Европейската комисия по безопасност на храните. Към днешна дата в Европейския съюз са издадени и действат разрешения за производството на над 50 вида култури, съдържащи ГМО – това са различни видове царевица, памук, рапица, соя и захарно цвекло. Така например има 25 регистрирани вида царевични култури, чиято генетична модификация им дава различно търговско предимство – резистентност към инсекти, по-добра податливост на хербициди или устойчивост при суша. Вносът и търговията с ГМО храни не е забранен у нас. Въпреки че Европейското законодателство позволява на всяка държава-членка да въвежда по-строги правила, дори да ограничи изцяло производството и освобождаването в околната среда на ГМО на своята територия, това явно се оказва не дотам оправдано и приложимо за бизнеса. У нас все пак е въведена забрана за отглеждане на ГМО на територията на цялата ни страна, макар законодателно забраната да не е категорична, а чрез определяне на забранени територии, които де факто обхващат цяла България към днешна дата.

Всеки един продукт, съдържащ над 0,9% ГМО, намиращ се на рафтовете в магазините, задължително трябва да съдържа такова обозначение върху етикета си. Съдържание на ГМО в продуктите под този праг се приемат за случайни и неконтролируеми. Базирани върху резултатите на всички проучвания, които се правят в хода на разрешителния процес по отношение на ГМО продуктите, институциите на ЕС считат, че храни, съдържащи ГМО са точно толкова безопасни, колкото и техните "чисти" аналози. А изискването за обозначаване върху етикетите, че даден продукт съдържа ГМО, се счита за информиране, а не предупреждение. Независимо дали се считаме за предупредени или просто информирани, важно е всеки от нас да може да направи своя избор с какво да храни себе си и своите деца. Интересно е да се отбележи, че Европа не забранява отглеждане на животни с генетични модификации, предназначени за производство на месни хранителни продукти, но към момента в Европейската комисия по безопасност на храните не е постъпило нито едно искане за разрешение за такова производство. За сметка на това в последните години се наблюдава тенденция издадените разрешения за производство на генетично-модифицирани растителни култури да позволяват повече от две-три мутации в една единствена култура.

Обезпокоително е, че макар правната рамка да задължава производители на храни, съдържащи повече от 0,9% ГМО да обозначават този факт върху етикета си, то липсва ясна рамка как да се обозначи например, че месото, което купуваме произхожда от животни, хранени предимно с ГМО фуражи. Този законодателен пропуск трябва да се запълни, за да се постигне максимална информираност на потребителите.

Всеки от нас има право да бъде информиран и сам да решава дали да консумира предлаганите в магазините продукти и именно етикетът е този, който ни дава тази информация. До каква степен обаче можем да разчитаме на коректността на производителите; въпросът колко откровени са те с нас при предоставяне на информация върху своите етикети и как органите следят за това остава отворен. Законът предвижда санкция до 3 000 лв. при грешно и некоректно етикетиране от страна на производителите и търговците, а за пускане на пазара и търговия с ГМО в противоречие на закона санкцията е до 70 000 лв., като при повторно нарушение може да достигне до 110 000 лв.

Адв. Ивелина Чернева води обученията по правна рамка на курса Retail Essentials - 4 дневен интензивен бизнес курс създаден специално за компаниите производители на бързооборотни стоки, които търсят развитие и нови пазари. Програмата на курса включва теми от областите стратегия, операции, финанси и право. Съдържанието е базирано на реални казуси от практиката.