С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 май 2017, 11:01, 8079 прочитания

Изяж ме ако смееш

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Реклама Тази статия е с рекламно съдържание, предоставено от трета страна и не е обвързана с редакционната политика на медията.
Адв. Ивелина Чернева води обученията по правна рамка на курса Retail Essentials - 4 дневен интензивен бизнес курс създаден специално за компаниите производители на бързооборотни стоки, които търсят развитие и нови пазари.

Все по-често потребителите се заглеждат в надписите по опаковките на хранителните продукти, които консумират, а лесно достъпната чрез силно дигитализирания свят информация им позволява да правят своите напълно осъзнати избори.

След ерата на големите открития и тази на високите технологии ние хората сякаш изпитваме доволство от постигнатите резултати и през последните години светът сякаш изостри вниманието си върху качеството на най-важните за нас блага, а имено - въздух, вода и храна, правейки първи стъпки в това да поправим щетите, които сами сме си причинили.

Законът и бизнесът, догонвайки се един друг, от една страна регулират изискванията към производители и търговци, а от друга страна се стремят да задоволят все по-нарастващите претенции на потребителското общество.

Свободното движение на стоки и хора в рамките на ЕС изисква правната рамка, регулираща хранителната индустрия да бъде изградена на наднационално ниво. България следва изискванията на европейските регламенти и правилно (или не) имплементира задължителните европейски директиви в тази сфера в българското законодателство.

Основният информационен канал, който свързва потребителите, пазаруващи в супермаркета, с изискванията на закона към предлаганите храни и напитки, е негово величество "Етикет". Тук е мястото, където производителят честно и с ръка на сърце може и трябва да признае с какво е планувал да ни нахрани. Изискванията за етикетиране на всички хранителни продукти, предназначени за консумация от хора, са ясно разписани на европейско ниво и развити в нашето законодателство.

След приемането на Регламент 1169/2014 г. начинът на поднасяне на информация от производителя към потребителя беше ясно определен - размер на шрифта, задължително обозначаване на алергените с различен шрифт или цвят, правилна подредба на съставките, обозначаване на страна на произход и прочие. От 13 декември 2016 г. влиза в сила последното ново правило, въведено с Регламента, а именно задължителното обозначаване на "хранителна стойност" за всеки един хранителен продукт в търговската мрежа.

Добре е да знаем, че дори да пазаруваме хранителни продукти в непакетиран вид (колбас нарязан на парчета, салати и други продукти в насипно състояние и в избрано от нас количество) търговците са длъжни да съхраняват цялата информация за продукта и да я предоставят винаги при поискване. Честа практика на търговците на подобен тип продукти е да държат в зоната на обслужване дебело тесте с етикети, от които при поискване намират и предоставят необходимия етикет на своите клиенти.

И ако все пак можем по лесен или труден начин да се сдобием с информация относно основните съставки на продуктите, то не така стоят нещата с тези хранителни продукти, съдържащи ГМО. Според Европейското законодателство, за да се произвежда и търгува с определена култура, съдържаща генетично модифицирани организми, е необходимо да се премине през тежка и бавна разрешителна процедура пред Европейската комисия, включваща предварителни задълбочени анализи от Европейската комисия по безопасност на храните. Към днешна дата в Европейския съюз са издадени и действат разрешения за производството на над 50 вида култури, съдържащи ГМО – това са различни видове царевица, памук, рапица, соя и захарно цвекло. Така например има 25 регистрирани вида царевични култури, чиято генетична модификация им дава различно търговско предимство – резистентност към инсекти, по-добра податливост на хербициди или устойчивост при суша. Вносът и търговията с ГМО храни не е забранен у нас. Въпреки че Европейското законодателство позволява на всяка държава-членка да въвежда по-строги правила, дори да ограничи изцяло производството и освобождаването в околната среда на ГМО на своята територия, това явно се оказва не дотам оправдано и приложимо за бизнеса. У нас все пак е въведена забрана за отглеждане на ГМО на територията на цялата ни страна, макар законодателно забраната да не е категорична, а чрез определяне на забранени територии, които де факто обхващат цяла България към днешна дата.

Всеки един продукт, съдържащ над 0,9% ГМО, намиращ се на рафтовете в магазините, задължително трябва да съдържа такова обозначение върху етикета си. Съдържание на ГМО в продуктите под този праг се приемат за случайни и неконтролируеми. Базирани върху резултатите на всички проучвания, които се правят в хода на разрешителния процес по отношение на ГМО продуктите, институциите на ЕС считат, че храни, съдържащи ГМО са точно толкова безопасни, колкото и техните "чисти" аналози. А изискването за обозначаване върху етикетите, че даден продукт съдържа ГМО, се счита за информиране, а не предупреждение. Независимо дали се считаме за предупредени или просто информирани, важно е всеки от нас да може да направи своя избор с какво да храни себе си и своите деца. Интересно е да се отбележи, че Европа не забранява отглеждане на животни с генетични модификации, предназначени за производство на месни хранителни продукти, но към момента в Европейската комисия по безопасност на храните не е постъпило нито едно искане за разрешение за такова производство. За сметка на това в последните години се наблюдава тенденция издадените разрешения за производство на генетично-модифицирани растителни култури да позволяват повече от две-три мутации в една единствена култура.

Обезпокоително е, че макар правната рамка да задължава производители на храни, съдържащи повече от 0,9% ГМО да обозначават този факт върху етикета си, то липсва ясна рамка как да се обозначи например, че месото, което купуваме произхожда от животни, хранени предимно с ГМО фуражи. Този законодателен пропуск трябва да се запълни, за да се постигне максимална информираност на потребителите.

Всеки от нас има право да бъде информиран и сам да решава дали да консумира предлаганите в магазините продукти и именно етикетът е този, който ни дава тази информация. До каква степен обаче можем да разчитаме на коректността на производителите; въпросът колко откровени са те с нас при предоставяне на информация върху своите етикети и как органите следят за това остава отворен. Законът предвижда санкция до 3 000 лв. при грешно и некоректно етикетиране от страна на производителите и търговците, а за пускане на пазара и търговия с ГМО в противоречие на закона санкцията е до 70 000 лв., като при повторно нарушение може да достигне до 110 000 лв.

Адв. Ивелина Чернева води обученията по правна рамка на курса Retail Essentials - 4 дневен интензивен бизнес курс създаден специално за компаниите производители на бързооборотни стоки, които търсят развитие и нови пазари. Програмата на курса включва теми от областите стратегия, операции, финанси и право. Съдържанието е базирано на реални казуси от практиката.
Retail Essentials e 1, 2, 8, 9 юни

Програмата на модул "Право" включва:

- Експорт на стоки - правни отношения с чужди компании
- Реализиране на продукция - практики при дистрибуторска мрежа, търговски вериги
- Регулации за продуктите - европейски и вътрешни за ГМО и БИО продукти
- Регулации за етикетиране (Регламент 1169/2011)
- Регулации за реклама - особености, непозволени твърдения, практика на КЗК и КЗП

Повече информация за целия курс Retail Essentials вижте ТУК

Контакти:
Христина Христова
business_school@mdvtraining.bg
+359 887 492 126

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Реклама" Затваряне
OMV пусна ново гориво, което защитава мотора и подобрява представянето

MaxxMotion 100plus вече е по бензиностанциите

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност

Касов трилър. От НАП

Стотици хиляди фирми няма как да спазят новите правила навреме, а държавата мисли да даде само малка отсрочка

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете