С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 дек 2017, 15:31, 5342 прочитания

Дигитализацията на културното наследство – лесна и достъпна с български софтуер

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Реклама Тази статия е с рекламно съдържание, предоставено от трета страна и не е обвързана с редакционната политика на медията.
Разговор за дигитализацията на културното наследство с Николай Трифонов – Директор програмно осигуряване в LIREX и Димитър Минев – Директор на Народна библиотека "Иван Вазов" в гр. Пловдив

Г-н Трифонов, LIREX е ИТ компанията, която създаде платформата за дигитализация на културното наследство по проекта "ДИГИТАЛНО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ".
Какво можете да ни разкажете за този ваш иновативен продукт?
Платформата за дигитализация, която разработихме в LIREX е иновативно решение за дигитализация на културни продукти. Разработихме я с цел да дадем възможност на българските културни институции да отговорят на световните тенденции за дигитализация по лесен, бърз и достъпен начин.

С какво е полезна за културните институции тази платформа? Какво им дава?
Ще започна от там, че платформата е структурирана от два модула. Единият е вътрешен за вътрешните цели на самите културни институции. Той им позволява да се състави дигитален каталог за всеки експонат, и да добави за всеки от тях съответната придружаваща информация в електронен вид, в това число и неготово дигитално копие/изображение . Това се случва посредством висок клас автоматизирани скенери, които предоставят висококачествени изображения дори и на много стари и чувствителни книги и документи, без да ги увреждат по никакъв начин. Видовете дигитално съдържание, които платформата поддържа е голямо - 2D изображения, аудио и видео файлове, 3D заснемане на обекти, 3D виртуални разходки и др. След като разполагат с цялата си информация в дигитален формат, културните институции лесно могат да управляват процесите свързани с поддръжката на експонатите като например да следят къде се намира всеки един експонат от колекциите им, особено пътуващите такива, както и да допълват лесно информация в базата данни за всеки от тях.

А каква е ползата за гражданите?
Вторият модул на платформата ни за дигитализация е насочен точно към публичния достъп до културното наследство. Създадохме портал по проекта, в който институциите имат възможност да публикуват дигитализираните експонати, за които вече са създали каталози във вътрешния модул. По този начин, дигитализацията дава възможност на всеки човек, от всяка точка на света, да разгледа експонатите онлайн, да се запознае с информация за тях, история и т.н. Има възможност за групиране на експонатите по епоха, личност, събитие и други специфични критерии, които дават добавена стойност на културния продукт. Потребителят може да създава собствен календар с интересни за него културни събития.

Вашият софтуер работи ли с данни, съвместими с европейски платформи?
Адаптирахме нашия софтуер да работи с данни, съвместими с известната европейска културна платформа – Europeana, където има дигитално културно съдържание от почти всички най-известни европейски музеи, галерии, библиотеки и др. Това на практика значи, че влизайки в нея, за да разгледаш експонатите на Лувъра, с още няколко клика можеш да си направиш и виртуална разходка в къщите на "Старинен Пловдив" или да прочетеш някои от най-значимите исторически документи на пловдивската народна библиотека "Иван Вазов". Това поставя българското културно наследство на европейската карта по много категоричен начин и е мощен инструмент за популяризирането на страната ни, и в частност културния ни туризъм, по целия свят.

Г-н Минев, проектът "Дигитално културно-историческо наследство на Пловдив" включва дигитализирането на 8 различни културни институции и проекти, между които институти, музеи, галерии. Идеята за разработването на този проект дойде от Народната библиотека "Иван Вазов", която управлявате. Кажете ни какво ви дава на вас дигитализацията?
Дигитализацията в различните културни аспекти е друг начин да се популяризира и опазва културно-историческото наследство. Тя е особено важна за градове с изключително богато архитектурно и историческо минало и възможност за увеличаване на туристическия и научен интерес към града и региона. Библиотеката развива този процес вече почти десет години и определено е с най-богат и обширен опит.

Кои са експонатите в библиотеката, с които най-много се гордеете, че сте дигитализирали?
Библиотеката има изключително богати и разнообразни колекции. Тя е второто национално хранилище и има интерес притежаваното от нея да стане достояние на все повече и по-разнородни публики. Както вече споменах почти десет години се занимаваме с процеса дигитализация и успяхме за този период да направим представителна извадка за ценните колекции, които притежава библиотеката. За този проект беше подготвена много старателно селекция по девет направления, които дават цялостна представа за притежанията на библиотеката: книги, ръкописи, периодични издания, картографски издания, графични издания, архиви, фотодокументи, нотни издания и аудио-визуални издания. Във всяка от тези колекции имаме изключително ценни експонати, като първите печатни книги на български език от ХVI; славянски, гръцки, османотурски и персийски ръкописи на пергамент и хартия от IX-XIX век; пълен архив на българския периодичен печат от национално значение още от Освобождението насам; най-старата карта на България, съставена от българин и отпечатана на български език в Страсбург през 1843г. и много други. Така че трудно ще кажа, с кои най-много се гордея, защото ценните експонати в колекциите ни са толкова много и няма как да се спра само на няколко.

Планирате ли да надграждате съществуващата вече дигитална платформа?
Интересен факт и подход единствено на библиотеката е, че с официалното завършване на проекта през май 2017-та год. дигиталното хранилище на платформата започна много активно да се изпълва именно с наши обекти. Само за шестте месеца след м. май, ние сме качили на дигиталния портал обем равен на 1,5 пъти този, който беше изискване от всички партньори за целия проект. В този смисъл устойчивостта, за която ме питате за нас е повече от голяма и е важен приоритет. Планираме да подпишем споразумение с фирма LIREX, автор на платформата, защото смятаме сериозно да развиваме и надграждаме този портал.

В такъв случай да попитаме Г-н Трифонов, какви са възможностите за развитие на една такава платформа?
Продуктът ни е изключително гъвкав и предлага много възможности за надграждане в бъдеще. Има възможност за интегриране с мобилно приложение, за създаване на туристически маршрути, обединяване на колекции на различни културни институции, с което да се създаде цялостен културно-образователен продукт. Чрез използване на QR кодове във физическите обекти на културните институции може да се направи така, че посетителите да достигат до допълнителна информация на портала за всеки експонат, включително и добавяне на аудио гид.

Какви могат да бъдат предимствата за библиотеките конкретно?
Може да се създаде възможност за виртуална библиотека на място чрез интеграция с киоски или други видове терминали, от които хората да могат да зареждат своите четци и да четат електронно книгите, които искат. Могат да извършват он-лайн проверка за наличността на хартиените издания на електронните книги, които са харесали, да резервират и получат копията на място в библиотеката и много други. На вътрешното ниво, развитието на платформата може да бъде в посока на автоматизирана инвентаризация на експонатите на всяка от колекциите, както и оформяне на централизиран регистър на културното наследство на страната. Хубаво е, че има много европейски и международни програми, като Норвежкия финансов механизъм и EEA Grants, които финансират активно дигитализацията на културно наследство и са достъпни за всички културни организации.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Реклама" Затваряне
Credissimo с две награди от Forbes Business Awards 2017

Още от Капитал
Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10