Ще заместят ли машините хората?

Ще заместят ли машините хората?

Когато мислим за бъдещето на различните професии, когато говорим за адвокати и лекари, учители, счетоводители, архитекти и т.н., понятието "професия" всъщност , защото ни насърчава да мислим за работата, която хората извършват, като един вид монолитни, невидими създания. Има риск в схващането, че единственият начин, по който технологичният прогрес може да повлияе на професиите на хората, е те да бъдат заменени изцяло. Че един ден ще намерят робот или изкуствено интелигентна система, седнала на бюрото им. И че по този начин професията им ще бъде напълно унищожена.

Мисля, че това, което прави технологичната промяна, не е да унищожи всички работни места, а постепенно да променя вида на задачите и дейностите, които се изискват от тях. Това означава, че е много по-малко вероятно роботите да заменят хората, или машините да заменят човешките същества в цялата им трудова дейност. Много е вероятно машините да отменят човешките същества при определени задачи и дейности, които извършват.

Един от начините за разглеждане на тази теза е визията на McKinsey - глобалната консултантска компания, която направи преглед на няколкостотин професии и достигна до заключението, че само 5% от тези професии могат да бъдат напълно автоматизирани, благодарение на съществуваща в момента технология. Само 5%. Те също така установиха, че 60% от тези професии включват задачи, 30% от които могат да бъдат автоматизирани чрез съществуващите технологии. И мисля, че засега, и в среднсрочен план, до декадата след 2020, вероятното развитие е не да бъдат унищожени цели професии, а все повече задачи и дейности, които традиционно сме смятали, че могат са бъдат извъшвани само от хора, да бъдат поети лека-полека от системи и машини.

На кои професии според Вас ще повлияят технологиите?

Пак казвам, мисля, няма смисъл да се опитваме да назовем конкретни професии и да кажем: "Тази професия е изложена на риск" или "Тази пък не е изложена на риск" именно поради причината, която току-що споменах - във всяка работа има много задачи и дейности. Бих казал, че всички работни места са изложени на риск, защото всички работни места включват определени задачи и дейности, които могат все повече да се извършват чрез системи и машини. Не мисля, че има някаква професия, която да е имунизирана от промените, които протичат.

Във Вашата TED презентация говорите много за това как ще преразпределим благата в свят, в който ще има по-малко работа. Как смятате, че ние като общество можем да направим това?

Мисля, че е важно да бъдем категорично ясни по отношение на времевия диапазон, тъй като в средносрочен план казах, че предизвикателството не е свят, в който хората да нямат какво да работят. Предизвикателството е, че има работа, но рискът е, че хората може да нямат умения и способности да вършат тази работа. В дългосрочен план обаче мисля, че може да няма достатъчно работа изобщо. Ако мислим за пазара на труда досега, това е един от основните начини да споделяме нашето благоденствие в обществото, плащайки на хората заплати за работата, която вършат. Така че в един свят с по-малко работа ще е необходим друг механизъм за споделяне на благата в общество, в което пазарът на труда вече не може да го прави. Това, което твърдя в новата ми книга, която ще излезе следващата година, е, че ако пазарът на труда не успее да се справи с разпределянето на благата, както в миналото, това ще бъде ролята на държавата.

Споменахте новата си книга, която предстои да излезе. Можете ли да ни дадете повече информация за нова какво пишете в нея?

Aко първата ми книга "Бъдещето на професиите" разглеждаше как технологиите влияят върху работата, която извършват повечето хора на експертни позиции, то новата ми книга разглежда по-широко въздействието на технологиите върху целия пазар на труда и как обществото ще се справя с технологичните промени. И не става въпрос само за икономиката. В свят с все по-малко работа как можем да предоставим на хората това усещане за значимост и принос? Така че това е един по-мащабен въпрос, който разглежда как живеем заедно в едно общество, когато животът ще бъде по-различен от този днес.

Според Вас как човечеството може да промени цялата си парадигма на уменията, за да могат повече хора да получат повече знания и опит?

Мисля, че има три измерения на предизвикателства в образованието: първо трябва да помислим какво е това, което ние преподаваме на хората - дали искаме да научим хората да се конкурират с машините, за да извършват нещата, които системите и машините не могат да направят, или да научим хората да строят машини - да бъдат хора, които са способни да проектират и работят като все по-способни системи и машини. Вторият аспект е как, по какъв начин, да обучим хората. Ако влезете в машина на времето и се върнете сто години назад и отидете в класната стая, тази класна стая вероятно ще изглежда почти като класните стаи днес и начините, по които преподаваме, не са се променили изобщо, въпреки наличието на доста интересни технологични алтернативи. И идва третият аспект, а именно преосмисляне на времето, в което преподаваме. Мисля, че много хора имат усещането, че образованието е нещо, което те правят в началото на живота си и го приключват, а след това могат да преминат към света на труда, но с огромно количество несигурност, мислейки за това, какви умения или способности ще бъдат особено ценни в бъдеще, така че хората трябва да бъдат много гъвкави и готови да се преквалифицират през целия си живот, тъй като едни умения и способности все повече се обзценяват, а цената на други става все по-висока.

Къде мислите, че е ролята на компаниите в целия разговор за уменията?

Мисля, че те са съществена част от разговора, но не мисля, че са единствената. Смятам, че въпросът за уменията и по-специално въпроса за реквалификацията и преквалификацията е най-важният. Има някои компании, особено такива, които обучават на умения, които са специфични за компанията, такива, които са особено ценни за компаниите, а може би не са за други компании, в случай че служителят иска да смени работодателя си. Отчасти тази роля е на държавата и предоставя сериозна подкрепа за реквалификация и преквалификация, точно както правим за младите хора в началото на живота им - инвестираме в бъдещето на образованието. Другата част е отговорност на самите личности. Ето защо организации като училището Lambda в САЩ са толкова интересни. 9-месечната програма за компютърни науки, която е напълно безплатна и не плащате никакви такси, докато не спечелите 50 000 долара, а след това възстановяте разхода за обучението си с до 17% от заплатата си. Това, което прави този модел толкова интересен е, че отговорността не се носи от правителството, не от компанията, а вместо това индивидът плаща за себе си в известен смисъл да заеме от бъдещите си доходи, които вероятно ще получи благодарение на обучителния курс. Смятам, че това кой заплаща за реквалификация и преквалификация не касае само ролята на компаниите, мисля, че това е и ангажимент, както на държавата, така и на индивидите.

Даниел Съскинд ще бъде сред водещите лектори на предстоящата конференция SEE INNOVATION, TECHNOLOGY AND SOURCING SUMMIT, която ще се проведе на 17 май 2019 г. в Пловдив Събитието е първият регионален форум за ЮгоизточнаЕвропа на компании от технологичния сектор и сектора на изнесените бизнес услуги с висока добавена стойност.

Форумът се организира от Българската аутсорсинг асоциация (БАА)в партньорство с Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ)и Община Пловдив. Пловдив е най-атрактивната аутсорсинг дестинация в България след столицата според годишния доклад за развитие на аутсорсинг индустрията за 2018 г.