С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 апр 2019, 11:00, 2103 прочитания

Ще заместят ли машините хората?

Даниел Съскинд ще бъде един от водещите лектори на предстоящата конференция SEE INNOVATION, TECHNOLOGY AND SOURCING SUMMIT 2019

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Реклама Тази статия е с рекламно съдържание, предоставено от трета страна и не е обвързана с редакционната политика на медията.
Ще заместят ли машините хората?

Когато мислим за бъдещето на различните професии, когато говорим за адвокати и лекари, учители, счетоводители, архитекти и т.н., понятието "професия" всъщност , защото ни насърчава да мислим за работата, която хората извършват, като един вид монолитни, невидими създания. Има риск в схващането, че единственият начин, по който технологичният прогрес може да повлияе на професиите на хората, е те да бъдат заменени изцяло. Че един ден ще намерят робот или изкуствено интелигентна система, седнала на бюрото им. И че по този начин професията им ще бъде напълно унищожена.

Мисля, че това, което прави технологичната промяна, не е да унищожи всички работни места, а постепенно да променя вида на задачите и дейностите, които се изискват от тях. Това означава, че е много по-малко вероятно роботите да заменят хората, или машините да заменят човешките същества в цялата им трудова дейност. Много е вероятно машините да отменят човешките същества при определени задачи и дейности, които извършват.

Един от начините за разглеждане на тази теза е визията на McKinsey - глобалната консултантска компания, която направи преглед на няколкостотин професии и достигна до заключението, че само 5% от тези професии могат да бъдат напълно автоматизирани, благодарение на съществуваща в момента технология. Само 5%. Те също така установиха, че 60% от тези професии включват задачи, 30% от които могат да бъдат автоматизирани чрез съществуващите технологии. И мисля, че засега, и в среднсрочен план, до декадата след 2020, вероятното развитие е не да бъдат унищожени цели професии, а все повече задачи и дейности, които традиционно сме смятали, че могат са бъдат извъшвани само от хора, да бъдат поети лека-полека от системи и машини.

На кои професии според Вас ще повлияят технологиите?

Пак казвам, мисля, няма смисъл да се опитваме да назовем конкретни професии и да кажем: "Тази професия е изложена на риск" или "Тази пък не е изложена на риск" именно поради причината, която току-що споменах - във всяка работа има много задачи и дейности. Бих казал, че всички работни места са изложени на риск, защото всички работни места включват определени задачи и дейности, които могат все повече да се извършват чрез системи и машини. Не мисля, че има някаква професия, която да е имунизирана от промените, които протичат.

Във Вашата TED презентация говорите много за това как ще преразпределим благата в свят, в който ще има по-малко работа. Как смятате, че ние като общество можем да направим това?

Мисля, че е важно да бъдем категорично ясни по отношение на времевия диапазон, тъй като в средносрочен план казах, че предизвикателството не е свят, в който хората да нямат какво да работят. Предизвикателството е, че има работа, но рискът е, че хората може да нямат умения и способности да вършат тази работа. В дългосрочен план обаче мисля, че може да няма достатъчно работа изобщо. Ако мислим за пазара на труда досега, това е един от основните начини да споделяме нашето благоденствие в обществото, плащайки на хората заплати за работата, която вършат. Така че в един свят с по-малко работа ще е необходим друг механизъм за споделяне на благата в общество, в което пазарът на труда вече не може да го прави. Това, което твърдя в новата ми книга, която ще излезе следващата година, е, че ако пазарът на труда не успее да се справи с разпределянето на благата, както в миналото, това ще бъде ролята на държавата.

Споменахте новата си книга, която предстои да излезе. Можете ли да ни дадете повече информация за нова какво пишете в нея?

Aко първата ми книга "Бъдещето на професиите" разглеждаше как технологиите влияят върху работата, която извършват повечето хора на експертни позиции, то новата ми книга разглежда по-широко въздействието на технологиите върху целия пазар на труда и как обществото ще се справя с технологичните промени. И не става въпрос само за икономиката. В свят с все по-малко работа как можем да предоставим на хората това усещане за значимост и принос? Така че това е един по-мащабен въпрос, който разглежда как живеем заедно в едно общество, когато животът ще бъде по-различен от този днес.

Според Вас как човечеството може да промени цялата си парадигма на уменията, за да могат повече хора да получат повече знания и опит?

Мисля, че има три измерения на предизвикателства в образованието: първо трябва да помислим какво е това, което ние преподаваме на хората - дали искаме да научим хората да се конкурират с машините, за да извършват нещата, които системите и машините не могат да направят, или да научим хората да строят машини - да бъдат хора, които са способни да проектират и работят като все по-способни системи и машини. Вторият аспект е как, по какъв начин, да обучим хората. Ако влезете в машина на времето и се върнете сто години назад и отидете в класната стая, тази класна стая вероятно ще изглежда почти като класните стаи днес и начините, по които преподаваме, не са се променили изобщо, въпреки наличието на доста интересни технологични алтернативи. И идва третият аспект, а именно преосмисляне на времето, в което преподаваме. Мисля, че много хора имат усещането, че образованието е нещо, което те правят в началото на живота си и го приключват, а след това могат да преминат към света на труда, но с огромно количество несигурност, мислейки за това, какви умения или способности ще бъдат особено ценни в бъдеще, така че хората трябва да бъдат много гъвкави и готови да се преквалифицират през целия си живот, тъй като едни умения и способности все повече се обзценяват, а цената на други става все по-висока.

Къде мислите, че е ролята на компаниите в целия разговор за уменията?

Мисля, че те са съществена част от разговора, но не мисля, че са единствената. Смятам, че въпросът за уменията и по-специално въпроса за реквалификацията и преквалификацията е най-важният. Има някои компании, особено такива, които обучават на умения, които са специфични за компанията, такива, които са особено ценни за компаниите, а може би не са за други компании, в случай че служителят иска да смени работодателя си. Отчасти тази роля е на държавата и предоставя сериозна подкрепа за реквалификация и преквалификация, точно както правим за младите хора в началото на живота им - инвестираме в бъдещето на образованието. Другата част е отговорност на самите личности. Ето защо организации като училището Lambda в САЩ са толкова интересни. 9-месечната програма за компютърни науки, която е напълно безплатна и не плащате никакви такси, докато не спечелите 50 000 долара, а след това възстановяте разхода за обучението си с до 17% от заплатата си. Това, което прави този модел толкова интересен е, че отговорността не се носи от правителството, не от компанията, а вместо това индивидът плаща за себе си в известен смисъл да заеме от бъдещите си доходи, които вероятно ще получи благодарение на обучителния курс. Смятам, че това кой заплаща за реквалификация и преквалификация не касае само ролята на компаниите, мисля, че това е и ангажимент, както на държавата, така и на индивидите.

Даниел Съскинд ще бъде сред водещите лектори на предстоящата конференция SEE INNOVATION, TECHNOLOGY AND SOURCING SUMMIT, която ще се проведе на 17 май 2019 г. в Пловдив Събитието е първият регионален форум за ЮгоизточнаЕвропа на компании от технологичния сектор и сектора на изнесените бизнес услуги с висока добавена стойност.

Форумът се организира от Българската аутсорсинг асоциация (БАА)в партньорство с Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ)и Община Пловдив. Пловдив е най-атрактивната аутсорсинг дестинация в България след столицата според годишния доклад за развитие на аутсорсинг индустрията за 2018 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Реклама" Затваряне
Важно е да се срещнем с кандидати за МВА в тяхната среда

Интервю с Илиян Михов, Ректор и професор по икономика, INSEAD, Франция

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки