С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 12 юни 2014, 10:28, 20210 прочитания

1989 - Краят на системата

Специално издание на "Капитал" и Полския институт, което прави ретроспекция на случилото се в годината на падането на комунизма в Централна и Източна Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тук можете да изтеглите изданието в pdf файл

Какво се случи в различните държави

Полша
(януари-юни 1989 г.)
Унгария (юни-септември 1989 г.)
ГДР (октомври-ноември 1989 г.)
Чехословакия (ноември-декември 1989 г.)
България (1987-1989 г.)
Румъния (декември 1989)

Още по темата

Видео на деня: Балтийският път

Най-голямата демонстрация за свобода в историята на Съветския съюз

23 авг 2016

Червени картони и яйца за чешкия президент Земан

Мнозина в Чехия смятат президента си за недостоен наследник на Вацлав Хавел

18 ное 2014

Преходът приключи отдавна. Днес не ни достига духът на общите каузи

Д-р Желю Желев говори с Марта (9 г.) и Петко (19 г.) за неща, които не са детска работа

17 окт 2009

"45 години стигат"*

Русенски комитет, раждането на опозицията, Голямата екскурзия, свалянето на Живков

9 окт 2009
През тази година се навършват 25 години откакто държавите от Централна и Източна Европа се освободиха от комунистическия режим. Годишнината от събитията през 1989 г. ще бъде отбелязана във всяка една от държавите с различни прояви и събития. "Капитал", съвместно с Полския институт, издаде специално издание, което прави ретроспекция на случилото се през 1989 г. в региона. В изданието ви представяме кратък обзор на събитията отпреди 25 години, припомняме си основните участници в демократичните промени, по-важни дати и запечатаните от обективите събития.

Да хвърлим поглед четвърт век назад


Със сигурност в средата на 80-те години никой не вярваше, че комунистическият режим може да умре. Най-големите надежди бяха свързани с реформата на комунистическата партия, която да доведе до социализъм "с човешко лице". Сега, когато разлистваме паралелните събития в Източна Европа през 1989 г., които са се случвали, докато в България се организираха клубове за гласност и преустройство, докато течеше смяна на имената на турците, докато малцината от "Екогласност" биваха натоварени на микробуси или хилядите внасяха петиция в Народното събрание против каскадите "Рила" и "Места", разбираме, че една гигантска обществена енергия е клокочела в целия съветски блок, докато е търсила от различни места проход да се освободи. Разбираме, че комунистическата цензура е филтрирала много внимателно новините за промените, които са се случвали в социалистическите страни, за да не предизвика реакции и в България.

Потиснатата гражданска енергия обаче се натрупваше и налягането в държавата ставаше все по-голямо. Накрая ръждясалият котел на комунизма не издържа и промените се случиха и в България. Да, те започнаха като дворцов преврат в рамките на БКП, но народното недоволство не можеше да се удържи и против волята си комунистите отстъпиха от чл. 1 на конституцията. След това бяха принудени да обявят демократични избори. Видно от събитията в този сборник, навсякъде са текли успоредни процеси на стихийна съпротива срещу комунистическите режими - некоординирани, независими един от друг - просто крайно нужни. Дали краят на системата е дошъл, защото гражданското общество се е надигнало, или защото икономиката на социализма е била пред тотален крах, е важно за историците, но не и за крайния резултат. Това, което наистина има значение, е, че един нечовешки режим беше свален.Четвърт век е достатъчно дълго време, за да се осмисли какво се е случило с държавите от бившия съветски блок и крайно недостатъчно за историята на народите от Източна Европа. Но винаги е полезно да се отправи поглед назад, защото паметта често ни играе интересен номер. В съучастие с времето тя заглажда острите ръбове в миналите събития. Хвърля сянка върху кошмарите и светлина върху добрите моменти. Така след няколко години миналото не ни изглежда кой знае колко лошо. И ако не си спомняме кошмарите и какво е довело до тях, можем да ги изживеем наново.

Йово Николов, редактор във в. "Капитал"




Десетилетието преди

В края на седемдесетте години нямаше никакви признаци, че на съветския блок му остават не повече от десет години живот. Дори през декември 1979 г., уверен в имперската си мощ, Кремъл изпрати войски в Афганистан.

В Полша от 1976 г. все по-активно действаше демократичната опозиция – нелегална, формулираща главните цели пред обществото (Полско споразумение за независимост), и явна, организираща обществените среди и движения (Комитет за самозащита на работниците КОР, Движение за защита правата на човека и гражданина). Към края на седемдесетте бяха определени основните програми за действие за демокрация и независимост.

Когато през юни 1979 г. папа Йоан Павел ІІ пристигна на поклонническо посещение в Полша, го посрещнаха милиони, които бяха открили, че могат да се самоорганизират без комунистическата власт. Думите на папата във Варшава "Нека слезе Твоят дух и промени земята! Тази земя!" бяха приети не като призив, а като предсказание.

По това време бяха съкрушени надеждите на чехословашките интелектуалци Чехословакия да признае заключителния документ от Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа. Лидерът на комунистическата партия Густав Хусак не беше склонен на никакъв диалог.
Най-видните опозиционери, подписали знаменития документ Харта 77, както и дейците на Комитета за защита на несправедливо преследваните (ВОНС) бяха осъдени на различни срокове затвор (например драматургът Хавел) или принудени да емигрират.

В Румъния комунистическо-националистическият режим навлезе в етапа на засилени репресии. Апаратът за сигурност достигна чудовищни размери, култът към водача на партията и държавата Николае Чаушеску процъфтяваше. Бунтуващите се биваха принудително вкарвани в лудница или гонени от страната. През 1979 г. бяха арестувани и вкарани за години в затвора основателите на Свободния профсъюз на хората на труда в Румъния (СЛОМР).

В Унгария недоволството на интелектуалните кръгове от политиката на властите придоби организирана форма – правеха се жестове на солидарност с Харта 77, осъществяваха се контакти с Комитета за самозащита на работниците, създаваше се независимо издателско движение. Недвусмислено опозиционен характер имаше основаният през 1979 г. Фонд за помощ на бедните (СЕТА).

В България най-важното опозиционно действие по това време стана българската Харта 77. Този и други актове на протест бяха посрещнати с безогледни насрещни действия от страна на службите за сигурност, които допускаха дори тайни убийства.

Специфичното в действията на опозиционните среди в ГДР беше тясната връзка с протестантските църкви, които предоставяха подслон на протестиращата младеж. Особена популярност получи мирното движение, стремящо се към въвеждане на цивилна военна служба, както и различни екологични инициативи.

През лятото на 1980 г., безсилни да се справят с нарастващата стачна вълна, полските комунисти започнаха преговори с водачите на работниците във Вибжеже и като резултат от тях приеха главния постулат: създаване на независимо профсъюзно движение. Родената през септември 1980 многомилионна "Солидарност" стана широко обществено движение, представляващо полските демократични стремежи. За няколкото месеца на легалното й действие (1980-1981) Полша вкуси свободата в мащаби, дотогава немислими и невъзможни в съветския блок.

Полските революции от самото начало бяха придружени със заплахи от страна на съветската власт. През декември 1980 г. вследствие решителните дипломатически действия на САЩ беше отменена заповедта за интервенция. През март 1981 г., когато "Солидарност" беше в състояние напълно да парализира цялата страна с генерална стачка, Съветите пак заплашиха с военна намеса. Но в началото на декември, когато генерал Войчех Ярузелски беше на крачка от разправата със "Солидарност", Кремъл отказа военни гаранции в случай че "вътрешните" действия се окажат неуспешни.

Въвеждането на 13 декември 1981 г. на военно положение, интернирането на хиляди дейци на опозицията, замразяването на процеса на демократични промени разкри слабостта на комунистите, които можеха да си служат единствено с насилие над обществото. "Солидарност" беше делегализирана, обаче в конспиративните й структури влязоха хиляди хора. Демократичните западни общества подкрепяха това независимо нелегално движение. Водачът на "Солидарност" Лех Валенса, лауреат на Нобеловата награда за мир през 1983 г., беше смятан за твърд и последователен изразител на полските стремежи. В отговор на заплахата за строя в лицето на "Солидарност" страните от съветския блок изостриха вътрешната си политика и брутално се разправяха с опозицията. От средата на осемдесетте години от Москва започнаха да идват сигнали за размразяване.

След амнистията през септември 1986 г. полските власти спряха арестите по политически причини. "Солидарност" започна да възстановява легалните си структури. Стачката през пролетта и лятото на 1988 г. даде на властта да разбере, че социалната и икономическата стагнация заплашват устоите на системата. Комунистите започнаха да проявяват готовност за диалог. Промените в СССР (перестройката и гласността) насърчаваха тази готовност, макар че те не бяха признати от властите в ГДР, бяха критикувани от Чаушеску и доста резервирано приети в България.

Полската опозиция, организираща се от декември 1988 г. в Граждански комитет към председателя на НСПС "Солидарност" Лех Валенса начело с Тадеуш Мазовецки и Бронислав Геремек реши да започне принципни разговори с реформаторското крило в ПОРП и по този начин да му окаже предпазлива подкрепа. С посредничеството на католическата църква беше започната подготовката за свикване на Кръгла маса. От страна на властта привърженици на диалога се оказаха двама души, отговорни за по-раншните атаки срещу обществото – генералите Войчех Ярузелски и Чеслав Кишчак (министър на вътрешните работи).

В другите страни също настъпваха промени. В края на 1987 г. Густав Хусак подаде оставка от най-важния пост на чехословашката партия; страната закипя, множаха се независими прояви и протестни акции, но системата продължаваше с репресиите. В Унгария започнаха дискусии как да се излезе от икономическата стагнация; когато през май 1988 г. подаде оставка партийният лидер Янош Кадар, беше сложено началото на реформи в посока на свободния пазар, които отвориха страната за западните инвеститори.

1988 г. завърши в доминираната от комунизма част на Европа с усещането, че системата все пак е отслабена.

Бартош Калиски
Какво се случи в различните държави

Полша (януари-юни 1989 г.)
Унгария (юни-септември 1989 г.)
ГДР (октомври-ноември 1989 г.)
Чехословакия (ноември-декември 1989 г.)
България (1987-1989 г.)
Румъния (декември 1989)

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какви са тенденциите на пазара на събития през 2018 г. Какви са тенденциите на пазара на събития през 2018 г.

Очертават ги представители на бизнеса в България

20 ное 2018, 480 прочитания

София окупира IT класацията за най-бързо растящи компании София окупира IT класацията за най-бързо растящи компании

Тази година всички най-динамични компании в IT сектора са от столицата

20 ное 2018, 3467 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "СПЕЦИАЛНИ ИЗДАНИЯ" Затваряне
Памучно, бяло и широко

Видът на материята и цветът на дрехата спасяват от жегите

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете