Даровете на златния клас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Даровете на златния клас

Колебанията в цените на пшеницата, която е и най-търсената култура на световните стокови борси, са в много по-малка степен валидни за есенните култури

Даровете на златния клас

Приходите на 20-те най-големи зърнопроизводителя през 2014 г. отново са надхвърлили половин милиард лева, макар годината да беше по-тежка за сектора

Силвия Радославова
7173 прочитания

Колебанията в цените на пшеницата, която е и най-търсената култура на световните стокови борси, са в много по-малка степен валидни за есенните култури

© Капитал


Все по-големи, все по-силни и все по-печеливши. Такива са компаниите - лидери в сектора на зърнопроизводството, който, макар и да отчита по някоя по-слаба година, като цяло е поел стремглаво нагоре и по отношение на ръста на приходите, и по отношение на печалбите. Миналата година беше една от трудните за зърнопроизводителите. Реколтата при някои от тях беше доста по-слаба от обичайната, а и имаше низходящ тренд в цените на зърнените култури заради високите добиви в световен мащаб. Но дори и така 20-те най-големи компании в сектора са прехвърлили заедно оборот от половин милиард лева и са запазили нивата на печалбите си от 2013 г. , която беше рекордна откъм добиви. През 2015 г. тази тенденция ще се запази.

Кои са кралете на житото

Лидерите сред компаниите в зърнопроизводството са няколко дружества, свързани със Светлозар Дичевски, собственик на варненския "Октопод инвест холдинг". В контрола на неговото семейство са още "Сортови семена Вардим", "ЕТ Деси – Светла Симеонова", "Троя авто" и "Ресен" ЕООД. Сумарно приходите на последните четири компании през последната година са малко над 200 млн. лв., или това е около 1/3 от общите постъпления на целия топ 20. Подобни обороти фирмите на Дичевски са реализирали и година по-ранно, а сега отново леко се увеличават и печалбите им. Изключение прави само "ЕТ Деси – Светла Симеонова", където ръстът на финансовия резултат е почти двоен - 10.8 млн. лв. спрямо 5.8 млн. лв. през 2013 г. По данни на представители от сектора семейството обработва около 1.5 млн. дка земеделска земя в почти всички части на страната, засети с различни земеделски култури.

В съзвездието на големите присъстват и публични компании. Това са "Кристера агро" ЕООД, собственост на "Агрия груп холдинг", "БГ Агро земеделска компания" на братята Даниел и Ненко Ненкови. Първата от тях разполага със 180 хил. дка собствена и наета земеделска земя, а втората обработва над 95 хил. дка площи. През 2014 г. приходите на "Кристера агро" имат ръст от близо 25%, печалбата й се е увеличила с около 40%.

В топ 20 на големите са и "Агро сантия" и "Агро сантино", които бяха под шапката на земеделския инвестиционен фонд "Серес", но след продажбата му останаха при групата юридически и физически лица, която беше собственик на фонда. Общите им приходи са 38.3 млн. лв. и, сумирани заедно, изпреварват доста компании, които са по-нагоре в класацията.

Останалите компании в топ 20 се управляват най-често от еднолични собственици или компании, които са семейна собственост, някои от които с дългогодишни традиции в зърнопроизводството. Такива са "Агроспектър" на Михаил Кръстев и "ЕТ Агроелит-Митов - Божидар Митов". "Агро К.П." пък е дъщерно дружество на мандрата "Хаджийски и фамилия", собственост на Петко Хаджийски. Приходите и на тази компания са се свили през 2014 г., каквато е и общата за сектора тенденция, за сметка на това "Агро К.П." е приключила годината с печалба от 2.3 млн. лв. предвид загубата й година по-рано.

Борсова несигурност

Дали класацията на големите ще се запази такава и през следващата година зависи в най-голяма степен от това какви са техните добиви от сегашната зърнена реколта и при какви цени ще успеят да я реализират. Макар че цената на зърното се влияе от международното производство и борсовите котировки, вече могат да се предвидят някои от тенденциите, които ще диктуват пазара.

Реколтата от пшеница в България е значително по-добра от миналогодишната въпреки по-малкото засети декари. Според данните на земеделското министерство тя е между 4.5 и 5.1 млн. тона. По-голямата част от това количество е предназначена за експорт. Макар че световните пазари показваха нов спад в цените, след като Департаментът по земеделие на САЩ (USDA) публикува месечната си прогноза за световно търсене и предлагане на селскостопанска продукция, заради очакванията за още по-голямо производство и ново увеличение на световните зърнени запаси засега това не се усеща в България. На местния пазар сделките се сключват на стойности по-високи от миналогодишните, до 300 - 310 лв. за тон хлебна пшеница. Някои земеделски производители пък са оптимисти в очакванията си и смятат, че дори ще има повишение. "Убеден съм, че до Нова година цената ще стигне и до 370 лв./тон", коментира Павел Стоименов, собственик на "Агро-Бел 2001". Към момента европейската пшеница като цяло е с добро експортно търсене. Но очакванията за високи добиви в Украйна, от които се влияе стойността на българското зърно, и свиването на вътрешната консумация в страната вероятно ще освободят още по-големи количества за експорт. Това може да бутне надолу цените в целия Черноморски регион.

Надеждата на есенната жътва

Колебанията в цените на пшеницата, която е и най-търсената култура на световните стокови борси, са в много по-малка степен валидни за есенните култури, чиято жътва вече започна. Царевицата и слънчогледът ще имат доста по-ниски добиви заради сушите в България и Европа, което пък ще изтласка цените им нагоре. Това е видно и към момента. "Цената на слънчогледа е 700 лв./тон спрямо 540 лв./тона през миналата година. Тя ще се увеличава още, но по-лошото е, че това ще даде отражение и в по-високите цени на олиото например", казва Стоименов. Той обяснява, че прогнозната реколта и за царевицата в неговото стопанство не е добра. Сега ще има едва около 700 тона царевица спрямо 1100 тона през миналата година.

"По-ниското производство на царевица ще приплъзне цените в посока увеличение, а оттам може да се изтегли и цената на пшеницата", коментира Емил Райков, изпълнителен директор на "Агрия груп холдинг".

Високите цени обаче могат да окажат и негативно влияние, защото не само трудно ще компенсират загубите на земеделските производители, но и ще се отразят в посока поскъпване на фуражи и храни на местния пазар.

Все по-големи, все по-силни и все по-печеливши. Такива са компаниите - лидери в сектора на зърнопроизводството, който, макар и да отчита по някоя по-слаба година, като цяло е поел стремглаво нагоре и по отношение на ръста на приходите, и по отношение на печалбите. Миналата година беше една от трудните за зърнопроизводителите. Реколтата при някои от тях беше доста по-слаба от обичайната, а и имаше низходящ тренд в цените на зърнените култури заради високите добиви в световен мащаб. Но дори и така 20-те най-големи компании в сектора са прехвърлили заедно оборот от половин милиард лева и са запазили нивата на печалбите си от 2013 г. , която беше рекордна откъм добиви. През 2015 г. тази тенденция ще се запази.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Зората на азиатския век

Зората на азиатския век

Свързване от дома

Свързване от дома

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.