В тесния коловоз на стабилността
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В тесния коловоз на стабилността

САЩ и Великобритания ще диктуват темпа на световната икономика и през 2016 г.

В тесния коловоз на стабилността

Следващата година ще бъде поредната, в която световната икономика ще остане подвластна на летаргията и страховете от спукване на балони

2108 прочитания

САЩ и Великобритания ще диктуват темпа на световната икономика и през 2016 г.

© REBECCA NADEN


Основният проблем на света ще продължи да бъде новият курс на развитие на Китай.

Да, вече можем да го констатираме като неоспорим факт – глобалната икономика се намира в период на постоянна икономическа слабост. Докато преди година това бе просто една мрачна хипотеза, която можеше да бъде опровергана при определени обстоятелства и навременни действия от страна на световните лидери, днес вече говорим за тенденция. Основните опасения обаче не са свързани с въпросната слабост, а с факта, че тя идва въпреки усилията за противодействие. Най-скорошният и отчетлив пример за това е Европа, която въпреки евтиното финансиране прераснало в откровено печатане на пари на Европейската централна банка (ЕЦБ) не може да се отлепи от дъното и да излезе от трайната икономическа летаргия. Опасенията са, че вместо желания ефект от намесата на централните банки резултатите са дефекти под формата на балони, които никой не може да предвиди кога и как точно ще се спукат.

Корените на застоя

Посланията на сухата статистика този път са еднозначни. Прогнозите на международните институции за глобалната икономика показват, че и през 2016 г. развитието ще остане силно небалансирано. В едно съмнение няма – челните позиции сред т.нар. развити страни отново ще заемат САЩ и Великобритания. От 2012 г. насам Вашингтон и Лондон поеха по една устойчива траектория на растеж и вече берат плодовете на навременното си противодействие на предизвикателствата. Причините за стабилния растеж там са комплексни, но в основата стои събуждането на вътрешното търсене – нещо, което Европа и останалата част от развития свят все не съумяват да постигнат.

Но новият голям проблем за глобалната икономика несъмнено се нарича Китай. Пекин и догодина ще гони сравнително висока цел за растеж, което обаче не променя тенденцията на постепенна стагнация. Разчетите показват, че през 2016 г. китайският БВП вероятно ще нарасне с по-малко от 7%, което не се е случвало от пиковата за световната финансова криза 2008 г. Не това обаче буди най-значителни притеснения. Опасенията на анализаторите идват най-вече от факта, че икономическият застой там е очакван и до голяма степен предизвикан от управляващите. През 2014 г. Китай пое дългосрочен курс по преструктуриране на икономиката си, като плановете са до края на десетилетието тя да е водена основно от вътрешното потребление и високите технологии. Евтините китайски стоки, които заливат света, постепенно ще останат в миналото и ще отворят една голяма ниша за запълване.

Водени от задачата си за преструктуриране, китайските власти са умерени в действията си и не стимулират импулсивно и хаотично икономиката. Освен всичко световният апетит за китайски стоки вече не расте със същия темп и Пекин не се намира в спешна необходимост от изграждане на допълнителни производствени мощности. Тази тенденция провокира очакванията за удар по развиващите се страни, чиито икономики зависят пряко от Пекин като клиент за техните ресурси – Бразилия, Чили, Индонезия, Малайзия, Филипините, Южна Африка, Тайланд, Виетнам. В тази група можем да добавим и Австралия и Нова Зеландия, за които Китай е основният външен пазар.

На опашката

През следващата година отново няма да има изненада сред изоставащите в развития свят, като на опашката ще продължат да са Европа и Япония. По-притеснителен се оказва фактът, че Брюксел и Токио вече пуснаха в действие тежката си артилерия инструменти за стимулиране. През 2015 г. ЕЦБ за пръв път в историята си прибегна до отрицателни лихви, докато Централната банка на Япония вече 3 години продължава да излива огромни количества евтин кеш в икономиката. И докато тези мерки дадоха своите резултати в САЩ и частично във Великобритания, в Европа и Япония към момента видимо не работят. На този фон така необходимите и двете места структурни реформи за момента са по-скоро добри пожелания. Това вероятно ще доведе до задълбочаване на досегашните мерки. С други думи, още по-ниски лихви и още повече евтини пари за потребителите и бизнеса на Стария континент и в Страната на изгряващото слънце.

Европейските лидери са притиснати и от други проблеми, които имат потенциала допълнително да утежнят перспективите за растеж. Позабравената през втората половина на тази година гръцка финансова криза може да се завърне с още по-голяма сила, ако премиерът Алексис Ципрас не успее да получи одобрението на народа си за започване на дългоочакваните реформи. Властите в Атина все още се бавят с процеса на съкращаване на разходите, масовата приватизация и реформирането на социалните облаги. Именно голямата по размер и присъствие държава може да се окаже препъникамъкът и за Финландия, която вече беше набелязана за един от следващите "икономически пациенти" на Стария континент.

Във фокуса на събитията в Европа неминуемо ще остане и бежанската криза. До известна степен странен факт е, че тя може да се окаже катализатор за краткосрочния икономически растеж в някои страни като Германия и Швеция. Причината е, че правителствата ще предоставят безвъзмездна финансова помощ за бежанците, които от своя страна ще я харчат най-вече в стоки и услуги в съответната страна. Според прогнозите това би могло да даде тласък на икономика с 0.1% до 0.2% от БВП. В дългосрочен план обаче тези социални облаги вероятно ще окажат своята тежест върху развитието.

Кой държи ключа от бараката

Както през тази, така и през следващата година погледите ще останат вперени в САЩ и по-специално във Федералния резерв. Американската централна банка месеци наред подготвя почвата за първото покачване на лихвените проценти от 2006 г. насам, което така и не се случва досега. Добрите прогнози за развитието на икономиката обаче дават нужното спокойствие на председателя Джанет Йелън, която може да остави настрана миролюбивите си изявления.

Експертите са единодушни, че първата стъпка на Фед ще е най-важна. Макар че повечето анализатори очакват минимално покачване на лихвите в САЩ с не повече от 25 процентни пункта, по-важен ще се окаже отправеният към света сигнал. Доларът е световна резервна валута и като такава оказва влияние на практика върху всички страни чрез цените на суровините и храните. На първо четене едно покачване на лихвите би засегнало глобалната икономика и би я накарало да премине на още по-ниска предавка. Дългосрочно обаче настоящата тенденция на евтино финансиране може да се окаже пагубна и световните лидери добре знаят това. Забележете, че дори и САЩ при всичкото говорене за затягане все още е далеч от идеята да започне да попива всичката допълнителна ликвидност, която изля през годините във финансовата система, а само спря да инжектира още. Някой трябва да направи първата крачка и да зададе новия курс на развитие, като 2016 г. може да се окаже един от последните шансове.

Автор: Дневник
Автор: Дневник
Автор: Дневник
Основният проблем на света ще продължи да бъде новият курс на развитие на Китай.

Да, вече можем да го констатираме като неоспорим факт – глобалната икономика се намира в период на постоянна икономическа слабост. Докато преди година това бе просто една мрачна хипотеза, която можеше да бъде опровергана при определени обстоятелства и навременни действия от страна на световните лидери, днес вече говорим за тенденция. Основните опасения обаче не са свързани с въпросната слабост, а с факта, че тя идва въпреки усилията за противодействие. Най-скорошният и отчетлив пример за това е Европа, която въпреки евтиното финансиране прераснало в откровено печатане на пари на Европейската централна банка (ЕЦБ) не може да се отлепи от дъното и да излезе от трайната икономическа летаргия. Опасенията са, че вместо желания ефект от намесата на централните банки резултатите са дефекти под формата на балони, които никой не може да предвиди кога и как точно ще се спукат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Професия: Тест инженер

Професия: Тест инженер

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK