С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 20 сеп 2019, 15:00, 6896 прочитания

Тесните дрехи на Пловдив

Вторият най-голям град у нас расте икономически и демографски. И се оказва инфраструктурно неподготвен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Пловдив е град късметлия. От всички транспортни възможности, които може да има един град, той единствено няма излаз на море. Попада в своеобразния център на България - свързан е с магистрала със столицата и с морския бряг през магистрала "Тракия", до Турция се стига по магистрала "Марица", има си летище. Пристанището в Бургас е на 256 км, на Александруполис – на 237 км, а на Солун – на 334 км. Букурещ и Истанбул пък са на около 400 км. Казано накратко – Пловдив има достатъчно базисна инфраструктура и местоположение, за да печели от връзки с България и света сравнително лесно. Дори има голяма река, която уви, напоследък е занемарена.

Така Пловдив е всъщност най-добрият пример в страната за това какво може да направи инфраструктурната свързаност с един град. И също така какво не може.


Пътищата

Всичко започва естествено с пътищата. "Тракия икономическа зона" (ТИЗ) започна да расте от магистрала "Тракия", където беше най-лесно да се стигне. Последваха зони към Асеновград и Раковски, където също има бърз и лесен достъп. Години по-късно Пловдив може да се похвали не с една, а с две магистрали в близост, след като "Марица" предоставя и международен транспортен коридор към Свиленград и границата с Турция. Този късмет на града в регионален план обаче има сериозни ефекти в локалното планиране и местната и националната власт реагират твърде тромаво на бързия ръст на града.

Околовръстното например е голямата следваща пътна нужда на Пловдив. В момента върви проектиране на последни части от него. Ключовото, което остава, е дълга 4.5 км и се намира в югоизточната част, между "Асеновградско шосе" и село Ягодово, при пътен възел "Скобелева майка". "Областта се задушава и трябва да се мисли за инфраструктура. Безспорно Околовръстното се задръства непрекъснато например", казва Здравко Димитров, областен управител на Пловдив и кандидат за кмет на града от ГЕРБ. "С натоварването на града Околовръстният път става все по-критичен", добавя зам.-кметът Стефан Стоянов. От разговори и с бизнеса, и с местната власт си личи, че това е приоритетен проект. "Входните и изходните артерии са проблемни откъм трафик", казва Пламен Панчев, изпълнителен директор на ТИЗ. Здравко Димитров уточнява, че задръстванията се случват заради липсата на външен ринг на града. Сега всичкият трафик от Асеновград до Смолян минава през Пловдив", обяснява той. По данни на пловдивския кмет Иван Тотев около 10% от трафика в града е транзитен.



"Има какво да се желае", отговаря Панчев на въпрос какво е състоянието на инфраструктурата в областта. Но признава, че "чудесната връзка между Пловдив и Асеновград" води до нови проекти по самото трасе и като инициативи в южната част на Пловдив. Рехабилитацията и реконструкцията на 10 км от този път, проект на Агенция "Пътна инфраструктура"(АПИ) и финансиран по оперативна програма "Региони в растеж", завърши тази година. Изпълнител беше "Иса 2000". "Там почти става магистрала, доста сериозно работи правителството, областната управа и няколко общини", уточнява Стефан Стефанов, зам.-кмет на община Пловдив.

Сега АПИ е избрала същата фирма да започне да строи кръговото кръстовище на въпросния път при караулката. "То ще замени съществуващото на входа на град Пловдив при пресичането с Околовръстния път. Целта е да се осигури безконфликтно и по-бързо включване на пътуващите от АМ "Тракия" към Асеновград и Смолян", казват от АПИ. При същия път предстои да се построят и локални платна с пари от бюджета на агенцията.

Разширението и ремонта на 10 км от пътя Пловдив - Асеновград е един от полезните завършени инфраструктурни проекти през последната година

Фотограф: Велко Ангелов
Влаковете

Другият голям проект е жп възел Пловдив. В проекта се включват няколко обекта, като те са отговорност на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), т.е. на държавата. В случая става дума за инвестиция от 202 млн. лв., от които 172 млн. лв. безвъзмездна помощ от ЕС, уточняват от НКЖИ. "С реконструкцията на жп възел Пловдив, която в момента се извършва, свързаността с целия останал свят ще е на високо равнище", казва Пламен Панчев. "Чакаме с нетърпение да се приключи бързата връзка София - Пловдив, която дава перспектива между двата града, ще може да се пътува под един час между двете централни гари, които са на удобни места в градовете. Така магистрала "Тракия" може да стане излишна", уточнява Стефан Стоянов.

Това е хубав оптимизъм, но реалността отново е различна. Проектът е много далеч от реализация. Една от причините е, че тромавата и оплетена в конфликти администрация на НКЖИ така и не успя да задейства по-бързо най-големия и единствен жп проект в страната - бързата връзка Бургас - София. Крайната дата за завършването й все още се губи в бъдещето.

Още по-интересно е, че немалка част от парите за жп ще отидат... за път. Пробивът под жп ареала на гара Пловдив е ключов, за да свърже южната част на града с неговия център. Обявена е обществена поръчка, офертите ще бъдат събрани през септември. Тъй като става дума за голям търг, вероятно ще има обжалвания, а пък самият срок за изпълнение е 1066 дни или близо три години. Значи пробив във всеки един смисъл ще има най рано през 2024 г.

Тесните дрехи на Пловдив

Преглед на оригинала

Автор: Капитал
А кога ще полетим

Летище Пловдив се намира на 12 км от града, реално попада в малката община Куклен и би следвало да е ключово в икономическото развитие на областта. Летището обаче имаше лош късмет - доближи се до дълго чаканата концесия, но тя се провали. През 2018 г. държавата беше на път да сключи договор за 35 години с консорциум между китайската компания "Хайнан" и българската "Пловдив еърпорт инвест". Те щяха да инвестират 79 млн. лв. евро и бяха обещали фиксирано концесионното възнаграждение от 600 хил. лв. на година, както и 6% от приходите. Договорът обаче остана мираж - консорциумът се отказа от него, тъй като малко преди това при инцидент загина нейният съпредседател и основател Уанг Джен, а и конгломератът страдаше и от финансови затруднения.

По закон държавата можеше да предложи на другия участник, който беше и класиран на второ място – "Консорциум Летище Пловдив", съставен от от "Тракия икономическа зона" и автотранспортната ПИМК. Тя обаче се отказа от този вариант и реши през октомври 2018 г. да прекрати концесионната процедура. Заявките бяха през юли 2019 г. тя да тръгне отново, но това не се е случило.

Толкова близо до летище София е трудно да се мисли, че Пловдив ще стане сериозна пътническа дестинация. Но има и други начини, по които един растящ град може да ползва връзките си по въздух. Според Пламен Панчев летището е още една възможност за инвестиции и по-добро обслужване на логистиката като отрасъл, на инвеститори и граждани – осигурява се още един вид транспорт. "Имайки изследвания как се развиват различните видове индустрии, изводът е, че логистиката е един от най-бързо развиващи се отрасли. При едно добре работещо летище Пловдив може да се утвърди като логистичен център", казва той.

Тесните дрехи на Пловдив

Преглед на оригинала

Автор: Капитал
Всички за един, един за всички

Всичко това е резултат от факта, че инфраструктурата в страната следва политическата логика, а не адекватното планиране. Всеки що-годе добър регионален планировчик би посочил, че ръстът на индустрия и хора в Пловдив ще донесе след себе си нужда от нови свързващи пътища, от жп и от нови идеи за градска мобилност, които да не задръстват града. Част от причината всъщност е, че българските власти, оплетени в конфликти, опитващи се да жонглират с местни и олигархични интереси, пробващи да усвоят максимален размер европари, всъщност забравиха, че главната цел не са парите, а хората. С изключение на София нито един български град доскоро нямаше опит в това да се справя с бумтящо население и бързо развиваща се икономика. А София, както е известно, не е особено добър пример. Затова и Пловдив сега се озовава в интересната ситуация да планира за ръст, не за свиване.

В най-важната демографска група например - хора между 20- и 29-годипна възраст, има ръст от близо 7% по данни на Националния статистически институт за 2018 г. През миналата година градът има 7400 нови обитатели, като е пораснал с 2300 души нетно. Според кмета Тотев за последните три години автомобилите са се увеличили с 10%, като това вероятно е силно подценен брой заради непререгистрираните такива, които идват от други места.

Важен проблем, който не бива да се подценява, е, че Пловдив е "разцепена" община. Централната община приключва на границата на самия град, а в областта има още девет. За инфраструктурата до летището например или при индустриалните зони отговарят малки общини - Куклен, Раковски. Те обаче са малки и бюджетите им съответно са недостатъчни, за да могат спокойно да се погрижат за инфраструктурата. Дори самият Пловдив не може да се погрижи сам за себе си. "Въпреки че е вторият по големина град, бюджетът на общината е към 360 млн. лв. Инвестиционна програма рядко е над 40-50 млн. лв.", споделя зам.-кметът Стоянов.

Това изисква изобретателност. Частният сектор е намерил такава. "Тракия икономическа зона" например се намира в няколко различни общини - Марица, Раковски, Куклен. Често инфраструктурата там се изгражда от инвеститора или от ТИЗ, като едва след това се чака възстановяване от държавата.

Друг пример за успешно включване на частния сектор е интермодалният терминал, който голямата транспортна фирма ПИМК взе на концесия за 27 години, след като беше и единственият кандидат. Терминалът се намира в района на жп гара Тодор Каблешков и беше построен за близо 14 млн. лв. с пари от оперативна програма "Транспорт". Компанията е десетата най-голяма компания в региона и има приходи от 278 млн. лв. за 2018 г. Миналата година пуснаха и първия интермодален влак за Турция. Има и идеи за градска железница, но те за съжаление няма как да станат без държавата, а това все още значи тромавост.

И докато държавата се мотае с летището, Пловдив стана шестият град в Европа, който ще пробва "авиационна мобилност" - проект на "Ербъс". Може да изглежда фантастично днес, но странното днес е реалност утре. Защото преди 5 години никой не вярваше, че градът ще расте по този начин. А когато мечтите стават реалност, е добре да си подготвен.
Здравко Димитров, областен управител на Пловдив

Водите ли разговори с бизнеса за транспортната инфраструктура в областта? Ако да, те служат ли за основа на инвестиции?

- Да, имах много разговори с бизнеса относно инфраструктурата в Пловдив и региона. Например от сдружение "Бизнесът за Пловдив" подсказаха, че кръгово на две нива, ако се работи само с бетон, е около 20 млн. лв., а ако се работи с желязо и бетонни колони, цената е наполовина. Така е в Италия, а там има едни от най-добрите пътищари. В най-скоро време ще бъде реализирано някъде по този начин.

Кои според вас са ключовите проекти, които обезпечиха транспорта в региона в последните години?
- Миналата година изцяло реновирахме пътната настилка на магистрала "Тракия" от Административна зона Пловдив до Стара Загора. Пътят е в перфектно състояние. Направихме го за по-малко от месец. Направихме и отсечката Баня - Карлово, дълга 10 км, кръгово направихме и в Карлово на изхода за Сопот. В момента работим Кричим - Девин.

Капитал Градове: Пловдив

Текстът е часът от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 20 - 26 септември.

Какво ще прочетете в "Капитал Градове: Пловдив":

- Пловдив расте икономически и демографски, но е инфраструктурно неподготвен за това

- Буумтаун или как изглеждат икономическите характеристики на Пловдив

- Как се развива пазарът на имоти в града

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уиски в сандък Уиски в сандък

Уиски бар "Сандъкъ" в Пловдив има винаги налични 250 вида уиски

9 ное 2019, 2001 прочитания

Традиции, качество, иновации. От ЗАХАРНИ ЗАВОДИ Традиции, качество, иновации. От ЗАХАРНИ ЗАВОДИ

Групата продължава с амбициозни инвестиции и през следващите години

9 ное 2019, 2579 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Светлана Куюмджиева: Проблемът е, че винаги започваме от нулата

Директорът на "Пловдив 2019" за първите шест месеца като европейска културна столица и какво предстои оттук нататък

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10