С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 21 сеп 2019, 8:00, 9629 прочитания

Пловдив: Буумтаун

Или как изглеждат икономическите характеристики на град, който се развива бързо

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През последните 10 години бързото развитие на индустрията в Пловдив преначерта индустриалната карта на България.
Ако има един регион в България, който привлича завист и буди амбиция, то това е Пловдив. Районът около Града под тепетата пренаписа индустриалната карта на България, като роди най-успешното звено в страната - "Тракия икономическа зона". Пловдив е втори по население и съответно по работна сила след столицата, а местната икономика генерира добавена стойност за над 7 млрд. лв. годишно, което е с 80% над нивото отпреди десетилетие, и се позиционира на второ място по обем в страната след софийската.

Подобно на други големи градове и Пловдив изпитва последствията от застаряващото население и миграцията към София и чужбина. Добрата новина е, че активни части от бизнеса и местната управа са взели образованието и качеството на живот за приоритети и мислят решения. Но това е бавен процес, а междувременно нивото на безработица пада до 3.6% - норма, която де факто експерти асоциират с "пълна заетост". Заплатите остават ниски в сравнение с възнагражденията в други от големите икономически центрове, но заради недостига растат бързо. Това значи, че Пловдив ще продължи да привлича хора.

Услугите на хартия...


Пловдивската икономика заема 8% от националната, което означава, че работещите и фирмите в региона създават брутен вътрешен продукт за 8.1 млрд. лв. през 2017 г. и добавена стойност за над 7 млрд. Въпреки че по обем остава на второ място след столицата, Пловдив напредва по-бързо. През последното десетилетие местният БВП се е увеличил със 75.8% при 59.2% средно за страната и 72.1% в София, а производителността на хората е нараснала с 85% при 72.4% в България и 61.1% в столицата.

Най-голям дял от икономиката заема секторът на услугите с 56.6%. Въпреки това Институтът за пазарна икономика (ИПИ) не категоризира Пловдив като център на услугите, каквито са други икономически лидери в сектора като София, Варна и Бургас, където доминират съответно информационните технологии и туризмът. "Липсата на област Пловдив в профилираните области се дължи на разнообразието на икономиката в областта, която комбинира силна индустрия и услуги, които вече видяхме, че са неизбежно водещи в областите на най-големите градове", пише Петър Ганев от института.

Сред водещите фирми в сектора на услугите в Пловдив изпъкват транспортният гигант ПИМК с 278.8 млн. лв. приходи през 2018 г., търговецът на едро с тютюневи изделия "Табако трейд" със 790.5 млн. лв. и базираният в Раковски търговец на горива "Инса" с 433 млн. лв. приходи.



...индустрията на практика

Рекордьор тук е индустриалният сектор. Той нараства с 83% между 2007 и 2017 г., съдейки по данни на НСИ, като така създава добавена стойност за близо 2.8 млрд. лв. годишно.

"Едни от първите инвеститори, които навлязоха в България – като Ferrero, Liebherr, Schneider Electric, са в Пловдив. Това е регион, който традиционно винаги е бил развит. Към това трябва да добавим и непрекъснатото преследване на по-добри условия за инвеститорите – както чужди, така и български. В резултат стигнахме до днешния ден, в който всички признават, че Пловдив е индустриалното сърце на България", коментира инж. Пламен Панчев, основател и изпълнителен директор на "Тракия икономическа зона" (ТИЗ).

Водещ представител на сектора от гледна точка на оборота е втората по големина фирма в региона - българският металургичен завод КЦМ с приходи от 749 млн. лв. и общ персонал в компаниите от групата близо 1900 души. Дружеството има сериозни планове за бъдещето - по-рано тази година стана ясно, че подготвя нова инвестиция за около 150 млн. евро, която ще позволи на завода да произвежда допълнителни метали освен основните цинк и олово. Други представители на тежката индустрия са електроснабдителното дружество на ЕВН и производителят на горива "Инса ойл".

Безспорно гръбнакът на пловдивската индустрия е "Тракия икономическа зона", която е дом на шест индустриални зони - "Куклен", "Раковски", Агроцентър "Калояново", "Марица", Индустриален парк "Пловдив", Парк "Иновации". С над 180 фирми и инвестиции за общо 2 млрд. евро ТИЗ привлича както местни инвеститори, така и чужди компании от Европа, САЩ, Канада, Израел, Турция, Япония и Китай. От близо 10 хил. декара площи 3.2 хил. са заети от фирми, специализирани в разнообразни индустриални браншове като електрониката, електрическите машини и апарати, автомобилните компоненти, машиностроенето, металите и химическата промишленост.

Според икономиста Георги Стоев, който сега е част от "Тракия тех" в Пловдив има два типа компании. Едната включва мултинационалните фирми, които внасят компоненти, сглобяват ги в България и ги изнасят към Западна Европа - например германският производител на хладилна техника "Либхер-Хаусгерете Марица". Другата група са българските компании, където вече има случаи на фирми, които започват да работят за външен пазар под собствена, българска търговска марка. Противно на традиционното схващане за работата в завод, тези фирми предлагат креативни позиции за младите хора, които не са на поточната линия или в склада.

"Обикновено те са по-малки и компактни - с по няколкостотин души, но имат сериозни развойни звена, екипи от инженери и маркетинг специалисти", отбелязва Стоев. "За един млад човек може да не е особено привлекателно да работи в завод за пластмасови компоненти, но в маркетинг отдела на завода, когато е ориентиран към експорт и откриване на нови пазари, може да открие много интересни възможности", допълва той. Освен това за националната икономика е изключително положително все повече български компании да създават стойност тук, защото така печалбата, новоформираният капитал и съответно всички последствия от това остават в Пловдив.
Всички искат в Пловдив

През последните пет години в района са одобрени 2.8 млн. кв.м нежилищно строителство, като търсенето е ориентирано основно към индустриални пространства и складове. Според изчисленията на пловдивската община средната цена на индустриални площи в региона е между 25 и 40 евро/кв.м, а месечният наем - от 3 до 5 евро. "Значително търсене на производствени помещения идва от компаниите, специализирани в секторите на автомобилните компоненти и електрониката", пишат от общината.

Един фактор, който прави Пловдив предпочитана дестинация за инвестиции, е удобната му локация. Наблизо е магистрала "Тракия", която осигурява бърз достъп на местния бизнес до летище "София" и бургаското пристанище, както и четири международни транспортни коридора, които свързват България с Киев, Букурещ, Виена, Атина и Истанбул.

През 2017 г. фирмите в региона са вложили капиталови разходи на обща стойност 610 млн. лв. в покупката на машини и оборудване, което гарантира устойчив ръст на производителността на труда в региона.

В търсене на хора

Илюстрация


На половин час от центъра на Пловдив живеят половин милион души, а на 45 мин. от индустриалните зони - 775 хил. Само трудоспособното население между 20 и 64 години е 463 хил. души, от които заетите са 316.6 хил., в които влизат и 96 хил. самостоятелно наети и сезонните работници. Това определя втория по големина град в България като добра дестинация за бизнеси, които разчитат на голям персонал и имат планове за разрастване.

Безспорно най-големият работодател в региона е промишленото производство. Сектор индустрия може да избира от 36 хил. машинни оператори, 27.4 хил. индустриални работници и 18.4 хил. техници. На второ място с най-голям персонал са бизнес услугите (счетоводство, администрация, консултантски услуги, финанси) и информационните технологии - 48.7 хил. Средните брутни заплати в сектор ИКТ са над 2000 лв. месечно в региона и отстъпват само на софийските. Според ежегодната класация "Споделени услуги в Централна и Източна Европа" Пловдив е в топ 6 на най-бързо развиващите се градове за аутсорсинг през 2018 г.

Трябва да се отбележи обаче, че малко над 45% от служителите в промишленото производство в Пловдив са в нискотехнологични браншове. Пловдив има добре развит и бързо нарастващ среднотехнологичен индустриален сектор, но високите технологии все още обхващат едва 2% от работещите. "Регионът е достатъчно развит и достатъчно силен като перспектива и като потенциал, за да премине към по-високо технологично ниво на своето развитие", твърди Георги Стоев.

Безработицата пада до опасно ниски нива от 3.6% към края на 2018 г., или едва 11 хил. души. Ниският коефициент се доказва и от бързия ръст на заплатите, които в индустрията нарастват със средногодишен темп от 10% от 2013 г. насам. "Устойчивият ръст е силен показател за това, че няма откъде да дойдат нови хора за новооткритите работни места. Ако предлагането настигаше търсенето, увеличението на заплатите нямаше да бъде толкова бързо", коментира Стоев.

Пловдивският регион има голям избор от училища. Тук оперират 29 професионални гимназии, 80 професионални образователни центъра, 7 езикови гимназии и 9 университета с общо 41.5 хил. студенти. Профилът на завършващите също отговаря на водещите икономически сектори - най-популярни сред зрелостниците са бизнес услугите, където през 2018 г. учат над 7.6 хил. студенти по данни на НСИ, а след това са инженерни и технически науки с 5.4 хил. и хранителни технологии с 4.9 хил.

"Искаме да подобрим още образованието. Но това е една сфера, в която трябва да работим заедно, за да постигнем резултати. Хубавото е, че училищата, общините и бизнесът са на едно мнение и имат желание да работят заедно. Изисква се време, за да се усети промяната, но вече виждаме първите добри резултати", казва инж. Панчев.

Според Стоев разширяването на развойната дейност и съпътстващите браншове в региона може да доведе до откриването на повече работни места с висока производителност, които да привличат повече квалифицирани млади хора, убеждавайки ги да останат в града. Той твърди, че най-хубавото вече се случва. "Виждам все по-голям интерес от страна на млади хора да се връщат в Пловдив след пребиваване в София и чужбина." Ако този процес се засили, бъдещето на града ще е розово.
Георги Стоев
икономист, председател на платформата за дигитална трансформация на традиционните индустрии Trakia.Тech

Динамиката от последните години показва, че на първите места в пловдивската промишленост са машиностроенето, секторът на автомобилните компоненти, производството на заготовки за други индустриални браншове. Профилът на региона се измества от по-нискотехнологични сектори като храни, текстил, хартия и мебели към среднотехнологичен клъстер, който гравитира най-вече около машиностроенето.

Виждаме сериозно пресичане на традиционната индустрия с новите дигитални начинания. От една страна, производството търси начини да предлага повече опции и възможности на младите хора, а от друга - самият дигитален сектор търси достъп до индустрията с интересни решения и продукти. Ако ще се раждат дигитални решения за индустрията, те ще се родят в Пловдив. Вече има стъпки за създаването на инкубатори и споделени пространства между двете екосистеми.

Според мен това, което все още липсва, е силен технологичен университет, който обикновено е предпоставка за развитието на една технологична среда. След него ще дойдат и инвестиционни фондове, които са насочени към рискови инвестиции.

Капитал Градове: Пловдив

Текстът е часът от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 20 - 26 септември.

Какво ще прочетете в "Капитал Градове: Пловдив":

- Пловдив расте икономически и демографски, но е инфраструктурно неподготвен за това

- Буумтаун или как изглеждат икономическите характеристики на Пловдив

- Как се развива пазарът на имоти в града

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пловдив търси техничари Пловдив търси техничари

Общината работи с фондацията Edu Compass, за да подобри имиджа на професионалните гимназии и да насочи учениците към тях

14 окт 2019, 896 прочитания

През Пловдив, към Ryanair 1 През Пловдив, към Ryanair

Във въздуха се създава нова средна класа, твърди Иван Карнабитов, който наема персонал за Ryanair

13 окт 2019, 2135 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Кислородният отряд на Пловдив

Активистите от "Гражданска коалиция" водят дълга, но упорита битка за по-чист въздух над тепетета

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма