С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 сеп 2019, 16:00, 1858 прочитания

Светлана Куюмджиева: Проблемът е, че винаги започваме от нулата

Директорът на "Пловдив 2019" за първите шест месеца като европейска културна столица и какво предстои оттук нататък

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Градът след първите си шест месеца като европейска културна столица: осъзнаване, че крайният резултат зависи най-много от местния потенциал.
Посещение на културната програма по време на откриващия уикенд на "Пловдив 2019": над 50 хиляди души
Събития през първото тримесечие: 357
Доброволци: над 1500
"До Пловдив този уикенд?" Вероятно чувате този въпрос все по-често. Причините са много. Една от тях естествено, е че на 1 януари Пловдив стана официално културна столица на Европа заедно с италианския град Матера.

След като градът спечели надпреварата в конкуренция със София, Варна и Велико Търново през 2014 г., се случиха много събития, които хвърлиха сянка около победата: дискусиите около културната програма на града често бяха засенчвани от инфраструктурните проблеми, напускането на ключови фигури в управителния съвет на фондация "Пловдив 2019" създаде впечатление на нестабилност, публично изразените критики от културни дейци към организацията на програмата се засилиха с времето, реновациите на ключови обекти в града и на културни пространства (като кино "Космос") така и все още не са реалност, а междувременно Пловдив беше разтърсен от опожаряването на Тютюневия склад. Така надвисна чувството, че градът е отхапал повече, отколкото може, и не притежава необходимия опит и визия, за да се справи с подобна кампания.

И въпреки всичко това Пловдив наистина разцъфна в #Plovediv: туризмът преживя невиждан ръст, многото събития го направиха притегателна точка и разсеяха фокуса от София като първа опция за интересни концерти, фестивали и изложби.

Пловдив има предимството да изглежда добре и отвън. "Толкова се радваме да свирим в град, който е в списъка на ЮНЕСКО", каза Шърли Менсън от Garbage по време на изпълнението на групата на фестивала Hills of Rock до Гребната база. Градът влезе в селекция на CNN за 20-те най-красиви градове в Европа, които все още не са жертва на масов туризъм. Пътеписи и списъци с препоръки къде и какво да правим в Пловдив бяха публикувани в The Guardian, The Independent, Emerging Europe, Slavorum, множество пътешественически блогове.


Но фокусът отвън понякога осветява и кътчета, които не са толкова приятни. Хомофобските реакции (включително от политически представители на ВМРО) около открилата през юли фотографска изложба Balkan Pride бяха отразени от The Guardian, а случаят затвърди линията на подобно отношение в града през последните години.

Светлана Куюмджиева: Проблемът е, че винаги започваме от нулата

Автор: Георги Кожухаров


За всичко това и какво предстои до края на годината се срещнахме да говорим с директора на "Пловдив 2019" Светлана Куюмджиева в СКЛАД, пространство от няколко етажа в непосредствена близост до изгорелия Тютюнев склад, което функционира както като офис на фондацията, така и като място за изложби, предимно на съвременно изкуство. От май 2018 до май 2019 г. в СКЛАД са проведени над 70 събития.



Каква е равносметката след първата половина на "Пловдив 2019"?

- За екипа ни проектът не е на шест месеца, а върви за пета поредна година. Така че опитът ни до момента включва целия подготвителен процес, който започна през 2015 г. Трудно ми е да направя сериозна равносметка, защото сме в разгара на лятото, откритите сцени работят и сме в пика на програмата. Но общото чувство е на удовлетворение. Сами продуцираме 10% от цялата ни програма, за първото шестмесечение имаме 357 събития, които сме одобрили и сме видели как започват от идея на хартия и преминават към реализация и общуване с публиките. Всичко това е положително преживяване.

Aко е имало притеснения, такива е имало, когато работим с непознати партньори - предимно тези, които нямат опит на местната сцена, но накрая сме се оказвали позитивно изненадани. Пример за това е "Място за съществуване", представление на френската група Compagnie Acte, което в средата на юни се проведе на фасадата на студентските общежития на Медицинския университет. Те искаха съвсем съзнателно да бъдат сред хората в жилищен квартал, проучваха "Тракия", но накрая "Смирненски" и общежитията там бяха най-подходящи. Също така за първи път трупата поставяше спектакъл извън френскоезичните територии. Накрая реакциите бяха много добри, а самият проект много нетипичен не само за Пловдив, но и за страната.
Този септември се завърна мултижанровният градски фестивал НОЩ/Пловдив. Тридневната програма от над 170 събития беше посетена от 70 000 души. Според организаторите, фестивалът има сериозен икономически ефект върху града, като тази година приходите са над 1,5 млн лв.

Къде е мястото за самокритика?

- В липсата на по-сериозно международно участие в програмата, но до голяма степен това е следствие от ситуацията, в която сме поставени от местното законодателство и Закона за обществените поръчки. Няма как да възлагаме проекти без конкурс, а много престижни международни компании не се явяват на отворени покани и обществени поръчки. В хода на процеса сме организирали около 15 отворени покани, така че сме дали възможност на който иска, да кандидатства. Да не забравяме и че крайният резултат зависи най-вече от местния потенциал.

Също така българското законодателство и администрация почти напълно са блокирали възможността за работа на международни културни организации в България. Условията и изискванията не са синхронизирани със съвременните международни стандарти. Ако тези организации нямат български партньор или подизпълнител, те не могат да работят нито в България, нито с български колеги и артисти. За много от тях това е допълнителен разход.

От друга страна, това даде възможност на местните организации да получат по-голямо внимание. По принцип общоприетата теза е, че когато един град е културна столица, има твърде много чуждестранно съдържание и съответно критики, че местните творци са избутани в ъгъла. В случая на Пловдив се получи обратното – малкото чуждестранно съдържание даде сцена на български творци.

Радвам се, че след като за известно време "Пловдив 2019" изглеждаше с неясна идентичност за повечето хора и натоварен с нереалистични очаквания, положението започва да се нормализира.

Премиерата на "Медея" с участието на Снежина Петрова беше един от акцентите в културната програма на Пловдив тази година

Премиерата на "Медея" с участието на Снежина Петрова беше един от акцентите в културната програма на Пловдив тази година

Фотограф: Димитър Фернандинов


Какво ново научихте в хода на кампанията, което ви се искаше да знаете още в началото?

-
Административните, юридическите и законовите пречки, които решаваме в крачка. В близката история толкова много пари не са давани за култура, което изисква по-особени административни правила. Пример за подобен казус беше проваленото гостуване на организаторите на "Медея" в Матера. Имахме бюджет, но бяхме извън административния срок за обществена поръчка, с която да покрием пътуването.

Това повлиява на цялостната културна политика, защото се пропускат възможности. Освен това отношението към "Пловдив 2019" се свежда основно до пари, не толкова до концепция, съдържание, капацитет, ясна посока, колко е подготвена средата. А тя категорично не е подготвена откъм разпределение на бюджети. Целият закон за обществени поръчки работи не за култура, а за строежи.

Също така все още витае заблудата, че "Пловдив 2019" се издържа от европейско финансиране. Ние работим с местни публични средства, които идват основно от града, тъй като държавният бюджет беше прехвърлен към инфраструктурата.

Момент от унгарския спектакъл "Кармина Бурана", който ще бъде представен на 29 септември като част от програмата на One Dance Week.



От опита до момента, какво работи и какво не работи при пловдивската публика?

- Това, което работи в Пловдив, работи навсякъде по света. Публиката обича събития, които са качествени, добре организирани и по възможност безплатни. Музиката е най-комуникативното изкуство и всичко музикално в програмата ни има добър отклик – например фестивалите Hills of Rock, Opera Open и Plovdiv Jazz Fest са формати, които се наложиха и набират скорост.

Проекти, които са свързани с интервенции в градската среда, дигитални изкуства или участие от самата публиката, все още се възприемат по-трудно. Но това важи не само за Пловдив, а и за цяла България.

Същевременно чужденците реагират позитивно на това, което се струва странно за българската публика, просто защото те имат повече опит с нишови изкуства. Затова правим и проекти, които да подготвят по-добре публиката – например показахме колекцията на "Дойче телеком" със съвременното изкуство със силна образователна и медиаторска програма.

"Чуйте ни: артистичен интелект", изложба с творби от колекцията от съвременно изкуство на "Дойче телеком", събра близо 10 хиляди посетители

"Чуйте ни: артистичен интелект", изложба с творби от колекцията от съвременно изкуство на "Дойче телеком", събра близо 10 хиляди посетители

Фотограф: Igor Grubić


Има ли тенденция хора от крайни квартали или маргинализирани общности да бъдат част от случващото се?

- Стараем се съдържанието да се разпростира по кварталите и да не се ограничаваме до центъра. А позитивен опит в приобщаването е Детската архитектурна работилница в "Столипиново", проектът "Изграждаме заедно", който е продуциран от Гьоте институт за програмата ни, проектът ни "пАРТньорства", финансиран по Българско-швейцарската програма, поставянето на "Медея", където Снежина Петрова работи с ромски деца от "Столипиново" и те бяха част от премиерата в Античния театър. Българският фонд на жените инициира артистични намеси на няколко художнички в кварталите "Прослав" и "Тракия" - примерно Василена Ганковска, която е базирана във Виена, намери начин чрез уличното изкуство да заличи ксенофобски надписи върху стените на училище в "Тракия". Това са само някои примери.

А доколко по-малките събития остават затворени само за един тип зрители?

- Случвало се е събития, които са по-камерни и не са заложени като някакъв акцент в програмата, да успеят да привлекат по-широка аудитория. Например в програмата има 93 проекта, които са инициирани от читалища, не само в Пловдив, но и в региона около града. В селата и по-малките градове има солидна публика, до голяма степен защото досега малко се е случвало там. Всъщност досега не е имало събитие, което да не е намерило публиката си.

Курираната от Весела Ножарова изложба "ДИМ. Истории на тютюна" предаде историята на тютюневата индустрия в града през текстове, фотография, видеа, обекти и сценография. Експозицията събра 4155 посетители в началото на годината.

Курираната от Весела Ножарова изложба "ДИМ. Истории на тютюна" предаде историята на тютюневата индустрия в града през текстове, фотография, видеа, обекти и сценография. Експозицията събра 4155 посетители в началото на годината.



Къде търсите обратна връзка?

- Има както анкетен процес, така и вътрешен мониторинг. Фактор за нас са и продадените билети, проследяваме статистиката при интереса, особено при по-големите събития. Разчитам и на собствените си впечатления, въпреки че физически не е възможно да съм на всяко събитие. Но държим винаги има поне един представител на фондацията и после се обсъждат реакциите на публиката. Имало е случаи, в които сме установявали, че някои интервенции не са добре приети, и сме се опитвали да коригираме каквото можем.

Много ми е важна обратната връзка от Семейството на европейските столици на културата и Международното жури на европейската комисия. Това е основният ми индикатор колко качествено сме се справили, тъй като тези организации имат дълъг опит с провеждането на подобни програми. Когато има някакъв казус, реакциите на местно ниво са много първосигнални, често погрешни. Каквото се появи в социалните мрежи, това отива и в медиите, което създава един омагьосан кръг. А също така абсурдни ситуации, в които по едно и също време сме остро критикувани на местно ниво и получаваме наградата "Мелина Меркури" от международното жури на Европейската комисия за добре свършена работа.

Обезсърчаващо ли е това?

- По принцип е обезсърчаващо да се занимаваш с култура тук, тъй като се търси най-малкият повод за критика. Основният проблем е, че когато става дума за комплексен културен проект, винаги в България започваме наново, от нулата.

"Необозримо за Кольо К.", ретроспективната изложба на пловдивския художник Кольо Карамфилов (1963 – 2014), събра над 5000 посетители.

"Необозримо за Кольо К.", ретроспективната изложба на пловдивския художник Кольо Карамфилов (1963 – 2014), събра над 5000 посетители.



Това означава ли, че 2020 г. ще бъде нова нула за Пловдив?

- Много се надявам да има политическа и обществена воля това да не се случи, тъй като в България културният сектор се финансира основно от публични средства, малко са частните фондове. А европроектите не са опция, която може да издържа местната култура, защото те са свързани с конкретни индикатори и изисквания за партньорство на широка основа.

Сигурна съм, че някои събития, които вече се наложиха, ще продължат и след 2019 г. Независимо дали фондация "Пловдив 2019" ще продължи да съществува след края на годината, ние оставяме наследство от около 3 милиона лева (наградата "Мелина Меркури") за културно съдържание в Пловдив, както и натрупан значителен капацитет, партньорства, контакти, нови публики, нови практики и нови подходи към изкуството. По план и по бюджет съществуването на фондацията е осигурено и през 2020 година, но засега този дебат за устойчивостта не се е развил. Със сигурност ефектите на дейността ни и на проекта ще продължат да действат много след това.
Някои важни събития в Пловдив до края на годината:

До края на септември
Изложбата "Open Art Files: Записки и бележки под линия", която събира основните моменти от историята на българското съвременно изкуство в новооткритата галерия "Капана". Част от творбите не са показвани от десетилетия, а други са напълно нови. Куратор е Вера Млечевска.

20 септември – 20 октомври
Поредно издание на фестивала за съвременен танц One Dance Week. Програмата му обединява 22 спектакъла на 17 танцови компании от 14 държави и се открива с "Дете" на известната белгийска трупа Peeping Tom.

27 септември
Японският театрален жанр със седемвековна традиция "Но" ще бъде представен със спектакъла "Крилатите одежди и Земният паяк" и новосъздадената пиеса "Орфей". Спектакълът обединява популярни български актьори и режисьори, деца от местните училища и японски майстори.

17-20 октомври

В Драматичния театър ще бъде представен "100% Пловдив", документален спектакъл, който събира и поставя сцена историите на 100 жители на града. Нестандартният проект отнема няколко месеца труд и е реализиран от немската компания "Римини Протокол" и Студио за документален театър Vox Populi.

31 октомври – 3 ноември
Очаква се "Пловдив джаз фест" отново да предложи силна програма. Сред потвърдените до момента гости е трикратният носител на "Грами" Джон Скофийлд.

Капитал Градове: Пловдив

Текстът е часът от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 20 - 26 септември.

Какво ще прочетете в "Капитал Градове: Пловдив":

- Пловдив расте икономически и демографски, но е инфраструктурно неподготвен за това

- Буумтаун или как изглеждат икономическите характеристики на Пловдив

- Как се развива пазарът на имоти в града

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

През Пловдив, към Ryanair 1 През Пловдив, към Ryanair

Във въздуха се създава нова средна класа, твърди Иван Карнабитов, който наема персонал за Ryanair

13 окт 2019, 1522 прочитания

Топ 100 компании в Пловдив: По-малки и предимно български 1 Топ 100 компании в Пловдив: По-малки и предимно български

Водещите компании в Града под тепетата имат шест пъти по-ниски приходи от националните лидери

12 окт 2019, 2282 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Пловдив: Буумтаун

Или как изглеждат икономическите характеристики на град, който се развива бързо

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм