Трансформирай това

Все по-големи компании навлизат в този сегмент, който има потенциала да разбие статуквото.

Разплащанията и паричните трансфери привличат най-голям дял от инвестициите в блокчейн. И това е разбираемо - ежедневно в света се правят банкови транзакции за трилиони, а годишните мигрантски трансфери (remittance) са над 600-700 млрд. долара. Това логично прави сегмента доста атрактивен за много компании. Не случайно някои от най-големите финтех лидери като TransferWise и Revolute развиват дейност точно в този сегмент, но към него гледат и Facebook, IBM, JP Morgan, които дори решиха да се възползват от блокчейн технологията.

В момента пазарът на парични трансфери и разплащания все още се доминира от банките, компании като MoneyGram и Western Union, картовите оператори Visa и Mastercard и старата система за междубанкови преводи SWIFT. Това, което ги обединява, е, че преводите през тях, особено когато са международни, са бавни, скъпи и в повечето случаи непрозрачни - често клиентът не знае за какво точно плаща такса или се изненадва от начислени му разходи и валутни курсове.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Разбиването на това статукво цели все повече проекти, базирани на блокчейн, но и на новите подривни (disruptive) модели. И ако засега те не успяват да се справят напълно с традиционния финансов сектор, поне успяват успешно да го заобиколят, водейки до бавна и малка революция в този сегмент. Всъщност това най-вероятно ще принуди в един момент самите банки да го направят - ако не в собствени платформи, направо чрез покупка на по-малки специализирани компании. JP Morgan вече пусна собствена дигитална валута, с която тестово се правят разплащания между нейни бизнес клиенти. JPM Coin има еквивалентна стойност на един американски долар.

Как ще стане трансформацията

Какво точно се случва. Да вземем, например SWIFT - старата система за междубанкови трансфери, която е създадена в началото на 70-те години на миналия век и работи с 11 хил. банки в над 200 държави. Тя представлява мрежа от посредници, при която един превод от България до САЩ например минава през няколко банки кореспонденти, всяка от които си слага своя такса за услугата. Така, освен че процесът се оскъпява, той се и забавя.



Тук ръкавицата хвърля IBM. Технологичната компания разработи платформата си IBM Blockchain World Wire, чиято цел е да заобиколи всичко тези трудности и несъвършенства. Тя е базирана на блокчейн технология и Stellar protocol, като работи със stable coin. Чрез тази платформа банките, които искат да участват, са свързани директно, а когато клиент на едната превежда пари на клиент в другата, парите се трансферират от едната валута в stable coin, който след това трансферира в другата и преводът е налице. Така цялата операция се случва почти в реално време и с много ниски разходи, което в крайна сметка ще доведе до бързина, прозрачност и по-евтини транзакции. Нещо подобно се опитва да направи и Facebook. Макар засега от най-голямата социална мрежа да не разкриват подробности, целта им е точно да улеснят и направят по-лесни плащаният между нейните потребители - в случая през WhatsApp.

Още стимули за сектора

Истината е, че не само блокчейн технологията е причина за тези новости, а развитието на интернет, технологиите, както и на законодателството. Еврокомисията постоянно работи за подобряване на условията за разплащанията - системата за валутни преводи в евро SEPA, от която е част и България, дава възможност за директна кореспонденция между банките, което прави преводите по-евтини. Друг е въпросът колко я използват самите банки.

Другото е подобрение и създаване на иновативни инфраструктури, които да стимулират по-бързи разплащания. Като създадената в края на миналата година платформа TIPS (Target Instant Payment Settlement), която е разширение и част от системата за брутен сетълмент в реално време в евро TARGET 2. ЕЦБ я развива от юни 2017 г. и я въведе в употреба в края на ноември 2018 г. Целта на новата инфраструктура е да създаде условия за развитие и стимулиране на финтех услугите в банковия сектор. Между другото новината от края на май е, че SWIFT ще се присъедини към TIPS, за да предлага светкавични международни трансфери. По нейна официална информация в инициативата се включват Deutsche Bank, Natixis, Santander, UniCredit, BBVA и Banque Internationale à Luxembourg. Основната причина е осъзнаване на реалностите и възползване от новите възможности.

Директивата PSD2, която отваря достъпа на небанковите компании до банкови данни, също е ключова промяна, която дава стимул за развитие на финтех компании и на такива, които например да обединяват няколко банкови продукта (например сметки) в едно приложение. Това са все промени, които стимулират развитието на нови бизнес модели във финансовия сектор, базирани и на блокчейн. И ако все още за тях е трудно да разбият статуквото, поне дават ясно да се разбере в каква посока ще тече промяната.