Нужни ли са законови стимули за блокчейн
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нужни ли са законови стимули за блокчейн

Shutterstock

Нужни ли са законови стимули за блокчейн

Или за конфликта и синхрона между регулации и иновации

Shutterstock

© Shutterstock


"След загубването на Дао се появи Добродетелта.

След загубването на Добродетелта се появи Човечността. След загубването на Човечността се появи Справедливостта.
След загубването на Справедливостта се появи Законът"

Дао Дъ Дзин, от Лао Дзъ

След загубването на Закона се появи Дигитализацията.

Какво е в най-общ смисъл блокчейн започва всяка обществена статия по темата. Запис на определена информация в децентрализиран протокол, копие от който се разпространява в множество свързани в мрежа компютри. Децентрализиран - не се държи от "доверено лице" – например нотариус, банка, депозитар. Всеки блок със записаната в него информация се изпраща до всички участници, свързани в мрежа, без никой от тях да има ръководни или други "привилегировани или централни" функции спрямо останалите. Ако искаш да промениш записаната информация в блока, трябва да я промениш във всички копия на блока, съхранявани от участниците в мрежата. Освен това блокчейн е верига от блокове. Всеки нов блок се добавя към последния по време, потвърждавайки чрез нов цифров код предишния блок. Така, ако искаш да промениш записаната информация, не само трябва да го направиш в основния блок в паметта на всеки компютър от мрежата, но е нужно да промениш и всички следващи блокове, които са потвърдили предишните. Математиката е такава, че след определен момент ресурсите и времето, които се изискват за подобна манипулация, я правят невъзможна. Това описание на един юрист за блокчейн би следвало да е достатъчно за целите на настоящата статия.

Защо трябва да се насърчава блокчейн изобщо?

Заради предимствата, които има, и заради нуждите, за които може да се използва. Нека се върнем отново към основната характеристика на блокчейн – да съхранява информация. Това може да е информация за дата и време, стойност, лица, събития, изявления. Общо взето - за всичко. Това може да е информация за сделка. Например г-жа Б прехвърля на г-н В определена сума пари в определен момент. След като се потвърди в мрежата чрез блокчейн алгоритъма, тази информация е практически непроменима занапред и ако г-жа Б се опита да извърши впоследствие действие, което противоречи на предишната сделка, новата сделка няма да се потвърди в мрежата. Ако г-жа Б е прехвърлила всичките си 100 парични единици на г-н В, тя няма да може да прехвърли на г-жа Г впоследствие същата сума.

В публичните блокчейн мрежи, като биткойн например, сделката е видима за всеки, но идентичността на страните по сделката е криптирана. Идентичността им е тайна и за самите участници, ако те не са споделили личността си помежду си извън мрежата. Това е предимство, което прилича на банковата тайна. Това е обаче и първият момент, в който възниква правно съмнение спрямо технологията. Анонимността дава възможност за пране на пари, финансиране на нелегална дейност и т.н. Няма посредник, който да потвърди истинските участници в дадена сделка. За разлика банковата тайна може да бъде преодоляна в определени от закона случаи.

Споменахме, че предимство на блокчейн е невъзможността за манипулация на съхранената информация. Ако се реши проблемът с тайната на участниците, което всъщност е възможно в частните, затворените блокчейн мрежи, се създава проследимост назад във времето на всички движения на стойност и информация. Тоест предимството е прозрачност и улеснение на контрола. Освен това – контрол, който не изисква отделно събиране на удостоверени от нотариуси и други лица и гишета документи, повтарящи случилото се.

Неманипулируемостта и проследимостта в блокчейн създават доверие, без да е нужно да се вярва на конкретно лице или институция. Не е нужно Търговският регистър да съхранява и потвърждава (с мокър печат например) съществуването на всички регистрирани дружества в България. И няма опасност от изчезването на всички търговски дружества в България, ако базата данни на Търговския регистър се унищожи. Невъзможността за промяна на записана сделка обаче създава други правни проблеми. Първо, Законът за задълженията и договорите дава възможност за унищожение или разваляне на сделка. Дори създава понякога императивно състояние на нищожност (несъществуване) на дадена сделка. Например ако сделката противоречи на морала. В блокчейн противоречащата на морала сделка не може да изчезне от веригата. Но не може и да се скрие и възможните последици биха могли да се уредят отново в блокчейн алгоритъма.

При криптовалутите голямото предимство е, че се създава разплащателна система, в която не е нужна банка и платежна институция като посредник. Транзакциите стават бързо - от десет минути (биткойн) дo части от секундата (етериум). И ще стават още по-бързо. В банковите системи прехвърлянето на средства може да отнеме и дни. Валута ли е обаче криптовалутата, ако не е емитирана от държавата? За да отговорят на този въпрос, някои държави планират създаване на национални криптовалути.

Публичното набиране на капитал става чрез т.нар. ICO – първично предлагане на криптовалута или на някакви права или ползи в средата на блокчейн мрежата чрез криптотокени. Една от причините за успеха в набирането на капитал от тези инициативи е и липсата на регулация. Когато дадена обществена сфера е силно регулирана, например пазарите на ценни книжа, и най-малкото отклонение от законовото определение за обекта на регулиране (може да) означава липса на регулация. Липсата на регулация плюс популярността на биткойн например, измерена в голяма парична стойност, привлякоха огромен интерес. Регулацията има за цел да защити определени обществени интереси – на държавата да събира данъци да речем, или на потребителя да не бъде измамен. При липсата на защита от държавата доверието между участващите в дадена дейност е основополагащо. Изглежда обаче винаги се намира кой да злоупотреби с доверието на останалите, и много ICO предлагания се провалиха или бяха чиста измама. Наред с това регулаторите заявиха намерения за възможни санкции въпреки липсата на регулации. Оттам нуждата да се създаде законова уредба за набиране на средства чрез публично предлагане на криптотокени беше от първите осъзнати от бизнеса и от държавите.

Умните договори

Нашето любимото проявление на блокчейн са "умните договори" (the smart contracts). Всъщност те не са нито умни (в зародиша си нямат когнитивен елемент), нито са договори в правното значение на думата. Или са? При всички положения са измислени от умни за умни хора и могат да се използват за уреждане, изпълнение, отказ от изпълнение и проверка на договорни условия. Умната част е, че го правят сами, автоматично. Ако г-жа Б и г-н В се съгласят, че той ще й прехвърли собствеността на дадена вещ в момента, в който в сметката на г-жа Б има достатъчно парични средства да покрият цената на вещта, а в блокчейн мрежата се потвърди, че г-н В е собственик на вещта, сделката ще се изпълни автоматично и за двамата. Сам по себе си "умният договор" не е договор, а алгоритъм, записан в компютърен код. "Кодът е право" - пише Лорънс Лесинг в книгата си Code and Other Laws of Cyberspace. И ако договорът е закон за страните по него (както пише законодателят в ЗЗД), умният договор не е ли умен закон? Ако е закон, то изпълнението на закона може да се автоматизира чрез блокчейн и да няма нужда от съдии, адвокати, нотариуси, данъчни ревизори, митничари, счетоводители.

Последното заключение всява смут у мнозина. Защо ни е нужен блокчейн, ако има закон? Защото законът не се спазва, а контролът в държавата е слаб – съществува клиширан отговор в някое ъгълче на съзнанието на почти всички от нас.

"Законът - това е признак на недостатъчно доверие и преданост, начало на смут", продължава прозрението за същината на човешкото развитие китайският философ 6-8 века преди Христа. Новите дигитални технологии са "подривни", както ги превеждат някои (disruptive) – всяващи смут. Какво е блокчейн – технология, която може да се справи с липсата на доверие и да е достоверна, без да е необходимо да вярвате на някого. Освен на програмиста, написал и проверил кода, разбира се.

Какво да се промени в българското законодателство

Какво трябва да се промени в българското законодателство, за да се насърчи използването на блокчейн. Дали въпросът се отнася до използването на технологията като цяло или за конкретни нейни приложения. Ако е за използването на технологията като цяло, трябва да се погледне към възможно най-фундаменталните закони. Основните закони обаче регулират обществените отношения именно възможно най-общо. Например всяка сделка трябва да е морална, да не се краде и т.н. Още, ако нещо се е случило, можеш да го докажеш пред съда с възможно най-голям набор от средства, включително техническа експертиза. Затова много често няма нужда да се променят основните закони, а по-скоро изграждането на дадено блокчейн приложение трябва да бъде обмислено така, че да се съобрази с основните правни принципи. Не е нужно да се изчаква всичко да бъде изрично написано в закон. Тъй като обаче блокчейн е електронен код, според нас би било изключително полезно да се развие още нормативната уредба за електронния документ, електронния подпис, доказателствената им сила, начините за одитиране и потвърждаване, че дадена компютърна програма изпълнява определени критерии, за да се потвърди от държавата доверието в нея. Това ще е изключително полезно за развитието на умните договори.

Друг фундаментален дял от законодателството, който следва да се регламентира, е данъчното третиране на различните проявления на криптотокените и сделките, осъществявани чрез тях. От една страна, в интерес на държавата, но най-вече за да съществува предвидимост и сигурност за бизнеса за възможната данъчна тежест от дейността. Този въпрос обаче е в голяма степен международен. Един от проблемите с дигитализацията е именно глобалността и неяснотата за приложимото право при международни транзакции. Затова предизвикателството е наднационално не само за данъците, но и за юрисдикцията над блокчейн сделките изобщо.

Като най-голямото предимство на блокчейн се изтъква възможността за създаване на нови бизнес модели, нови продукти и услуги. Понякога на пръв поглед изглежда, че новото не е регулирано изобщо. От една страна това привлича новаторите. Но може и да отблъсне, тъй като непредвидимостта на действията на регулаторите и държавата е риск. Съществуват обаче и откровени пречки за пълната дигитализация, когато дадена дейност е регулирана от закона в определена форма (например нотариална). Тогава е невъзможно да използваш блокчейн в пълната му функционалност за сделки с недвижими имоти например. Тук е нужна конкретна регулация и държавна политика, като в Швеция и Естония например.

Законът е езикът на държавата. Законът съществува, за да заяви как човек може да потърси защита от държавата, когато такава му е отредена. За да даде държавата защита в случващото се в дигиталната среда, законодателят трябва да разбере тази реалност още преди да напише закон. Най-вероятно самата държава трябва да се промени най-напред, за да заговори на новия език. Някои страни, които имат подход към установяването на иновативни финанси (като Великобритания, Швейцария, Естония), организират така наречените пясъчници (sandboxes). В рамките на едно "защитено" пространство се тестват иновативни финансови проекти (от гледна точка на регулаторно съответствие и преценка на рисковете и ползите за участниците и инвеститорите). Законодателството в България не предвижда изрично такава възможност. Изричната уредба не е напълно необходима, но ясно разписани правила за такива "защитени" пространства биха могли да насърчат финансовите иновации, тъй като участниците в тях биха били защитени от регулаторни санкции. Обикновено целта е да се разработи и изпробва даден проект под наблюдението на съответните регулатори, вместо изначално да се отрече поради липса на формално съответствие с приложимите правила към финансовите пазари например. Подобен подход може да се приложи и за други икономически сфери, не само финансовите. Както и за други иновации.

Също полезно би било да се допълнят законите за финансовите пазари с оглед създаване на ясни изключения от обхвата на правилата за публично предлагане на финансови инструменти, които да създават място за добри криптовалути. Такива изключения биха могли да дефинират криптовалути, които могат да се ползват за създаването и финансирането на общ проект, без за това да е необходимо да се учреди акционерно дружество или да се създава проспект в пълен обем. Облекчаването на някои правила с оглед създаване на предпоставки за използването на иновативни методи за финансиране може да доведе до значителни ползи, но има своите рискове. Потенциалното регулиране на криптовалутите остава важен въпрос за развитието на финансовите пазари, както и на блокчейн технологията.

Правилата за защита на личните данни също изглежда, че ще трябва да се оптимизират. Но и преди това да стане, архитектурата на една блокчейн среда може да се моделира, за да отговори на сегашните регулации. Личните данни могат да останат извън блокчейн мрежата например, ако трябва да се гарантира тяхната заличимост. От друга страна, криптотехнологията позволява личните данни да се анонимизират, ако се налага. На практика спазването на изискванията на GDPR може да се окаже по-лесно в частни (затворени), отколкото в публични (отворени) блокчейн мрежи. При частните мрежи, достъпът до които се регулира от дадена компания, консорциум или публичен орган, ще бъде по-лесно да се установи какви са ролите на участниците в обработването на лични данни и да се регламентира с ясни правила и процедури. Трудностите пред публичните мрежи са далеч по-големи и за преодоляването им от полза би било даването на насоки от Европейския комитет по защита на данните.

Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари също е предизвикателство пред блокчейн приложимостта. Въведените мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари включват например задълженията за комплексна проверка на клиенти, изискваща идентифицирането им "въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници". Отново по-големи ще са трудностите при публичните мрежи предвид децентрализирания характер на блокчейн технологията и липсата на контролираща институция, която да идентифицира участниците и да следи за съмнителни транзакции. От друга страна, самата блокчейн технология може да се използва за разработването на технологични решения при прилагане изискванията на закона. Например изпълнението на задължението за текущо наблюдение и проверка на сделките и операциите може да се автоматизира чрез използването на блокчейн платформа, която да проследява и сигнализира при съмнителни такива.

Във всеки частен случай на използване на блокчейн или която и да е друга нова технология днес, може да се идентифицират законови рискове, както и необходимостта или ползата от законодателни подобрения. Много от най-впечатляващите приложения на блокчейн всъщност трябва да се осъществят именно от публичните органи. Например създаването на публични регистри върху блокчейн. Много приложения обаче са възможни за частните отношения, специално моделирани и гарантирани от архитектите на кода и участниците в мрежата, за да са ефективни, без да нарушават законите или да се нуждаят от законодателна промяна. Стъпка по стъпка, докато всичко се свърже в една световна верига на блокове и технологии, отразяващи всички икономически взаимозависимости на Земята, както предричат най-смелите. И тогава може би няма да помним закона, какъвто го познаваме днес.

Авторите

Павлин Стоянов, мениджър в "Делойт лигъл", енергетика и технологии.

Никола Колев, адвокат в "Делойт лигъл", финансови пазари и финансови инструменти.

Ирена Колева, адвокат в "Делойт лигъл", регулации и съответствие.

"След загубването на Дао се появи Добродетелта.

След загубването на Добродетелта се появи Човечността.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK