Идеи от Германия за оптимизация на обществените поръчки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Идеи от Германия за оптимизация на обществените поръчки

Немският модел на обществените поръчки включва електронна система, в която се поддържа актуално досие на строителни и други фирми, като по този начин се улеснява предварителният подбор, а улеснението за фирмите е, че кандидатстват само с идентификационен номер.

Идеи от Германия за оптимизация на обществените поръчки

Германско-българската търговска камара желае да се включи в предстоящия дебат за нова концепция на Закона за обществените поръчки

Десислава Лещарска
2802 прочитания

Немският модел на обществените поръчки включва електронна система, в която се поддържа актуално досие на строителни и други фирми, като по този начин се улеснява предварителният подбор, а улеснението за фирмите е, че кандидатстват само с идентификационен номер.

© Мария Съботинова


Германската търговска камара е на едно мнение с браншовите организации в строителството, които от години настояват за типови условия по договорите.

Според представителите на германските компании в България един от големите проблеми пред бизнеса тук е непрекъснато сменящата се правна рамка. Страната ни традиционно получава критики от германските инвеститори по отношение на прозрачността на обществените поръчки и достъпа до субсидии.

Законът за обществените поръчки е един от най-важните за икономиката, тъй като засяга публичните финанси, работата на бизнеса и не на последно място интересите на потребителите на услуги. Той е и един от най-променяните, а нестабилната законова рамка в областта е редовен обект на критики в докладите на Европейската комисия за борбата срещу корупцията у нас. ЗОП претърпя поредна, и то съществена промяна тази година, но текстовете отново трябва да се пренаписват заради три нови европейски директиви в областта на обществените поръчки, чийто краен срок за приложение в българското законодателство е февруари 2016 г. Едната се отнася за концесиите, а другата за материалното право на обществените поръчки.

В навечерието на поредната реформа в закона Германско-българската търговска камара предлага да се изработи цялостна концепция за възлагането, която да е устойчива, като за основа може да се използва опитът от Германия.

Електронни досиета на изпълнителите

"Камарата има желание да участва в обсъждането на новото законодателство, като организацията ни не за пръв път се включва в планирането на текстове от закона", казва пред "Капитал Daily" Димитър Стоименов, председател на консултативния съвет за обществени поръчки към Германско-българската индустриално-търговска камара.

Той припомня проекта за оптимизация на БОРКОР, финансиран от германското федерално правителство, част от който предвиждаше възможност за въвеждането на електронни досиета на потенциалните изпълнители. Това би улеснило и изсветлило възлагането на обществени поръчки. Идеята е заимствана от германския модел и предвиждаше изграждането на електронна система, в която се поддържа актуално досие на строителни и други фирми – потенциални изпълнители на обществени поръчки. По този начин се улеснява предварителният подбор, а улеснението за фирмите е, че кандидатстват само с идентификационен номер. "За съжаление този проект не даде краен продукт, но идеята остава актуална и приложението й в бъдеще може да бъде предмет на дискусия, ако има воля за това", казва юристът.

По-гъвкави правила

"Основният проблем с обществените поръчки е, че законовата рамка не е стабилна, променя се прекалено често. Необходима ни е нова национална стратегия за възлагането и въвеждането на стабилна рамка, която да не се променя в следващите поне 5 години", казва Димитър Стоименов. Стратегията трябва да е резултат на широка дискусия, а не да се обсъжда в затворен кръг. В изработването й трябва да се включат всички заинтересувани страни – държавата, бизнесът, браншовите организации, общините, казва още юристът. "Това не е нещо, което може да се свърши за два месеца, ако искаме стабилна рамка", допълва той.

По думите му е добре да се помисли за по-гъвкави правила и по-добър баланс при защитата на интересите на възложителя и изпълнителя. "В тази връзка например може да се помисли за смекчаване на забраната за изменение на вече сключени договори в някои случаи – когато възложителят е отговорен за увеличаването на цената по договора, например защото е подал грешна, непълна или не докрай съгласувана документация и когато допълнителните дейности не могат да се отделят от предмета на договора и да се възложат в нова процедура", казва Стоименов. "В момента в някои ситуации няма законов механизъм, който да позволи промяна на грешно зададени проекти. Пример – ако обектът на поръчката е строителство на сграда, но се налага промяна на първоначалния инвестиционен проект поради допълнителни изисквания на други съгласувателни органи– например допълнителни противопожарни изисквания. Това означава, че разходите за изпълнение на поръчката ще бъдат увеличение, без да е възможно общата цена на договора да бъде изменена, въпреки че изпълнителят няма вина за това. Често тези дейности не могат да се отделят от поръчката и да се превъзложат, като вариантът според сегашното законодателство е разваляне на договора от страна на изпълнителя. Резултатът е загуба на проекти и заплащане на неустойки от публичния ресурс", казва юристът. Той посочва, че е възможно да се помисли промяната на вече сключени договори да може да минава на предварителен контрол и да се прави само с одобрението на Агенцията за обществени поръчки или Комисията за защита на конкуренцията.

Типови условия

Германската търговска камара е на едно мнение с браншовите организации в строителството, които от години настояват за типови условия по договорите. "Да, много е говорено по темата и ползата от каталогизиране на правилата – за поръчки в строителството, услугите и специфични сектори, е доказана, но резултат няма", казва Стоименов.

Германската търговска камара е на едно мнение с браншовите организации в строителството, които от години настояват за типови условия по договорите.

Според представителите на германските компании в България един от големите проблеми пред бизнеса тук е непрекъснато сменящата се правна рамка. Страната ни традиционно получава критики от германските инвеститори по отношение на прозрачността на обществените поръчки и достъпа до субсидии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Това е прекрасно, но нашите чиновници имат интерес да си правят каквото си искат, което предполага калпави закони и наредби с много вратички, като дори и калпавите не се спазват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Учене чрез работа

Учене чрез работа

Проблеми по български

Проблеми по български

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK