България ще следва германския опит в енергийната ефективност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България ще следва германския опит в енергийната ефективност

В пасивната къща има монтирана термопомпа, с която се отоплява през зимата и охлажда през лятото. На покрива има поставени слънчеви панели, които произвеждат както електричество, така и топла вода

България ще следва германския опит в енергийната ефективност

След 2020 г. всички нови сгради в ЕС трябва да отговарят на изискванията за пасивно строителство

3398 прочитания

В пасивната къща има монтирана термопомпа, с която се отоплява през зимата и охлажда през лятото. На покрива има поставени слънчеви панели, които произвеждат както електричество, така и топла вода

© Дневник


Иска или не, в близките години България ще трябва да постигне високи стандарти за енергийна ефективност на сградите. Според експерти примерът, който страната ни ще следва в тази област, е германският. Някои от техните постижения в енергийната ефективност бяха представени по време на конференцията "Енергийна ефективност в сгради и пасивни къщи – германското know-how и потенциалът в България".

Проекти за пример

В последните десет години в Германия се разработва система от нови стандарти за устойчиво строителство. Целта е да бъдат постигнати високи критерии за екологично и техническо качество на сградите, което да ги доближи до характеристиките на пасивното строителство. Това означава използване на минимално количество енергия в сградата, екологичен баланс и избягване на използването на вредни вещества в материалите за строителство. При този стандарт са важни също термичният контрол, светлината, акустиката и дори външните шумове, както и сигурността на сградата. В момента в Германия има 60 сгради, които покриват тези стандарти. По време на конференцията, организирана от ГБИТК, Мартен Уелш от Федералния институт за изследване на строителството, градското планиране и пространствено развитие в Германия, представи няколко от тези проекти. Един от тях е сградата на главната митническа служба в Хамбург, която е сертифицирана преди две години и половина. Интересното в нея е, че благодарение на ограждащите елементи на конструкцията разходът на енергия е намален със 70%, обясни Уелш. Сградата има и плосък покрив, който е характерен за този тип строителство, тъй като това позволява инсталирането на фотоволтаични панели. Друг интересен проект е така наречената "Ефективна къща плюс" в Берлин, която представлява еднофамилна жилищна сграда, произвеждаща повече от необходимото й количество електроенергия. Остатъкът обаче не се продава на мрежовото предприятие, а се използва за зареждане на електромобили. Един от последните проекти, който има най-високия - златен - сертификат, е федералното министерство на науката в Берлин. Стойността на проекта е 116 млн. евро. Интересно за сградата е, че в използваните материали са избягвани вредни вещества, а прозорците имат четворен стъклопакет, който осигурява шумоизолацията. В изграждането зданието на федералната служба по околна среда пък е използван само дървен материал, а повърхността на покрива е увеличена нарочно, за да може върху него да се монтират по-голям брой слънчеви панели. Сградата е конструирана така, че за отоплението й да се използва и топлината на подпочвените води.

Според Йелка Шедлински, консултант по поръчение на Експортната инициатива "Енергийна ефективност" на Германското федерално министерство на икономиката и енергетиката, процентът на санираните сгради в Германия годишно е едва 0.9%. За да бъдат постигнати целите на ЕС обаче, този процент трябва да се удвои. Това означава, че Германия тепърва има сериозна работа по отношение на енергийната ефективност, макар основите в тази област да са поставени. Според Шедлински в Германия 67% от сградите са построени преди 1978 г. и техните отоплителни системи далеч не са съвършени. Това, което прави санирането на тези сгради по-лесно, отколкото в България, обаче е фактът, че у нас има много повече дребни собственици, което значително затруднява взимането на решение за общо саниране, коментираха експертите.

Близки изисквания

В България все пак има шанс да започнат да се строят и енергийно ефективни сгради, отговарящи на изискванията на пасивните къщи. Директивата за енергийните характеристики на сградите налага изискването след 2020 г. всички нови сгради да отговарят на стандарта за почти нулево енергийно потребление, а обществените сгради трябва да изпълнят този срок след 2018 г. Според директивата всяка държава трябва да определи свой собствен стандарт за минимално енергийно потребление. Засега,такъв все още липсва в България, макар че между експертите тече постоянен дебат "до какво ниво трябва да се вдигне летвата", коментира архитект Здравко Генчев, изпълнителен директор на "Център за енергийна ефективност ЕнЕфект". По думите му в края на тази или началото на следващата година тези стандарти ще бъдат изготвени, като вероятно ще са близки до немските.

Въпрос на стандарт

Общоприетият стандарт за пасивна къща е консумацията й да не надвишава 15 киловатчаса електроенергия на квадратен метър годишно. За сравнение, в стандартен панелен апартамент, който не е саниран, нормалната консумация на електроенергия е между 150 и 250 киловатчаса на квадратен метър годишно, посочи Генчев. В пасивната къща има монтирана термопомпа, с която се отоплява през зимата и охлажда през лятото. На покрива има слънчеви панели, които произвеждат както електричество, така и топла вода. От изключително значение за пасивната сграда е и добрата изолация на стените чрез материали, щадящи околната среда. Прозорците пък трябва да са с поне троен стъклопакет, за да не се губи през тях топлина. Въздухът в пасивните къщи е свеж и има ниска концентрация на въглероден диоксид, както и много по-малко алергени и шум в  сравнение с нормалните жилища.

В България реално вече съществуват няколко такива сгради, които не са сертифицирани като пасивни, тъй като това изисква допълнителни средства. Генчев обаче коментира, че предстои откриването на детска градина в Габрово, която ще бъде първата сграда, сертифицирана като пасивна. "Анализът показва, че тя е с 6-7% по-скъпа, но икономиите са колосални", допълни той. Детската градина на практика ще функционира без отоплителна система и ще има минимални разходи за енергия.

Възможности за старите

При съществуващите сгради обаче е много трудно да се постигне толкова ниско потребление на енергия, затова ЕК предлага друг стандарт. Според него всички постройки – жилищни или обществени, трябва да намалят консумацията си на енергия до 25 kW на кв.м годишно, обясни Генчев. Стандартът е предложен от германската организация Passive House Institute, като експертите го наричат EnerPHit. При него в съществуващите сгради се вграждат компоненти на пасивните къщи, за да се подобри тяхната ефективност. За да се постигне толкова значително намаление на използваната енергия във вече построена сграда, трябва да се направят много подобрения. За да имат ефект обаче, те трябва да покриват цялата сграда. Необходима е и достатъчно дебела изолация, качествени материали и прозорци с добри характеристики. "Поставянето на изолация, дебела 5 см, е загуба на време, пари и  материали", коментира Генчев. По думите му огромен ефект в санирането и пестенето на енергия би имало, ако изолацията е с дебелина 15-20 см, колкото е при пасивните сгради.

Тук обаче нещата отново опират до финансирането. Според Генчев е трудно да се прецени колко точно ще струва модернизацията на жилищните и обществените сгради, за да използват почти нулево количество енергия. По думите му за всяка сграда вложенията са индивидуални, като е факт, че при по-старите сгради инвестицията ще е по-висока, което поставя въпроса дали е рентабилно да се прави такава модернизация. В същото време може да се окаже целесъобразно в определени сгради да се вложат дори 100 евро на квадратен метър, смята Генчев.

За да е социално поносим този разход, той може да се направи на отделни стъпки. Ако сега е сменена изолацията, след пет години в тази сграда ще са икономисани средства за подмяна на прозорците, а след известно време ще може да се поднови и покривът и да се изгради вентилационна система, обясни Генчев. Така след едно десетилетие сградите у нас може да бъдат подобрени значително и дори да покриват част от критериите за нулево потребление на енергия.

Иска или не, в близките години България ще трябва да постигне високи стандарти за енергийна ефективност на сградите. Според експерти примерът, който страната ни ще следва в тази област, е германският. Някои от техните постижения в енергийната ефективност бяха представени по време на конференцията "Енергийна ефективност в сгради и пасивни къщи – германското know-how и потенциалът в България".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Назад към кирпича !

    Поне нямаме недостиг на последното поколение строителни материали - кал и слама !!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Учене чрез работа

Учене чрез работа

Проблеми по български

Проблеми по български

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK