С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 11 дек 2014, 12:19, 3084 прочитания

България ще следва германския опит в енергийната ефективност

След 2020 г. всички нови сгради в ЕС трябва да отговарят на изискванията за пасивно строителство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Иска или не, в близките години България ще трябва да постигне високи стандарти за енергийна ефективност на сградите. Според експерти примерът, който страната ни ще следва в тази област, е германският. Някои от техните постижения в енергийната ефективност бяха представени по време на конференцията "Енергийна ефективност в сгради и пасивни къщи – германското know-how и потенциалът в България".

Проекти за пример
В последните десет години в Германия се разработва система от нови стандарти за устойчиво строителство. Целта е да бъдат постигнати високи критерии за екологично и техническо качество на сградите, което да ги доближи до характеристиките на пасивното строителство. Това означава използване на минимално количество енергия в сградата, екологичен баланс и избягване на използването на вредни вещества в материалите за строителство. При този стандарт са важни също термичният контрол, светлината, акустиката и дори външните шумове, както и сигурността на сградата. В момента в Германия има 60 сгради, които покриват тези стандарти. По време на конференцията, организирана от ГБИТК, Мартен Уелш от Федералния институт за изследване на строителството, градското планиране и пространствено развитие в Германия, представи няколко от тези проекти.
Един от тях е сградата на главната митническа служба в Хамбург, която е сертифицирана преди две години и половина. Интересното в нея е, че благодарение на ограждащите елементи на конструкцията разходът на енергия е намален със 70%, обясни Уелш. Сградата има и плосък покрив, който е характерен за този тип строителство, тъй като това позволява инсталирането на фотоволтаични панели. Друг интересен проект е така наречената "Ефективна къща плюс" в Берлин, която представлява еднофамилна жилищна сграда, произвеждаща повече от необходимото й количество електроенергия. Остатъкът обаче не се продава на мрежовото предприятие, а се използва за зареждане на електромобили. Един от последните проекти, който има най-високия - златен - сертификат, е федералното министерство на науката в Берлин. Стойността на проекта е 116 млн. евро. Интересно за сградата е, че в използваните материали са избягвани вредни вещества, а прозорците имат четворен стъклопакет, който осигурява шумоизолацията. В изграждането зданието на федералната служба по околна среда пък е използван само дървен материал, а повърхността на покрива е увеличена нарочно, за да може върху него да се монтират по-голям брой слънчеви панели. Сградата е конструирана така, че за отоплението й да се използва и топлината на подпочвените води.
Според Йелка Шедлински, консултант по поръчение на Експортната инициатива "Енергийна ефективност" на Германското федерално министерство на икономиката и енергетиката, процентът на санираните сгради в Германия годишно е едва 0.9%. За да бъдат постигнати целите на ЕС обаче, този процент трябва да се удвои. Това означава, че Германия тепърва има сериозна работа по отношение на енергийната ефективност, макар основите в тази област да са поставени. Според Шедлински в Германия 67% от сградите са построени преди 1978 г. и техните отоплителни системи далеч не са съвършени. Това, което прави санирането на тези сгради по-лесно, отколкото в България, обаче е фактът, че у нас има много повече дребни собственици, което значително затруднява взимането на решение за общо саниране, коментираха експертите.


Близки изисквания

В България все пак има шанс да започнат да се строят и енергийно ефективни сгради, отговарящи на изискванията на пасивните къщи. Директивата за енергийните характеристики на сградите налага изискването след 2020 г. всички нови сгради да отговарят на стандарта за почти нулево енергийно потребление, а обществените сгради трябва да изпълнят този срок след 2018 г. Според директивата всяка държава трябва да определи свой собствен стандарт за минимално енергийно потребление. Засега,такъв все още липсва в България, макар че между експертите тече постоянен дебат "до какво ниво трябва да се вдигне летвата", коментира архитект Здравко Генчев, изпълнителен директор на "Център за енергийна ефективност ЕнЕфект". По думите му в края на тази или началото на следващата година тези стандарти ще бъдат изготвени, като вероятно ще са близки до немските.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Идеи от Германия за оптимизация на обществените поръчки 1 Идеи от Германия за оптимизация на обществените поръчки

Германско-българската търговска камара желае да се включи в предстоящия дебат за нова концепция на Закона за обществените поръчки

10 дек 2014, 2483 прочитания

Проблеми по български 1 Проблеми по български

Тромава бюрокрация и чести промени са пречките, с които се сблъскват инвеститорите. Работната сила и членството в ЕС са сред водещите положителни фактори

10 дек 2014, 4455 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Чуждестранни инвестиции" Затваряне
Учене чрез работа

Новосъздаденият клъстер "Дуално професионално обучение" ще ускори подготовката на професионалисти

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател