Трябва сериозна оценка на рисковете от отварянето на пазара
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Трябва сериозна оценка на рисковете от отварянето на пазара

Трябва сериозна оценка на рисковете от отварянето на пазара

Иван Иванов, председател на КЕВР

2959 прочитания

За да оценим това, което е направено и което трябва да се предприеме по пътя към пълна либерализация на електроенергийния пазар в България, трябва да се знае в какво състояние се намираше секторът в началото на 2015 г. А той беше в състояние на силни деформации и непазарна среда. На първо място, наличие на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. На второ място, допуснати нарушения в създаването на рамката и схемата за изкупуване на енергия от ВЕИ-та. На трето място, липса на достатъчна конкуренция на свободния пазар за електроенергия, в който участваха единствено държавните енергийни дружества. На четвърто място, липса на доверие от страна на цялото общество към енергийния сектор, с тежки подозрения за непрозрачни процедури. Към това искам да прибавя и непазарните условия, при които се разпределяше електрическата енергия, която трябваше да бъде осигурена от енергийните дружества, за регулирания пазар. Ще отбележа, че предишните състави на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бяха определяни от Министерския съвет и назначавани със заповед на министър-председателя, което не гарантираше политическата независимост на този орган.

Именно в тази среда започна да функционира новият състав на КЕВР. Членовете на КЕВР бяха избрани от Народното събрание, което гарантира тяхната както политическа, така и корпоративна независимост. Комисията си постави като цел в своята първа година да създаде предпоставки и да предприеме действия към пълна либерализация на пазара на електроенергия. Един процес, който не може да бъде извършен за месец-два, дори не може да бъде извършен в рамките на една година. В крайна сметка либерализацията е инструмент за постигане на крайните цели, които са създаване на конкурентен и прозрачен пазар на електроенергия. На второ място, работихме за създаването на стабилна регулаторна рамка така. На трето място, положихме усилия за стабилизирането на българските енергийни дружества. И на края, сме в процес на намиране на най-добрата форма за защитата на енергийно уязвимите потребители.

Независимо от упражнявания върху КЕВР натиск въведохме ценовото решение от 1.08.2015 г., което изравни добавката "задължения към обществото" за всички потребители на електроенергия в България, независимо дали са битови или стопански. Принципът за справедливо разпределение на тежестите е залегнал в закона. Комисията създаде практически изцяло нови правила за търговия с електроенергия. Определи реда и създаде предпоставки и трите ЕРП-та да представят своите стандартизирани товарови профили, които реално дават възможност на битовите и на малките стопански потребители да излязат на свободния пазар. В момента комисията работи и по изготвянето на инструкция за реда и начина, по който ще се извършва смяната на доставчика от клиентите.

В следващите месеци трябва да започнем с оценка на риска. Първо, относно преждевременното отваряне на пазара. Тоест, ако не се извърши последователно, на стъпки, а рязко, до какви последици това би могло да доведе. Тази оценка ще даде отговора как точно да бъде отворен пазарът на електроенергия, така че да бъде защитен общественият интерес и да не доведе до тежки последици за сектора и не само за него. На второ място, трябва да се оцени дали всички централи, които работят в момента, ще се окажат конкурентни и какво би станало, ако те отпаднат. Трябва, разбира се, да се създадат условия за ликвидност на електроенергийната борса, каквато все още не е налице в достатъчна степен. Предстои да се създаде и нов пазарен модел, който от своя страна изисква и промени в Закона за енергетиката, с отпадане на категорията "единствен купувач" (в момента НЕК изкупува и доставя цялото количество електроенергия, което след това електроснабдителите доставят до бизнеса и домакинствата на регулирания пазар - бел. ред). И не на последно място, предстои обединение със съседните пазарни зони, което е необходимо с оглед създаването на общоевропейски енергиен пазар.

Каква е визията на регулатора? Визията е с постепенната либерализация на пазар да отпадне нашето задължение да определяме цените на електроенергията и на енергийните услуги. Регулаторът трябва да остане със задължението да определя мрежовите тарифи както за достъп, така и за пренос, на преносната и на разпределителните мрежи. На второ място, определяне на добавката "задължения към обществото" съобразно променящите се условия. И не на последно място, КЕВР ще осъществява ефективен мониторинг върху борсата и всички други елементи на свободния електроенергиен пазар.

Трябва да продължим с действията си за намаляване на тарифните деформации. Такива има на две нива – между цената на топлинната и електрическата енергия на топлофикационните и заводските централи. Втората деформация е на регулирания пазар – между цената на електроенергията за битови и небитови потребители. При пълната либерализация на пазара тези деформации трябва да бъдат изчистени. Безспорно за нас е ключово да създадем и пътна карта за окончателно либерализиране на електроенергийния пазар, както и за пазарно обединение със съседните енергийни пазари. Само при тези условия считам, че в България ние ще допринесем и ще бъдем част от тази енергия, която в момента съществува на ниво Министерство на енергетиката начело с министър Петкова, комисията в Народното събрание и, разбира се, регулатора. За да има България наистина една стабилна, предвидима и достъпна електрическа енергия за всички свои потребители.

За да оценим това, което е направено и което трябва да се предприеме по пътя към пълна либерализация на електроенергийния пазар в България, трябва да се знае в какво състояние се намираше секторът в началото на 2015 г. А той беше в състояние на силни деформации и непазарна среда. На първо място, наличие на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. На второ място, допуснати нарушения в създаването на рамката и схемата за изкупуване на енергия от ВЕИ-та. На трето място, липса на достатъчна конкуренция на свободния пазар за електроенергия, в който участваха единствено държавните енергийни дружества. На четвърто място, липса на доверие от страна на цялото общество към енергийния сектор, с тежки подозрения за непрозрачни процедури. Към това искам да прибавя и непазарните условия, при които се разпределяше електрическата енергия, която трябваше да бъде осигурена от енергийните дружества, за регулирания пазар. Ще отбележа, че предишните състави на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бяха определяни от Министерския съвет и назначавани със заповед на министър-председателя, което не гарантираше политическата независимост на този орган.

Именно в тази среда започна да функционира новият състав на КЕВР. Членовете на КЕВР бяха избрани от Народното събрание, което гарантира тяхната както политическа, така и корпоративна независимост. Комисията си постави като цел в своята първа година да създаде предпоставки и да предприеме действия към пълна либерализация на пазара на електроенергия. Един процес, който не може да бъде извършен за месец-два, дори не може да бъде извършен в рамките на една година. В крайна сметка либерализацията е инструмент за постигане на крайните цели, които са създаване на конкурентен и прозрачен пазар на електроенергия. На второ място, работихме за създаването на стабилна регулаторна рамка така. На трето място, положихме усилия за стабилизирането на българските енергийни дружества. И на края, сме в процес на намиране на най-добрата форма за защитата на енергийно уязвимите потребители.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK