Да сбъднеш идеята

Shutterstock

Да сбъднеш идеята

Какви са най-подходящите начини да намериш финансиране за своето събитие

2276 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Това е проект, който започна с бюджет от нула лева и една упорита вяра от наша страна, че може да се случи." Думите са на организаторите на фестивала "София диша" малко след като са приключили шестото му издание. То се проведе в рамките на един месец и затвори за движение пет от най-оживените улици в София. Подобно на всяко събитие разрастването на "София диша" е дело на много труд, упоритост и намиране на правилните партньори, които да подкрепят идеята ти. Ако проектът е разработен от компания, последното не е толкова трудно, защото бюджетът е налице от самото начало. Разговаряхме със специалисти за това какъв е обаче правилният подход при търсенето на финансиране за събитие на независими организатори.

"Най-важна е идеята, парите идват после. Ако идеята не е добра, трудно се намира външна подкрепа", категоричен е Димитър Драгнев, едната половина на Smugglers Collective, познати със своите суинг и бурлеска партита, традиционни "винтидж" градински базари, както и с добилия популярност ресторант за американска кухня Smuggler’s Diner.

В зависимост от това какъв тип събитие се организира варират и подходящите за него източници на финансиране, съгласни са специалистите. "Ако правиш обществено събитие, спонсорите са едни. При комерсиално те са съвсем други", уточнява Стоян Зиков от "София диша". "В нашия случай това е социално и масово събитие. Ето защо първата ни стъпка е да се ориентираме към Столичната община, която е и най-големият донор за култура в България", допълва той. Според него алтернативен източник на финансиране за подобен тип събития са и културни институти и фондации. Съветът на Зиков към всички организатори, които искат да получат средства по този начин, е да следят сайтовете на тези институции, където са описани всички възможности за финансиране, както и условията, на които събитието трябва да отговаря, за да бъде отпуснат бюджет за неговото случване.

Поглед към компаниите

Разбира се търсенето на корпоративно спонсорство е следващата стъпка, която всеки организатор може да направи. За Десислава Бошнакова, преподавател и PR специалист, най-важно е да "разучиш средата и да видиш кои са организациите, които искат това събитие да се случи почти колкото искаш ти." Според нея почти винаги има компании, бизнеси или организации, които биха имали полза от едно събитие, дори към момента да не са идентифицирали, че то може да реши даден техен проблем или да ги срещне с нова и подходяща аудитория. "В тези случай въпросът е как да се случи едно партньорство или спонсорство, а не дали изобщо да се реализира", казва тя. Подобен е и първият съвет на двамата от Smugglers Collective. Според Павел Атанасов, другата половина от тандема, изключително важно е да следиш световните тенденции, за да знаеш кои брандове са подходящи за събитието, което организираш. "Когато преди шест години организирахме едно от първите си партита в София, на пазара в Бенелюкс излезе реклама на бира Grolsch, в която звучеше суперизвестно суинг парче, разказва той и допълва: Случайно открихме клипа в интернет и веднага се свързахме с търговския представител на марката в България. Обяснихме му, че тази тенденция при бранда би се вързала с това, което ние правим, и започнахме да си партнираме." Всъщност това не е единствения подобен пример за суинг дуото. Те разказват, че най-често подхождат именно по този начин, когато търсят спонсори, защото "инициативата трябва да идва от организатора и никой не дава пари ей така".

Разменната монета - аудиторията

"Основна грешка, която правят повечето организатори на събития, е обаче да се насочат към 10 или повече компании в търсене на повече средства", смята Десислава Бошнакова. Ето защо трябва да се прецени каква е аудиторията, която би събрало това събитие, тъй като това е основната разменна единица за едно спонсорство. Именно правилно таргетираното събитие може да е в по-голяма полза и за организатора, и за компанията. "Организаторът продава целева група, а не просто лого на сайта или банер", уточнява Бошнакова. Въпреки това най-често сделките за спонсорство с компаниите се изразяват във възможност за представянето на марката върху рекламните площи на събитието - флаери, постери, сайт и т.н. Едва след това в зависимост от самия проект, а и от инвестицията на бранда се предлагат и друг тип услуги. "Ние предлагаме на нашите спонсори да имат и физическо присъствие на "София диша", разказва Стоян Зиков. "Винаги сме се старали обаче нашите спонсори да се включат по хомогенен начин в програмата на събитието, за да не стои като самоцелно рекламно позициониране", уточнява той. Според него това е изключително важно, защото спонсорството може да отблъсне публиката.

Има обаче и спонсори, които нямат толкова голям интерес към комуникирането на своя бранд, колкото към това да се докоснат до самата публика на събитието. Те най-често дават възможност на посетителите да тестват техния продукт, за да ги превърнат в евентуални клиенти. Някои от компаниите пък имат друг подход и предпочитат да присъстват с търговска цел. Когато става въпрос за нощни събития, това най-често са алкохолни брандове, уточняват от Smugglers Collective. "За някои организатори това е неприятно, тъй като фокусът се измества от програмата върху потреблението", казва Павел Атанасов. При събития от по-отворен тип, като "София диша" например, има възможност и за друг тип монетизиране на търговското присъствие на бизнеси от различен мащаб. Суни Данаджъ, съорганизатор на фестивала, разказва, че участниците, които искат да продават свои продукти, плащат такса за това. "Когато идват малки организации, ние им осигуряваме различни технически оборудвания, което е разход за нас. Това е и причина да не може участието им да е напълно безвъзмездно", уточнява тя. Когато обаче участник иска да присъства и рекламно освен със своите продукти, таксата е по-висока, разказват организаторите. "Опитваме се да пазим такъв баланс, с който хем да можем да предложим необходимото, хем да можем да обезпечим участието на този бизнес", допълва Стоян Зиков.

Спонсорски пакети

Всъщност определянето на т.нар. спонсорски пакети е в същината на всяко партньорство, съгласни са всички организатори, с които разговаряхме. "Най-често имаме няколко типа спонсори - генерален, златен, сребърен и бронзов", разказва Десислава Бошнакова. "Идеята е този, който е дал повече пари, да получи повече", допълва тя. Според организаторите на събития важно е в самото начало да се направи разчет на средствата, от които има нужда, както и на услугите, които могат да се предложат. "Генералният спонсор е този, който би трябвало да може да поеме цялото събитие като разход. Естествено той получава своя ексклузивитет и всички възможни облаги", уточнява Стоян Зиков. Следващата стъпка според него е да се направят йерархично достатъчно гъвкави пакети, за да могат в събитието да се включат всякакъв тип бизнеси. "Колкото повече намаляваш цената на спонсорския пакет, толкова повече намаляваш и това, което даваш на тази компания в замяна", допълват от "София диша". За да бъде едно партньорство прозрачно и с възможност да бъде повторено, организаторите на събития казват, че е необходимо всяка услуга да бъде ценообразувана, за да може да се представи пред компанията какво ще получи срещу своята инвестиция. "Ако ни трябва видеостена, а наемът струва 2 хил. лв., ще продадем пакет на такава цена, при условие че на този екран ще завъртаме логото на компанията на всеки 5 минути", дават пример от Smugglers Collective.

Това, което обаче не трябва да се забравя при сключването на сделки за спонсорство, е да се отстояват интересите на самите организатори, категорични са специалистите. Те дават пример за това, че често при концерт или друг тип културна проява компаниите искат определен брой покани за свои важни клиенти и партньори. Случва се обаче самата стойност на тези билети да доближи самата инвестиция на бранда в събитието. Тогава всички останали услуги и предоставена рекламна площ са на практика отдадени безплатно.

"Това е проект, който започна с бюджет от нула лева и една упорита вяра от наша страна, че може да се случи." Думите са на организаторите на фестивала "София диша" малко след като са приключили шестото му издание. То се проведе в рамките на един месец и затвори за движение пет от най-оживените улици в София. Подобно на всяко събитие разрастването на "София диша" е дело на много труд, упоритост и намиране на правилните партньори, които да подкрепят идеята ти. Ако проектът е разработен от компания, последното не е толкова трудно, защото бюджетът е налице от самото начало. Разговаряхме със специалисти за това какъв е обаче правилният подход при търсенето на финансиране за събитие на независими организатори.

"Най-важна е идеята, парите идват после. Ако идеята не е добра, трудно се намира външна подкрепа", категоричен е Димитър Драгнев, едната половина на Smugglers Collective, познати със своите суинг и бурлеска партита, традиционни "винтидж" градински базари, както и с добилия популярност ресторант за американска кухня Smuggler’s Diner.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал