С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 ное 2017, 17:39, 2433 прочитания

Кой печели от фестивалите? Всички.

Икономическите ефекти от нароилите се културни събития са безспорни, но измерването им все още куца

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От векове в България пазарите и сборовете са традиционната пресечна точка на търговията, забавлението и социалните срещи между хората. В последното десетилетие, със стабилизирането на икономиката на страната, градските фестивали правят своето завръщане и множество малки и средни семейни бизнеси, както и големи и разпознаваеми брандове печелят от възраждащите се културни събития. И това трябва да се подкрепя - както призова световноизвестният датски урбанист проф. Ян Геел в доклада си по проект "София - град за хората" преди няколко седмици: "Насърчавайте провеждането на временни мероприятия, фестивали представления и изложби на открито." Освен това обаче Геел също добавя, че друг ключов елемент е постоянното следене, измерване и анализиране на промените в обществения живот. И въпреки че значението и броят на фестивалите в големите градове (а и отвъд) расте, изследванията на икономическия им ефект все още са стъпка назад. А ползите от това биха били огромни.
До момента единственото сериозно изследване по темата всъщност е правено в Пловдив, по време на единадесетото издание на Нощта на музеите и галериите в града през 2015 г.

Кой какво (не) изследва

"У нас липсата на бази данни и изчерпателни източници на информация за фестивалите е едно от най-големите предизвикателства пред изучаването им. Нито Министерството на културата, нито Националният статистически институт набират системно данни относно ефектите от провежданите в страната фестивали. Това изправя всяко изследване на техните социални, културни и икономически ефекти пред сериозни трудности", разказва Гергана Данева, която работи по културната програма на неправителствената организация MOVE.BG. Част от програмата е и проектът "Иновативните фестивали за хората, икономиката и умните градове". Той е финансиран от Столичната община и поставя началото на едно по-голямо изследване на различните ефекти на културните фестивлите върху столицата. Досега властите в София имат само мониторинг върху събитията от културния календар на общината, като той включва единствено проучване на удовлетвореността сред публиките, самооценка сред организаторите на културни събития и медиен мониторинг. "За съжаление сред индикаторите за оценка на мониторинга не попадат измерители на икономическия ефект от фестивалите", добавя Данева.


До момента единственото сериозно изследване по темата всъщност е правено в Пловдив, по време на единадесетото издание на Нощта на музеите и галериите в града през 2015 г. По време на "Нощ/Пловдив 2015" фондация "Бауерзакс", "Индъстри уоч" и катедра "Приложна и институционална социология" към ПУ "Паисий Хилендарски" са поканени от екипа на фондация "Отворени изкуства", която стои зад организацията на култовото събитие, да проведат изследване за икономическите ефекти от фестивала. Раздадени са близо 1000 анкети от 40-те студенти доброволци и на базата на получената информация от посетителите и няколко допълнителни изследвания става ясно, че за всеки инвестиран лев в провеждането на "Нощ/Пловдив 2015" приходите за икономиката са в размер на 4 лв., или общо поне 783 хил. лв. Общо 42 хил. души посещават фестивала, като всеки от тях харчи средно 30 лв. по време на обиколката на пловдивските забележителности.

Пловдивският успешен опит

"Когато направихме проучването, беше адска нощ - имаше потоп в града, изобщо не беше най-добрият момент то да се случи. Но въпреки това данните са показателни", разказва Веселина Сариева, директор на фондацията "Отворени изкуства", която урежда Нощта на музеите и галериите в Града под тепетата. По думите й модерното развитие на Пловдив и успехът на кандидатурата за културна столица на Европа се свързва до голяма степен с "Нощта", а съвременните брандове, с които вече всички свързват града - pLOVEdiv, "Капана", възникват покрай най-стария градски фестивал, който се провежда от 2004 г. "Нощта бе част от цялостна стратегия за развитие на града с по-съвременно изкуство и визия. Изградихме хранителна среда, която се поддържа през годината и подгрява икономиката.



Продуцирането на събитията се случваше през цялото време, култивирахме младите предприемачи в града и създадохме основата на нови икономки", разказва Сариева. Според нея това, което прави фестивала уникален, е, че за разлика от други мултижанрови събития той не събира такса за участие, а дори разпределя средства от фондация "Америка за България" и пловдивската община, за да даде възможност на различни галерии и художници да покажат изкуството си. "По този начин парите остават в града", заключава Сариева - за нея децентрализацията на средствата, които се инвестират за култура от София към други градове, е добре дошло явление, което не само дава поле за развитие на местни малки бизнеси, но и ги окуражава, че и за тях има място за развитие. Покрай голямата Нощ на музеите и галериите в Пловдив започна да се провежда и още един набиращ популярност фестивал - "Капана".
"Върху конкуренцията ние градим колегиални отношения и създаваме условия за потенциална колаборация. Конкуренция не трябва да бъде мръсна дума. Когато не работиш в синхрон с нея, сам започваш да изоставаш" - Никола Сивков, създател на бранда и съорганизатор на фестивала "Капана"

Фотограф: Капитал

За него разказва един от водещите организатори и създател на самия бранд "Капана" Никола Сивков. "Идеята на фестивала е да бъде 100% маркетингов фестивал. Искам да не се опитваме да продадем максимум неща на хората по време на самото събитие, а да се фокусирам върху представянето на продуктите си и същинските търговски ползи ще дойдат два-три месеца след самия фестивал", казва Сивков. Той започва фестивала преди две години, след като вече развива няколко собствени бранда тениски в едноименния квартал в центъра на Пловдив. Интересът към него расте пропорционално с любопитството на хората към самия град и "Капана" вече се провежда два пъти годишно.

Самото събитие се финансира от по-големи, утвърдени брандове, а по-малките почти нямат разходи, които да покриват, с изключение на тези за охрана, електричество и сцени. За последния есенен фестивал базарът получава 900 запитвания за участие от малки фирми, а местата са само 120, а Сивков и екипът му подбират участници на базата на качеството на продукта им и на това дали преди са имали шанса да се представят. "Нашите участници не предлагат задължително по-ниска цена, а отношение към продукта и клиентите си", казва той.
Ефектите от събитията и измерването им не следват ясна методология, а разчитат на впечатленията, които участниците решат да споделят с организаторите.

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Въпреки че липсва конкретно проучване за икономическия му ефект, само една разходка из пъстрите и пълни до късно след полунощ улици на "Капана" в дните на фестивала говори сама за себе си. "Ползите се усещат от всички - голямата фирма спонсор, която предоставя бира за фестивала, отчете ръст в регионалните продажби след фестивала от 25%. По-малките места като ресторантите, кафетата и магазините направиха по 30 - 40% ръст в трите месеца след пролетното събитие", разказва Сивков и добавя, че това важи и за личните му бизнеси. За него фестивалът обаче е важен и по друга, индиректна икономическа причина.

"Приемствеността между бизнесите е едно от най-важните неща, които се опитваме да постигнем. Бизнес интересът не трябва да се гледа само като опит да си продадем най-много от собствените продукти, а как да накараме хората да се връщат и да пазаруват от "Капана" месеци след фестивала", разказва Сивков. "Върху конкуренцията ние градим колегиални отношения и създаваме условия за потенциална колаборация. Конкуренция не трябва да бъде мръсна дума. Когато не работиш в синхрон с нея, сам започваш да изоставаш", заключава пловдивският предприемач.
Веселина (вляво) и Катрин Сариеви, основатели на Фондация "Отворени Изкуства" организатор на НОЩ/Пловдив

Фотограф: Калин Серапионов

Обратно в София

Фестивалите се умножават и разнообразяват, но в същото време стават все по уязвими и неустойчиви. Нараства броят за сметка на качеството. Това казва Гергана Данева от MOVE.BG относно софийските фестивали. Според нея, за да може да се прецени кои от тях са способни да се самоиздържат (поне относително) в пазарни условия и кои имат нужда от сериозна подкрепа от страна на публичните институции, трябва да се изгради солидна методология, което тепърва се прави от Столичната община. Затова пък с поне 39 фестивала в културния календар на града има широко поле за изследване. Безспорно два от по-масовите се отличават - това са вече утвърденият "София диша", който затваря ключови улици и булеварди в столицата за по ден всяко лято, както и новият, но засилващ се "КвАРТал" фестивал, организиран от Арт фондация ДОМА.
"За градските фестивали взаимната връзка е повече от нужна и трябва да среща подкрепа и от страна на бизнеса, и от страна на организатора, защото само стратегията win win може да бъде напълно печеливша" - Мартина Стефанова, изпълнителен директор на Арт фондация ДОМА и част от "КвАРТал колектив"

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

"Потенциалът, който фестивалите създават за бизнеса, е огромен! А да се стимулира малък и семеен бизнес е едно от смислените неща, в които си заслужава да се хвърлят усилия", смята Суни Данаджъ, директор на фондация "София диша". Тя разказва, че организаторите събират данни от участниците, които са склонни да споделят такава информация. "Дават ни обратна връзка по отношение на тяхното участие, дали са успели да възвърнат средствата, които са вложили за подготовка на тяхното участие, дали имат нови клиенти, които идват директно от посетителите на фестивала." А за да се оптимизира предлаганото от фестивала, от организаторите въвеждат различни зони, които ясно да ориентират посетителите в различните краища на "София диша": творческа, детска, спортна, базарна, релакс зони, зона "България". "Участниците в творческата, детската и спортната зона представят програми, които са без извършване на търговска дейност. Съответно в другите три зони участниците извършват тази дейност", разказва Данаджъ. По думите й разделянето по този начин помага на изготвянето на ясни критерии, по които да се селектират кандидатите. В релакс зоната например участват предимно малки или семейни фирми, които предлагат храни и напитки. В базарната зона са културно-творческите индустрии - бижутери, дизайнери, керамици, издателства и т.н. "Тук каузата ни е да можем да подпомогнем тези автори и да дадем възможност да презентират своята дейност през платформата "София диша" да стигнат до нова публика, да комуникират своите продукти и не на последно място да успеят да реализират печалба", казва Данаджъ. Освен това от екипа организират образователни срещи с участниците, свързани с авторско право и счетоводство - теми, които са малко далеч от творците, а са напълно необходими за развитието на техните брандове.

Мартина Стефанова, изпълнителен директор на Арт фондация ДОМА и част от "КвАРТал колектив", пък разказва за двата много различни типа фестивали, които организира. От една страна, ДОМА е специализиран фестивал в сферата на съвременните изкуства, насочен към хора с по-артистични интереси. От друга, "КвАРТал" се превръща в своеобразно празненство за Деня на София, което цели да привлече много по-масова публика. "Фестивалите като цяло развиват не само културата, но и икономиката на дадено място. Те привличат публика - местна и чуждестранна. Това няма как да не оказва облагодетелстващо влияние", разказва Стефанова. По думите ѝ и двата типа фестивали имат бъдеще и ползи, макар и различни. ДОМА например е "невидима творческа инвестиция за хора, желаещи да притежават такъв тип изкуство. По този начин насочваме към един невидим у нас пазар, предстоящ тепърва да се случи", казва Стефанова. "КвАРТал" пък от своя страна се цели да популяризира малко познати пространства, да облагороди средата около тях и да даде начален старт на развитието на бизнеси в тях. "Има брандове, които ни подкрепят заради лайфстайла и идеята да има такова място в града, което няма как да не ни радва", споделя Стефанова.

Относно ефектите от събитията и измерването им те отново не следват ясна методология, а разчитат на впечатленията, които участниците решат да споделят с организаторите. "Винаги правим мониторинг след края на всяко събитие, било то фестивал, изложба или концерт. Ако говорим за краткосрочния ефект по време на "КвАРТал", е ясно, че местните бизнеси предлагат интересна програма за своите посетители, от което определено печелят и едните, и другите. Количеството посетители нараства с всяко издание", казва Стефанова. Според нея с повече финансиране за неправителствения сектор и диалог с общината фестивалите могат да тръгнат към още по-добро бъдеще.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Иван Бондоков: Тенденцията успешните бизнеси да се крият приключи 1 Иван Бондоков: Тенденцията успешните бизнеси да се крият приключи

Днес служителят иска да се идентифицира с "яка" компания, дори тя да произвежда гайки, казва създателят на "Лимакон"

25 ное 2018, 4255 прочитания

Защо все още не може да се развие винен туризъм в България 3 Защо все още не може да се развие винен туризъм в България

Най-предприемчивите винарски изби имат за цел да постигнат между 20 и 50% от приходите си от винен туризъм

24 ное 2018, 7210 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Events Kit" Затваряне
Подрък с подтекст

Как и защо се променя идеята за корпоративните подаръци

София провали идеята за велоконцесия

Сбъркана философия в основата й превърна конкурса в битка за рекламни площи на няколко играчи в бранша

Защо се срина морският туризъм

Сезонът се движи с намаление от 20%, а туристическото министерство закъснява с мерките за следващото лято

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Невена Дишлиева-Кръстева

През последните години издателството й ICU разнообрази литературната сцена с важни имена, заглавия и теми

Ново място: Trattoria la Bicicletta

Италианският ресторант на Чанко Чанев предлага меню с широк избор