С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 24 ное 2018, 12:00, 8654 прочитания

Защо все още не може да се развие винен туризъм в България

Най-предприемчивите винарски изби имат за цел да постигнат между 20 и 50% от приходите си от винен туризъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Events Kit

За винения туризъм трябват вино и добри традиции в презентирането му на потребителите. Но само това не е достатъчно. България има своите все по-добри вина, има свои местни сортове грозде. Има и ентусиазма на българските винари и лозари. Но за винения туризъм в 260-те български винарски изби трябва да има специална организация и стратегия, за да посрещаш гости и да им представяш винени сортове и вина. Прави впечатление, че за повечето български винари виненият туризъм е между другото. Ако някой иска да дойде във винарското имение, да заповяда. Няма да го върнат. И ако избата не е в кампания – ще има гид на разположение. Обикновено това е най-младият технолог на избата и точно затова – най-ентусиазираният да разказва и обяснява. В събота и неделя обаче не се приемат туристи. Въпреки че това са едни от най-предпочитаните дни за посещения.


Ето така изглежда виненият туризъм в голяма част от българските винарни. Той не е осъзнат като бизнес и често се приема като разход на време. Все пак много изби се стремят да привличат посетители, защото в тази ниша вече започва да се пробужда конкуренцията. Едно е ясно обаче - без инвестиции, без усилия, без обучение на собствените кадри няма как да се развие винен туризъм. Има и изключения все пак. Съществуват близо тридесетина български винарни, които полагат усилия да ни изградят добър образ пред винения свят. Затова на този етап можем да твърдим - просто виненият туризъм на България предстои. Той е ниша, която има потенциала да се развива и да популяризира българските вина.

Измеримост

За да оценим как се развива българският винен туризъм, първо трябва да го измерим. И после да го сравняваме – с предходни години, със съседни страни, с най-добрите в света. За съжаление българският винен туризъм е неизмерим: няма данни за брой туристи, посетили винарните, няма данни за приходите, които те носят, за предпочитанията им, за степента на удовлетвореност от услугата. Потърсихме информация за винения туризъм в България в Националния статистически институт, Националната агенция по лозата и виното, в докладите на Изпълнителната агенция по лозята и виното. И накрая в Министерството на туризма. В нито една от тези институции няма данни. Това е ясен знак, че виненият туризъм в страната ни е толкова малък, че не влиза в обхвата на статистическите изследвания. Остава втори подход – да попитаме експертите. Това е неточен, частичен и вероятно поизкривен поглед върху бранша, но все пак дава представа за нагласите на хората, работещи в сектора, и за посоката, в която ще се развива той.



Необходим е маркетинг

Според експерти, които разработват проект "Сподели България", виненият туризъм и гурме туризмът са един от начините да се удължи туристическият сезон – зимен и летен - в страната ни. Това е и потенциална възможност да се привлекат още свежи приходи за хората от бранша, респективно и в бюджета на страната. "Ще предложим в следващия програмен период по оперативните програми да се финансират големи, интегрирани туристически проекти. Искаме да започнем с девет проекта, по един във всеки туристически район за планиране." Това каза министърът на туризма Николина Ангелкова по време на четвъртата кръгла маса по проекта "Сподели България" в Кърджали през септември тази година. Утвърдените от бизнеса и местната власт дестинации ще бъдат представени през октомври. Предвижда се активна маркетингова кампания, която да стартира и да се включи в годишната програма за Национална туристическа реклама 2019 година.

Виненият туризъм в България обаче се разширява най-вече защото предприемчивите винари и хотелиери започват да оценяват потенциала в този бизнес. Съзнателно изписвам "винари и хотелиери", защото българският винен туризъм тръгна и върви по двата пътя – винари, които започнаха да изграждат специални места за дегустации, за почивка, за развлечения край своите винарни. И хотелиери, които започнаха да изграждат лозови масиви и винарски изби край своите хотелски комплекси.

Моделът "Вино към хотела"

В Старосел виненият туризъм е отишъл много напред спрямо българските стандарти. И показва, че подходът "Вино към хотела" работи успешно. Дотолкова, че собствениците на едноименния хотелски комплекс вече разширяват както хотелската част, така и винените услуги. Характерното за този подход е, че предлага стандартизирани винени услуги на сравнително ниски цени за туристите, които идват на почивка в комплекс "Старосел". "За нас виното е не само съкровище от вкусове и аромати. Но със своите безценни съставки то е в основата на новата услуга винотерапия, която предлагаме в новия хотел "Тракийска резиденция". Ние се смятаме за пионери в тази област и сме сигурни, че до две години ще сме на световно ниво в предлагането на тези услуги", обяснява съсобственикът на инвеститора "Старосел инвест груп" Димитър Димитров. Компанията инвестира общо 22 млн. лв. в хотел, водопровод за минерална вода и база за винотерапия. Прогнозата на инвеститорите е, че могат да възвърнат вложените средства от 4 до 5 години, като разчитат много на предлаганите винени услуги и нарастващите винени продажби.

Има и други модели на развитие на винения туризъм - изграждане на дегустационни зали към избите. Инвестирайки в такава специална зала, избата е направила първата важна стъпка към нов бизнес – винен туризъм. Точно така осъзнава развитието на винарска изба "Златен Рожен" регионалният й мениджър и управител Мария Стойкова. В бизнеса с винения туризъм "Златен Рожен" са от 14 февруари 2018 г. именно с изграждането на дегустационна зала. Иначе винарната стартира през 2010 година и очевидно на собствениците са трябвали време, средства и натрупано самочувствие, за да започнат да канят енотуристи от България и чужбина. "Това, което наблюдавам, откакто ръководя избата, е, че наистина има засилен интерес не просто към виното като напитка, а към изживяването да дойдеш във винарната и тук да опитваш вина. Идват хора на различна възраст и с различен икономически статус, но като бройка все още са недостатъчно", обяснява Стойкова.

Интересът на чужденците

По думите й съотношението между случайните и целенасочените посещения на туристи в тяхната изба е почти поравно - 60:40. Чуждестранните винени туристи са по-информирани, по-целенасочени. За тях виното е начин да открият и разберат България. "Работим с хотелите в региона, с туристически агенции и сами активно търсим туристи. Бюджетът на туристите е много различен. Парите, които оставят при нас, наистина са в много широки граници в зависимост от личната платежоспособност, от възможността да пренесат виното ни със самолет зад граница", разказа Мария Стойкова. Според нея има пряка зависимост между цените на виното, което се произвежда в българските винарни, и цената на българския винен туризъм. Тя вече е чувала коментари от чуждестранните си туристи, че е кощунство да продават толкова добро вино на толкова ниска цена. И счита, че това в известна степен е липса на самочувствие, а не само пазарна предопределеност.

Собственикът на туристическата агенция "Витис тур" Ги Лабери често чува по време на преговори с българските винарски изби, че и сами могат да си организират посещенията на туристи, но това не е така. Французинът, търговец на вина от Бордо, от 2013 година предлага на своите сънародници да открият "новите вина от стара Европа", докато пътуват в българските винарски райони. И успява всяка година да качи на самолета 8000 французи, половината от които остават да почиват на морето, но другата половина се впуска в откриването на български вина. През 2018 година Ги Лабери е организирал 4000 посещения на винарски изби и 1500 пикника в лозята. Неговите обиколки из българските винарски изби са част от по-широк културен, исторически и гурме туризъм. Отначало му е трудно да убеди малките винарни да отворят вратите си за туризъм. После – да ги убеди да "играят като отбор", за да могат туристите да посетят няколко изби една след друга. И най-трудното, което не успява и до днес – да инвестират в човек, който да се занимава изключително с туристите.

Обикновено френският турист има бюджет от 100 евро на ден и е важно каква част от бюджета ще остане във винарната. Цената на виното не е проблем, проблем е как ще си го занесе във Франция. Но така е навсякъде по света. Сега Ги Лабери опитва да убеди винарите, с които работи, да се решат на следващата крачка – да направят дегустациите безплатни, за да привлекат повече туристи, които идват, за да купят, а не само да опитат. "Винарите разбират от вино, но не разбират от туризъм и не се вслушват в съветите на туристическите оператори. Трябва им време, за да разберат, че винарят трябва да прави вино, а туроператорът или специалният служител във винарната трябва да се занимава с туристите", заключава мосю Лабери.

Стил "Вила Юстина"

"Вила Юстина" е един от лидерите в областта на винения туризъм в България. По данни, предоставени от винарската изба, през 2017 година тя е посрещнала близо 10 000 енотуристи, а очакванията за 2018 година са, че техният брой ще нарасне. Голяма част са чужденци. "За трета поредна година имаме посетители от почти всички обитаеми континенти на Земята", разказва търговският директор на винарска изба "Вила Юстина" Станислав Бакърджиев. Според него успешните фактори за винен туризъм в имението са няколко. Голяма част от чуждестранните винени туристи идват в избата, защото е близо до Пловдив. Освен доброто разположение, тя има изградена дегустационна зала, която събира до 100 души, и парк-лозе за разходка на туристите. "При 420 декара лозе, имаме вътре над 60 декара парк, в който могат да паркират туристи с кемпери. В момента завършваме хотелска част с около 70 места. Това ще бъде стил "селски къщи", обяснява Бакърджиев.

Фотограф: Николай Дойчинов

Профилът на винения турист във "Вила Юстина" изглрежда така: преобладават малките групи от винени туристи- семейства или групичка приятели винени ентусиасти. От 2018 година има голям ръст на групи с автобуси до 50 туристи – чужденци. Те отделят цял ден, избират си петстепенно меню за обяд с български ястия. Така опознават и българската кухня. "За първи път група японци си платиха, за да участват 2 дни в нашия гроздобер. Това е ново направление на винения туризъм за нас и за България. Имаме цел – 60% от приходите да бъдат от винени продажби на място и на услуги", разказва Станислав Бакърджиев.

Друг пример. Васил Златев е собственик на туристическата агенция "Бългерия уайн турс". Неговата специализация е индивидуалният винен туризъм за чужденци. През тази година вече има около 200 клиенти. Помолих го да направи профил на чуждестранния енотурист, разбира се, на базата на своя опит. Ето и неговата оценка. "Чуждестранният турист, който идва да изследва и открива българските вина, все по-често е млад, 30-35 годишен интелигентен човек от средната класа, който иска да получи винени емоции на място. Той най-често е подготвен с предварителна информация за винената обиколка из България и често сам чертае маршрутите. Значителна част от туристите ни са на възраст 60-65 години, които идват в България с усещането, че ще бъдат "колумбовци" . И не остават разочаровани. Бюджетът на нашите гости е около 100-130 евро, но това не включва покупката на вино. Обикновено те купуват скъпи вина – защото са по-добри, а и защото няма смисъл да плащат за транспорт на евтино вино." Продължителността на винените турове е 3-5 дни. Имало е случаи туристите ни да се върнат отново. Но най-ценното е, че те популяризират вината на България сред приятелите си и така привличат още туристи", заключи Васил Златев.

Високият клас

Вината на Винарска изба "Драгомир" са едни от най-високо оценяваните български вина. За един от нейните собственици, Наталия Гаджева, срещите и дегустациите с швейцарски сомелиери, с балкански ресторантьори, с френски търговци на вино, с европейски туроператори, с изявени винени блогъри от цял свят не са нищо друго освен проповед. Тя е истински проповедник на вината от български сортове. Също и гуру за онези по-заможни винени ентусиасти, които заедно с нея правят собствен купаж в собствен барик и бутилират със собствени етикети. Сега Наталия Гаджева и съпругът й Константин Стоев изграждат новото си винарско имение и искат да пренесат и надградят досегашния си опит в по-добрите условия на новата винарна. "Нормално е в една новострояща се винарна да има насоченост и към дегустации. Това е най-добрият начин да запознаем голям брой хора, които са ни дошли на крака, с качеството на нашето вино. Разбира се, основното в новата ни винарна е възможността тук да правим качествено вино. Но разширяваме базата за дегустации, защото през всичките 10 години, откакто сме в Пловдив, виждам колко е важно да се разширява този тип бизнес", обяснява Гаджева. Залага в бизнес плановете за новата винарна 15-20 процента от приходите да идват от винения туризъм. На втория етап от инвестиционния й проект във винарското имение "Драгомир" ще създаде собствени къщи за гости. Освен това добавя и културни събития: музика и изложби, при които виното е само за настроение, дава още детайли за проекта Наталия Гаджева.

Фотограф: Николай Дойчинов

Близо 90% от запитванията за дегустации във винарна "Драгомир" са от чужденци. Все по-често фирми идват тук за своите събития. Виненият турист, дегустиращ вината в залата на винарската изба, е на възраст от 22 до 90 години. А цената на винената лекция, изнесена от Наталия Гаджева, плюс дегустацията на престижните вина и малко храна достига 15 евро. "За същото в Тоскана се плащат 60 евро", казва Гаджева. Убедена е, че с просветителството си ще създаде по-добри резултати за винения туризъм във ВИ "Драгомир".

За енотуризма размерът на винарската изба няма значение и мениджърът проекти на изба "Заара естейт", село Главан в Сакар, Виктор Цветанов е убеден в това. Малката винарна винифицира своето първо вино през 2017 година, а от 1 юли 2018 година посреща и първите си туристи. Проектът се финансира изцяло със собствени средства. Той включва винарска изба, малък хотелски комплекс за 39 гости, ресторант и зона за почивка. Винарското имение е семейна собственост, но най-активният човек, който движи бизнеса, е Красимира Недева, заедно с нейния баща. "Хората, които идват при нас с цел винен туризъм, са хора от големите български градове и имат по-задълбочено отношение към виното. Няма определен тип винени туристи – имали сме самостоятелни посещения и корпоративни семинари. Скоро ще имаме и много голяма група от 50 чуждестранни гости", коментира Виктор Цветанов. Споделя, че подходът им е с фиксирани цени за дегустация – от 10 до 15 лева в зависимост от броя на вината. "А ако туристът остане при нас да нощува и се храни в ресторант, плюс дегустацията, обикновено той оставя тук около 100 лева. Смятам, че в рамките на 4 години инвестицията ще бъде възстановена", убеден е Цветанов.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Иван Бондоков: Тенденцията успешните бизнеси да се крият приключи 1 Иван Бондоков: Тенденцията успешните бизнеси да се крият приключи

Днес служителят иска да се идентифицира с "яка" компания, дори тя да произвежда гайки, казва създателят на "Лимакон"

25 ное 2018, 4602 прочитания

Инвестиция в развитие Инвестиция в развитие

Защо все повече компании и рекламодатели добавят събитията в микса си от формати

24 ное 2018, 1965 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Events Kit" Затваряне
Събития под тепетата

През 2019 г. Пловдив ще е домакин на почти безкраен низ от събития, както културни, така и индустриални, а това ще даде тласък на местния бизнес

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10