С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 21 мар 2015, 11:00, 3556 прочитания

Може ли науката да се свърже с бизнеса

България получи 701 млн. евро за образование и наука. Ето за какво ще ги ползваме

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Текстът е част от специалното издание "Еврофинансиране за бизнеса" на в. "Капитал Daily". Цялото съдържание на изданието може да намерите в Библиотеката на сайта.
Преди повече от 20 години тогавашната индустрия в региона на белгийския град Лиеж, която осигурява препитание на цялата област, се задъхва. Местният университет и няколко от големите предприемачи решават, че ако изследователите и компаниите започнат да си говорят, това може да отвори нови бизнес ниши и да съживи икономиката. Днес университетът в Лиеж е един от успешните примери как от наука може да се печели добре. Той има специално звено - Център за технологичен трансфер, който търси как научната продукция може да бъде полезна за региона, поддържа контакт с местните индустрии, стимулира създаването на стартиращи компании и отваря нови работни места.

Ползата за местния бизнес и региона като цяло ще е едно от важните условия, на които ще трябва да отговарят научните институции, ако искат да получат средства по новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Такава тръгва за пръв път в България и учени, ректори и преподаватели гледат на нея като на свеж въздух, който може да раздвижи нереформираната образователна и научна система.


Макар в началото на договарянето на новия програмен период дълго да не беше ясно дали Министерството на образованието и науката ще се справи с управлението на оперативна програма и дали такава изобщо ще има, тя стана една от първите, одобрени от Европейската комисия. В окончателния й вариант мерките - особено в частта за наука, звучат конкретни и с ясни цели. Тя трябва да адресира някои от най-наболелите проблеми в образователната система - малкото инвестиции за наука и научни иследвания, високия дял на преждевременно напусналите училище и все още недостатъчния според европейските цели брой на висшистите. Идеята е българското образование да стане по-качествено и съобразено с нуждите на бизнеса, а изследванията и иновациите в приоритетните за държавата области да се развиват в адекватни условия.

В какво ще инвестира програмата

Първата ос от програмата ще отдели 560 млн. лв. за научни изследвания и технологично развитие. В момента България инвестира нищожните  0,64% от БВП в научна и развойна дейност, като целта е този дял да нарасне до 1,5% до 2020 г. (за сравнение - средната за ЕС стойност е над 2%.) Отраженията на недостатъчното финансиране, на места комбинирани с лошо управление, се виждат по коридорите и кабинетите в почти всеки институт на БАН - инфраструктурата е остаряла, изследователите са ниско платени, млади учени липсват. Частният сектор почти не си говори с университетите и научните институции. В резултат създаването на нови продукти и иновации в България клони към нула.



Новата оперативна програма заедно с тази за иновации и конкурентноспособност, си поставя за цел да превърне страната от скромен до поне "умерен иноватор". Средствата ще се концентрират в няколко приоритетни области, в които ще финансира и "Конкурентоспособност" - мехатроника и чисти технологии, информатика и ИКТ, индустрия за здравословен живот и биотехнологии, както и нови технологии в креативните и рекреативните индустрии. Програмата ще стимулира и развитието на тези региони, които в момента изостават в научноизследователските си резултати. В тях още по-важни ще са регионалната специализация и интеграцията с местния бизнес.

Всичко това трябва да се постигне основно чрез изграждането на три типа научноизследователски центрове с модерна научна инфраструктура и оборудване, които да правят качествени научни изследвания и да подготвят висококвалифицирани кадри за развитието на икономиката. Плановете са програмата да финансира три до четири центъра за върхови постижения и осем до десет центъра за компетентност. Идеята на първите е да се конкурират с най-добрите групи в Европа и света в съответните научни области. За да получат финансиране, те трябва да имат дългосрочни програми за развитие на научните изследвания в допълнение с мерки за развитие на предприемачеството, защита на интелектуална собственост, обучение на студенти и докторанти, привличане на водещи учени от чужбина и съвместна работа с бизнеса.

Работата на центровете за върхови постижения ще бъде оценявана по отношение на качеството, количеството и въздействието на тяхната научна продукция. Тези комплекси трябва да имат критична маса от учени на високо ниво и добре дефинирана организационна структура. Центровете за компетентност пък ще имат приложен фокус в някое от приоритетните за България направления. Те ще бъдат оценявани по това доколко научните изследвания, подготовката на кадри и услугите, които развиват, са полезни за икономиката на страната и на региона, в който се намират. Тези научноизследователски комплекси трябва да съчетават критична маса от учени от високо ниво и технологични разработчици, с добре дефинирана организационна структура и собствени изследователски и иновационни програми. Идейните проекти и за двата типа центрове ще бъдат оценени от независими международни експерти, като сред критериите ще са капацитетът на организациите за провеждане на качествени научни изследвания, както и реалистичността и значимостта на проектите им за развитие.

Проектни предложения за планове за развитие на центровете ще се приемат от април до септември тази година, а средствата за изграждането им са предвидени в следващите етапи на програмата. (Сроковете за кандидатстване, отпусканото финансиране и детайли за мерките, предвидени през 2015 г., можете да намерите в таблиците вляво.)

Третият тип центрове са т.нар. регионални научни центрове (например лаборатории за научни изследвания, тематични научноизследователски комплекси), като ще бъдат финансирани по няколко такива центъра във всеки от шестте основни географски района на България с изключение на област София-град. Проектните предложения ще трябва да докажат значението на инвестициите за развитие на регионалната икономика и конкурентоспособност на национално и/или международно равнище, както и за укрепване на партньорството и сътрудничеството с регионалния бизнес. За висшите училища, които кандидатстват с такива проекти, ще се изисква висока позиция в рейтинговата система в съответната област, както и планирани действия за по-добра връзка с бизнеса.

ОПНОИР обръща голямо внимание и на връзката между училищното и висшето образование и пазара на труда. Сред мерките, които се планират, са развитие на системата за външно оценяване, адаптиране на учебни програми и съдържание към промените на трудовия пазар, повече възможности за дуално и практическо обучение и условия за учене през целия живот. Заложените средства за образование и учене през целия живот са 504,6 млн. лв. Други 252 млн. лв. ще бъдат инвестирани в образователна среда за активно социално приобщаване. Тези мерки засягат един от огромните проблеми в българското образование - ранното отпадане от училище, което рефлектира в бедност и социално изключване.

Къде ще може да се включи бизнесът

Разпределението между оперативните програми е така направено, че повечето средства по "Иновации и конкурентноспособност" реално ще отидат в предприятията, а тези по "Наука и образование за интелигентен растеж" - в публичните организации. Въпреки това връзката с бизнеса е важна част и по ОПНОИР и дори условие при кандидатстването.

"Програмата няма как да се отдели от бизнеса, защото научните институции и висшите училища ще трябва да покажат, че ще бъдат полезни за икономическото развитие на региона, за да получат финансиране", коментира за "Капитал" зам.-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков, който отговаря за оперативната програма. Той обяснява, че при критериите за избор на проекти - специално за центровете за компетентност и регионалните научни центрове, много важен елемент в оценката ще бъде сътрудничеството с бизнеса и това доколко той е готов да инвестира в тези структури. "Идеята на центровете за компетентност и регионалните центрове е те да станат толкова полезни, че да привличат средства от бизнеса, за да може той да използва експертния и научния им капацитет", допълва проф. Денков. Бизнесът също ще може да инициира партньорства с научни институции, както и да кандидатства самостоятелно, ако има силна научна дейност.

Работодателите ще могат да се включат и по оста за образование и учене през целия живот. Сред мерките са развитие на стажантски програми, студентски и ученически практики в реална работна среда, подпомагане на дуалното образование, обратна връзка от бизнеса за пропуски в подготовката на младите висшисти и участие при актуализирането на учебните програми и при провеждане на практическото обучение в професионалните гимназии. Ако този път частният сектор и образованието успеят да се срещнат, след няколко години от училищата може и да излязат хората, от които икономиката и обществото имат нужда.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ударът по НПО-тата Ударът по НПО-тата

Организациите с нестопанска цел вече са ограничени с праговете за държавна помощ

19 юни 2016, 4316 прочитания

Какво става с финансовите инструменти Какво става с финансовите инструменти

От годината на големите надежди това стана годината на голямото чакане

17 юни 2016, 3069 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Еврофинансиране за бизнеса" Затваряне
В очакване на новите пари

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10