С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 юни 2016, 10:22, 2982 прочитания

Какво става с финансовите инструменти

От годината на големите надежди това стана годината на голямото чакане

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
2016 г. трябваше да е годината на големите надежди за финансовите инструменти. Досегашният двигател на всичко интересно в тази сфера - Европейският инвестиционен фонд, обеща нова стратегия и нови продукти, които да обхващат всичко от индустриални иновации до стартъпи. Правителството създаде собствен Фонд на фондовете, който капитализира с над 600 млн. евро от оперативните програми и който трябваше също да излезе на пазара със собствени продукти. Допълнително се очакваше фондове като Eleven и LAUNCHub, които досега се ползваха от финансирането на ЕИФ, да започнат да набират собствен капитал и също да излязат с нови продукти на пазара.

На фона на всички тези очаквания досега ситуацията на пазара е доста скромна. Основният двигател на интересни продукти са трансевропейски инициативи, като COSME, InnovFin и Инициативата за малък и среден бизнес (ИМСП). По първите две няколко банки сами кандидатстваха, получиха пари и започнаха да раздават кредити на бизнеса (повече за тях вижте в текста). Това е добре, защото разнообразява допълнително наличното финансиране на българския пазар, прави конкуренцията още по-голяма и в дългосрочен план позволява на предприятията да се финансират все по-евтино и лесно. Но големите играчи все още са онези, които имат потенциала да раздвижат целия пазар. А те към момента са два - ЕИФ и Фондът на фондовете.


Бързи и иновативни, насам

ЕИФ получиха 102 млн. евро от българското правителство, с които София участва в ИМСП, и вече ги задвижиха. Този месец беше обявена открита процедура за финансови посредници, която е с краен срок 30 ноември. Дотогава банките и други институции трябва да подадат предложенията си за кредитни портфейли, базирани на парите за гаранции, обявени от ЕИФ. Идеята на продукта е да предостави, както и досега, заемни продукти за бизнеса с по-ниска лихва и по-ниски обезпечения. Очакванията са, че лихвените нива ще паднат поне с 2%, а исканите обезпечения ще са доста по-ниски.

ЕИФ ще поема до 60% от риска от загуби по портфейла, без таван на загубите. Банките се очаква да започнат по-активно да кредитират МСП и генерираното финансиране от инструмента да стигне поне 600 млн. евро. Минималната сума на кредита може да бъде около 25 хил. евро, а максималната - около 5 млн. Максималният срок на един заем ще бъде до 12 години, а минималният - 2 години, пише в изискванията на страницата на ЕИФ. Първите такива заеми трябва да тръгнат до края на годината, като ЕИФ гарантират, че ще изберат максимално бързо посредниците.



По-различното при тези кредити ще бъде фокусът върху иновативни и бързо развиващи се предприятия, които се занимават с развойна дейност. Освен за активи и оборотен капитал кредитите ще могат да се ползват и за закупуването на патенти или за прехвърлянето на права на собственост, когато става дума за независими инвеститори. Няма да могат да бъдат ползвани за рефинансирането или преструктурирането на вече съществуващи задължения, нито за закупуване на земя (повече от 10% от кредита). За сметка на това ще бъде давано предимство на кандидати, които:
- искат да развиват нови процеси, продукти и услуги;
- такива, които са отделили поне 5% от разходите си в някоя от трите предходни години за развойна дейност;
- такива, които са регистрирали поне един патент или технологично право през последните 24 месеца и възнамеряват да използват парите за развитието му;
- такива, които искат да влязат на нов пазар или да пуснат нов продукт, но разходите за това ще надхвърлят 50% от годишния им оборот през последните 5 години;
- такива, чийто оборот или персонал нарастват с над 20% за последните три години (при поне 10 души начален персонал).

Инициативата се съфинансира от българското правителство, европейския бюджет чрез програма "Хоризонт 2020" и от Европейската инвестиционна банка и ЕИФ. Това е първата оперативна програма, работеща в България, която се контролира директно от наднационална институция.

Голямото мълчание

Извън тази първа обявена програма двете големи институции пазят мълчание за бъдещите си планове. От ЕИФ имат вече разработена стратегия, която не се базира на нови пари от програмите, а на старите: тя ще използва рециклирания ресурс от досегашните схеми по JERMIE и така де факто ще започне да реинвестира част от парите от миналия период в този. Това е и основната цел на Европейската комисия в преминаването към финансови инструменти, защото те продължават да движат икономиките доста по-дълго от грантовите схеми. От фонда обаче упорито мълчат за това към какво ще насочат парите, като чакат одобрение както от Министерството на икономиката, така и съгласуване на европейско ниво. Слуховете сочат, че ще има нови насоки, като например технологичен трансфер, който ще подкрепя предимно индустриални иновации и инвестиции в развойна дейност. Също така би трябвало да има мецанин фонд, който беше задвижен, но не стартира през миналия програмен период.

Също така най-вероятно ще има рефинансиране на Eleven и LAUNCHub. Сумата за тях все още не е ясна, но се говори за между 15 и 20 млн. евро за всеки от фондовете. Този път обаче очакванията ще са различни: двата фонда ще трябва да намерят много повече частен ресурс и също така да погледнат към следващите стъпки от развитието на проектите. Ако досега фокусът беше върху съвсем стартиращи компании, често оставащи на първото стъпало, сега идеята е да се подкрепя преминаването на компании, които вече напредват по стълбицата. Затова и инвестициите се очаква да бъдат значително по-големи от досегашните.

Това обаче не значи, че няма да има отново фондове за стартиращи компании. Една от идеите на Фонда на фондовете е да обяви конкурс за подобни фонд мениджъри и да отдели пари за тях, твърдят източници. Какво обаче ще прави новата структура, продължава да е една от най-големите мистерии на финансовия пазар. Фондът беше обявен триумфално миналата година, но и сроковете и сумите, представени тогава, се промениха. Тогава финансовият министър Владислав Горанов заяви, че очаква до края на февруари да бъдат подписани договорите с оперативните програми и да бъде обявена стратегията за инвестиране. Това не се случи - тези договори все още предстои да бъдат финализирани, а самата стратегия за инвестиране така и не беше представена публично, въпреки че според източници от фонда е вече съставена след препоръки от Европейската инвестиционна банка, ЕБВР и Световната банка. Единственото, което засега се знае със сигурност, е, че първо ще бъдат обявени четири фонда за градско развитие, наследници на двата сегашни по JESSICA. Те ще бъдат за София, за Южна България, за Северна България и фонд за инвестиции в туризма. Идеята им, подобно и на досегашните, ще бъде публично-частното партньорство. Т.е. проектите ще трябва да привличат частно финансиране и да имат норма на възвращаемост, която да ги прави изгодни след намесата на публичното инвестиране. Дори тези фондове обаче нямат ясна дата за пускане.

Схемите по новата "Иновации и конкурентоспособност" имат краен срок от 2017 г., за да бъдат стартирани, защото за по-малко време няма да имат възможност да бъдат изпълнени и разгърнати. Ето защо се очаква новият фонд съвсем скоро да почне да обявява какво ще прави. В същото време се промениха и парите, обявени първоначално. От 777 млн. евро те станаха 618 млн. евро, като най-много е намалена сумата от програмата за бизнеса - със 120 млн. евро. Единственото ясно към момента е как тези пари ще се разпределят по портфейли, защото това вече е договорено с програмите (виж схемата). Новият министър на труда Зорница Русинова пък съобщи в интервю, че от догодина тръгва схема по "Човешки ресурси", които са с най-малък портфейл във фонда. Според Русинова става дума пак за кредити с ниски лихви и обезпечения, които ще помагат на младежи до 29 години, които искат да стартират бизнес в общини с високо ниво на безработица.

Като се има предвид, че този фонд наследява и досегашните схеми по JESSICA, т.е. рециклираният ресурс от тази програма вече е започнал да се връща, ще трябва да бъде създадена стратегия за инвестирането и на тези пари. С други думи, новата държавна структура я чака много работа, за да не се окаже, че седи върху един куп пари, които, вместо да влизат в икономиката, стоят безцелно.

С две думи, 2016 г. стана годината на голямото очакване: все още предстои да разберем какви пари и в какво ще бъдат влети. Дано чакането си заслужава.

П.С.
Ако искате в същото време да разберете какви схеми от миналия период продължават да работят и как да финансирате бизнеса си през такива инструменти, изключително полезен може да ви е този сайт: http://europa.eu/youreurope/business/funding-grants/access-to-finance/search/en/.
На него може да изберете какъв тип компания сте, от кой регион и да видите всички налични схеми, по които може да кандидатствате.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

COSME или новото име на изгодния кредит за малкия бизнес 1 COSME или новото име на изгодния кредит за малкия бизнес

За краткото време от стартирането си програмата вече е успяла да стигне до повече от 200 клиента и да финансира проекти за 36 млн. евро

17 юни 2016, 8502 прочитания

Еврофинансиране за бизнеса

Кои са отворените програми и какво предлагат

14 юни 2016, 559 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Еврофинансиране за бизнеса" Затваряне
Ударът по НПО-тата

Организациите с нестопанска цел вече са ограничени с праговете за държавна помощ

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10