С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 юни 2016, 12:09, 4160 прочитания

Ударът по НПО-тата

Организациите с нестопанска цел вече са ограничени с праговете за държавна помощ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
2.3
млрд. лева е бюджетът на ОПРЧР до 2020

До 2020 г. фокусът на програмата ще е създаване на мерки за заетост с акцент върху младежката безработица и включването на пазара на труда на неактивни групи като малцинства, хора с увреждания, възрастни и др.

Нисък процент на заетост спрямо средноевропейския, висок процент на живеещите под прага на бедността, липса на квалифицирани кадри на пазара на труда - зад тази статистика се крият предизвикателства, еднакво сериозни за бизнеса и за социалните институции у нас. Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" е един от механизмите за преодоляването им, като през изминалия програмен период тя е помогнала на 1.5 млн. души да получат квалификация или специфични умения, да преминат стаж и да си намерят работа, да получат социални услуги. През този програмен период програмата е с бюджет 2.3 млрд. лева - малко повече от изминалия, и на практика стартира най-рано от всички - още през 2014 г. До 2020 г. фокусът на програмата ще е създаване на мерки за заетост с акцент върху младежката безработица и включването на пазара на труда на неактивни групи като малцинства, хора с увреждания, възрастни и др. Мерките са насочени към социални структури като бюрата по труда, към фирми - потенциални работодатели, и към неправителствения сектор като незаменим партньор на останалите две групи в издирването, мотивирането, обучението и задържането на безработни от уязвимите групи.


Неправителствените организации през този програмен период обаче са ограничени от едно правило, което не се прилагаше досега, а именно правилото de minimis - за допустима държавна помощ на предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес. Въпреки че НПО-тата са регистрирани като предприятия с нестопанска цел, те имат право да извършват стопанска дейност, да разпределят печалба, както и да работят в сектори, където пазарът е либерализиран - посредничеството например. Затова попадат под ограниченията на правилата за държавна помощ, които се затегнаха на европейско ниво след 2010 г., както и у нас - след 2013. Допустимият праг за финансиране са 200 000 евро за период от три години.

Ефектите

Неправителственият сектор вижда в това ограничение сериозен проблем, а някои организации обмислят да се откажат от вече сключени договори. Те са по т.нар. процедура "Активни", която се финансира с 26 млн. лв. по новата ОПРЧР. Целта й е включване на пазара на труда на неактивни младежи до 29 години - които не учат и не работят. Тя би трябвало да стигне до 7-8 хиляди души, които ще се обучат, ще преминат стаж в общински структури или в частни фирми, част от тях ще бъдат трайно наети. Приемът на проекти започна още миналата година, а договорите с класираните на първите места организации бяха подписани през април. Мярката е насочена към НПО сектора, който си партнира с общини и частни фирми в сферата на информационните технологии, строителството, озеленяването и др. Максималната стойност на един проект не може да надвишава 391 166 лв.



"Това ограничение ни обрича", коментира темата пред "Капитал" Надя Шабани от Българския център за нестопанско право. "Ние не сме на свободния пазар, не печелим от търговска дейност", казва тя и разказва за процедурата "Активни": "Става въпрос за тежки проекти - да издириш трайно безработни лица, най-често от изолирани ромски общности, да ги мотивираш да се включат на пазара на труда, да ги обучиш, да ги задържиш, докато тече обучението, и др. Никой, който гони печалби, не се захваща с подобни неща", казва Шабани. Новото ограничение е съпроводено с някои наследени от миналия програмен период проблеми като трудния достъп до банкови гаранции, които са задължителни, ако бенефициентът иска да получи аванс. "За да вземат малък аванс от 15-20%, управителите трябва да заложат собственото си имущество, защото банката трудно отпуска гаранции на НПО", казва Шабани и посочва още един риск: заради свръхконтрол и бюрокрация разходите по проекта може и да не получат одобрение, а обезпечението да остане на банката. Има такива случаи, казва Шабани. Друг съвсем реален риск е цялата програма да получи плоска финансова корекция (като "Административен капацитет") и на изрядни бенефициенти да им се наложи да връщат пари. "За една неправителствена организация 10% от проект за 300 000 лв. може да се окаже непосилна сума", посочва директорът на Българския център за нестопанско право. "Иначе европрограмите и Европейският социален фонд са прекрасно нещо, чудесен инструмент бедна България да реши тежки социални проблеми", допълва тя.

Застрашени проекти

Една от организациите със спечелен проект по "Активни" е Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе". Той ще се изпълнява в партньорство с общините Горна Оряховица, Павликени, както и с фирми в информационните технологии. Целта е да се издирят безработните младежи и да се мотивират да се включат в обучения за компютърна грамотност. "Дигиталните технологии са много силна мотивация за хората, защото виждат практическата полза от тях", казва пред "Капитал" Теодора Крумова, директор на великотърновската организация "Амалипе".

Обученията са разделени в зависимост дали безработният е с основно или със средно образование и са в три специалности: обща компютърна грамотност, оператор на компютър и системен администратор. На 30 души от успешно преминалите обучение се осигурява минимум шестмесечна заетост в партньорските фирми. "Стипендията за всеки посещаван ден от обучението е 10 лв., а то продължава с месеци. Не е много атрактивно за целевите групи, които, ако отидат да работят на черно - да товарят отсечени трупи примерно, ще изкарат много повече пари. Това е сериозно предизвикателство - да намериш точните хора, които ще останат", казва Теодора и уточнява, че проектът е за 380 хил. лева.

Така нейната организация на практика достига лимита си за следващите три години и няма да може да кандидатства по други мерки, ограничени от праговете за държавна помощ. Това не е честно, казва младата жена и посочва, че организацията й не се облагодетелства от тази дейност. "Хората, които ще спечелят, са онези, които ще се върнат на пазара на труда", посочва Теодора и казва, че се замисля дали да се откаже от проекта заради наложения таван и да се насочи към мерки, изключени от механизма за държавна помощ (пример мерките за образование по програма "Наука и интелигентен растеж"). "Но знам, че този проект е смислен, че можем да направим нещо хубаво", допълва тя.

С одобрени проекти и размисли дали да се откажат са още социална фондация "Инди-Рома 97" с проект в общините Куклен, Марица и Перущица, както и Фонд за превенция на престъпността, който се занимава с уязвими групи от възпитателни училища и затвори. "Чудим се дали да не се откажем", казва Албена Костадинова от "Инди-Рома 97". "Целта ни е да дадем квалификация на 70 неактивни лица. Обученията ще са за озеленител, общ работник и строител. Те ще бъдат наети в структурите на трите партньорски общини, а след това могат да си търсят работа на други места", казва Костадинова. "Получихме писмо от управляващия орган, според което тези схеми имали икономически характер и затова ни налагат таван. Създадени сме преди 16 години и за първи път се сблъскваме с този проблем - да ни третират като фирми. Ние не можем да се конкурираме с тях", казва тя.

Какво да се прави

"Това, че неправителствените организации са регистрирани като предприятия с нестопанска цел, не ги освобождава автоматично от правилата за държавна помощ", казва Малина Крумова, директор дирекция "Централно координационно звено" към Министерския съвет, и посочва, че ограниченията важат както за фирми, така и за НПО, дори и за държавни и общински структури. Целта на праговете за държавна помощ, които са част от Договора за присъединяване към ЕС, е да не се допуска изкривяване на даден пазар, като се даде преимущество на определен участник. В случая става въпрос за посредничество - услуга, която се предлага на свободния пазар и може да се извършва от посреднически фирми, така както от НПО. Ограничението не се е прилагало досега, тъй като през стария програмен период управляващите органи сами определяха в кои случаи важат праговете за държавна помощ и в кои не. "Така някои неща минаха незабелязано, но сега всички управляващи органи са длъжни да съгласуват правилата с финансовото министерство", казва Крумова.

"Ако НПО-тата искат да променим правилата за вече сключените договори - това няма как да стане, дори и с цената на риска мярката да не постигне целите си и да се провали", казва Крумова.

Но все пак има начин с малко усилия и от страна на администрацията, и на НПО сектора да се постигне баланс в бъдеще. Единият начин е нестопанските дейности да се отделят в схеми, освободени от праговете за държавна помощ. Това препоръчват от Българския център за нестопанско право и според Малина Крумова не е невъзможно. "Сега управляващите органи предпочитат да прилагат правилото de minimis за всички процедури, защото се управлява по-лесно", казва Крумова и посочва, че в действителност за отделни дейности може да има различни правила. От друга страна, неправителствените организации също ще трябва да анализират и да подбират проектите си по-внимателно, тъй като изкривяването на пазара е недопустимо и те няма как да избегнат правилата за равнопоставеност.

Дали ще има промяна или не - предстои да разберем. НПО секторът очаква още две процедури, по които може да кандидатства - едната е за активиране на безработни над 54-годишна възраст. За тях през лятото ще стартира схема на стойност 50 млн. лв., която е много сходна на схемата за младежите. Но при тези хора се дава възможност за по-дълъг период на субсидиране на заетост – до 12 месеца. Работодателите ще бъдат стимулирани да задържат на работа хората в предпенсионна възраст, а пък те ще могат впоследствие да се пенсионират. През юни ще бъде открита и схема за подкрепа на хора с увреждания, които да започнат работа в реална работна среда.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

COSME или новото име на изгодния кредит за малкия бизнес 1 COSME или новото име на изгодния кредит за малкия бизнес

За краткото време от стартирането си програмата вече е успяла да стигне до повече от 200 клиента и да финансира проекти за 36 млн. евро

17 юни 2016, 8403 прочитания

Еврофинансиране за бизнеса

Кои са отворените програми и какво предлагат

14 юни 2016, 552 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Еврофинансиране за бизнеса" Затваряне
Какво става с финансовите инструменти

От годината на големите надежди това стана годината на голямото чакане

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател