Психология на цветовете: зеленото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Психология на цветовете: зеленото

Shutterstock

Психология на цветовете: зеленото

7309 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Поредицата "Имоти и инвестиции" е част от специално издание на "Капитал". Статиите от нея ще намeрите на capital.bg/imoti.

По света зеленото строителство освен бизнес за милиарди в последните години все повече започва да прилича на експеримент за границата между фантазията и реалността. Вече не става въпрос само за спасяването на земята от свръхконсумация на ресурси, а за бизнес модел, който ще създаде предпоставки за подобряването на икономическото развитие и здравето и комфорта на хората. В резултат на това все повече на пръв поглед ексцентрични проекти се опитват да провокират ново отношение към сградите – като към живи структури, които сами осигуряват нужните си "консумативи" (енергия и вода), контролират стриктно разходите си и лесно се нагласят към променящата се среда. Така в последните месеци проектите с претенции за "наистина зелен" и "най-зелен" стават все повече и демонстрират непознати, дори "луди" решения - като например използването на водорасли за производството на енергия и пречистване на въздуха...

Макар в по-малка степен България не прави изключение от зелената тенденция, завладяла света. През последните години стремежът към по-ефективно строителство полека си пробива път на пазара, и то благодарение на частни инвеститори.

Колкото по-рано, толкова по-добре

Зелените сгради вече могат да бъдат построени на цени, не много по-високи от тези на обикновените. Естествено това зависи от поставените цели, използваните технологии и материали. "Дори и да има допълнителни разходи - за консултантски услуги и за самото сертифициране на сградата, те несъмнено ще бъдат компенсирани чрез оперативните икономии по време на експлоатацията и дори от по-добрата ефективност на служителите, поставени в една по-добра среда", е мнението и на арх. Весела Вълчева-Макгий, експерт по устойчиво развитие. Според нея това вече е добре осъзнато и в България и всички по-сериозни проекти, колкото и да са малко към момента, обмислят някаква форма на сертификация.

А колкото на по-ранен етап се вземе решението за изграждането на енергийно ефективна сграда, толкова по-ефективни решения могат да бъдат приложени в нея. Според Мирослав Танчев, управляващ партньор в австрийската компания Robul, инвеститор в комплекса Megapark, още при проектирането на една сграда е важно да се мисли за месечните разходи за поддръжка и комунални услуги, защото те може да натоварят сериозно бюджетите на наемателите. А това става критично важно в среда, в която фирмите са особено чувствителни към разходите, които плащат за наем и поддръжка на офисите си.

В този смисъл сертификатите за енергийна ефективност са гаранция именно за по-ниски разходи за сервизни такси. Собствениците обаче трябва да намерят баланса между по-високите разходи по строителството за постигането на високо ниво на енергийна ефективност и наемните нива, на които могат да отдадат площите след това, за да си гарантират заложената възвращаемост от инвестицията.

Зелено поведение

"Имаме вече реализирани примери в България за устойчиви сгради, които даже са по-евтини от останалите", казва арх. Андреа Момерин, консултант по британската система за екологична оценка на сгради BREEAM (Building Research Establishment Environmental Assessment Method). Според него причината за изравняването на цените между конвенционалното и зеленото строителство, поне в България се дължи на изостанала регулативна база. "Устойчивото строителство в света е винаги най-напредничевото, на ръба на експеримента, иновациите и винаги се базира на доказателствата", допълва Момерин. Той казва, че средната разлика в енергийната част нараства и сега е средно 35% в полза на устойчивите сгради.

Вече има реални данни за България за по-доброто поведение на зелените сгради по време на използването им. Пример за това може да се даде със Сграда 15 от "Търговски център Европа", сертифицирана по BREEAM. При нея спестяването на енергийни разходи е около 50% сравнено с потреблението в конвенционална сграда и в това отношение тя се нарежда в горната граница на сертифицираните сгради (20 до 60% икономии). Мениджърите на "Търговски център Европа" онагледяват това със сравнение на разходите за отопление и охлаждане. При Сграда 15 те са 70 ст./кв.м месечно, докато при стандартно, несертифицирано строителство същите са към 1-1.20 лв./кв.м.

Сградата е строена по стандартна технология, но са влагани висок клас енергоспестяващи материали – фасадата е 100 мм дебелина при стандартни 60 мм, стъклата са 3-пластови със соларна защита, има автоматично регулиращи се външни и вътрешни щори, соларни батерии на покрива, система за сградно управление и висок клас климатична инсталация.

Всичко това осигурява не само удобства за наемателите, но и намалява разходите им под формата на сервизни такси. В Сграда 15 те са 1.20 евро/кв.м месечно, но в тях не влиза токът за общите части. Дори и с него обаче разходите не биха нараснали значително, тъй като сградата е проектирана с малък дял общи части – 8-12%. Освен това около 2/3 от нея са складови площи, при които общи части на практика няма.

Въпреки че зелените сертификати все още са слабо популярни сред бизнеса в България, от "Търговски център Европа" смятат, че това скоро ще се промени. "Получаването на сертификат BREEAM определено ускори запълването на Сграда 15 с наематели", коментира Тодор Кавръков, който отговаря за отдаването под наем на площите в комплекса. Според него под една или друга форма при оглед всички фирми питат за енергийните характеристики на сградите и разходите за комунални услуги. Разликата е, че сертификатите за зелено строителство са по-популярни сред чуждите компании, докато сред българския бизнес все още са по-слабо познати.

"До момента в България основният интерес към сертификация на сгради идва от международните инвеститори, като прави впечатление, че в зависимост от националността на организацията тя търси и конкретната система - било американската, британската или германската", казва Весела Вълчева-Макгий.

Но това вече се променя. Консултантите, работещи по темата устойчиво строителство, смятат, че интересът към зелените сгради от страна на български компании логично ще расте с увеличаване на примерите и практиките. Нещо повече, интерес към сертифициране вече има не само за бизнес имоти, а и за жилищни сгради. "Имаме две заявки за работа с жилищни сгради и ние ще предложим възможност за сертифицирането им", кавза Андреа Момерин. Според него това ще наложи нов модел на проектирането на устойчиви жилища, ориентирани към клиента и неговите нужди.

 

Обновяване на старото

За някои мултинационални компании "зеленото" е задължителен елемент както при търсенето и наемането на площите, така и при собствените им инвестиции. Натискът, който те упражняват на пазарите, на които оперират, ще продължи да оказва влияние не само върху новите инвестиции, но и за обновяването на стари обекти поставяйки ги в една непрекъсната конкурентна ситуация. Именно реновирането на сградите ще е следващото голямо предизвикателство.

България в това отношение е на едно от последните места в Европа и ще са необходими доста усилия и държавна подкрепа, за да се навакса закъснението. Нещо повече, дори и при не толкова стари сгради, строени в годините на бума, има проектни и строителни грешки, които водят до големи енергийни разходи. Ето защо през следващите години обновяването на съществуващите обекти ще е тема не само за бизнеса, но и за частните собственици на имоти. "Следващата тенденция според мен, поне като гледам посоката в света, ще е инвестиции в съществуващи сгради и своеобразното им превръщане в "зелени", казва Весела Вълчева-Макгий. За да се случи това обаче, много ясно трябва да се посочат необходимите дейности, да се определят цели и те да бъдат следвани. Механичното повтаряне на изрази като "обновяване на сградите" и "мерки за енергийна ефективност", без да се конкретизира какво точно стои зад това, няма да постигнат никакъв резултат. "Нито енергийната ефективност е само смяна на дограмата, нито обновяването е просто едно пребоядисване. Това е комплекс от взаимосвързани мерки, които целят конкретен резултат и нещата, за да се случат, трябва да бъдат ясно казани", обобщава Весела Вълчева-Макгий. В противен случай България ще остане с едни от най-енергоемките сгради, предприятия и икономика като цяло.
Поредицата "Имоти и инвестиции" е част от специално издание на "Капитал". Статиите от нея ще намeрите на capital.bg/imoti.

По света зеленото строителство освен бизнес за милиарди в последните години все повече започва да прилича на експеримент за границата между фантазията и реалността. Вече не става въпрос само за спасяването на земята от свръхконсумация на ресурси, а за бизнес модел, който ще създаде предпоставки за подобряването на икономическото развитие и здравето и комфорта на хората. В резултат на това все повече на пръв поглед ексцентрични проекти се опитват да провокират ново отношение към сградите – като към живи структури, които сами осигуряват нужните си "консумативи" (енергия и вода), контролират стриктно разходите си и лесно се нагласят към променящата се среда. Така в последните месеци проектите с претенции за "наистина зелен" и "най-зелен" стават все повече и демонстрират непознати, дори "луди" решения - като например използването на водорасли за производството на енергия и пречистване на въздуха...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    eae34305622 avatar :-|
    eae34305622
  • 2
    beriya avatar :-|
    beriya

    Някой от тези „зелени сгради" наистина ще позеленеят след време, масата от това което се прави в тази насока в БГ е ремонт, саниране и пр. на съществуващи детски градини, училища, сгради на държавни учреждения и пр. Поне аз това което успях примерно да погледна примерно по одобрени проекти по ОП Козлудуй, то нещата са миеко казано недомислени, което е или поради некомпетентност или... Това е съвсем нов тип строителство, с непознати и недостатъчно изследвани ефекти и възможни дефекти, при самите пасивни сгради се цели почти максимално изолиране на средата, а това в масовия случай се постига с т.нар. ефект на запечатана найлонова торбичка, като в случая в БГ широко се пренебрегва нуждата от ефективна климатизация (особено при административни сгради, детски заведения и пр.), не са достатъчно добре изследвани ефектите на този тип технология какво влияние указва в-у различните по вид и начин на изпълнение конструкции, или по- конкретно как влияе задържането на влагата при санираните панелни жилища , където основно се разчита на качествени заварки м- у самите елементи, т.е. самото саниране създава ли възможност за развитие на ускорена корозия и пр. др. важни фундаментални въпроси които един ден се надявам да не ни изненадат като първи сняг кмета на София.

  • 3
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#2] от "beriya":


    [quote#2:"beriya"]амото саниране създава ли възможност за развитие на ускорена корозия и пр. др. важни фундаментални въпроси[/quote]

    Хубаво, ама панелки има в цяла Европа, дори в Англия. И навсякъде ги санират. Точно по същия начин. Разликата е че там санират на 100%, пък ние влачим процеса с години. Освен това, повечето държавни сгради, за които говориш са тухлени. Нещо не си спомням да съм виждал панелна детска градина или училище. И всичките са на парно, поне в София. Проветряват се повече от обилно, нали са публични сгради! Въобще няма спомен в БГ публични сгради да са правени с панели, като изключим малкото метални конструкции, но бъди сигурен че точно те ще ни надживеят всичките, защото са оразмерявани на принципа сметката + 100% от мене + 50% от главния проектант + 50% запас (тогава се лежеше в затова за паднала сграда), това при излишък на желязо от Кремиковци. За ЕПК да не говорим. В Китай едно ЕПК беше паднало и ... си останало цяло, просто строи настрани :-) Аз живея в такова нещо и да ти кажа не виждам начин да бъде бутнато без ядрен взрив, като знам на колко стомана удрям за един мрежови кабел :-) Само замазката ми е 10 см, смятай колко бетон и стомана има.
    Саниране му е майката. Аз постигнах чудеса и съм супер доволен как от бетонния мраз (стигал съм до 600 лв. за две стаи, другите бяха в ремонт), сега ходя по гащи цяла зима и плащам 200 кинта за газ, в най-кучешките месеци. А и всеки квадрат стиропор е ядец за разни там араби и руснаци (и руменовци), освен че е кеф за джоба. Пък съвсем отделен въпрос е че панелките не стават за живот по съвсем други причини. Но за който няма - саниране. Като проима - тухла и 4-6см фибран, троен стъклопакет и задължително външни щори, ламелни.

  • 4
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#3] от "misho73":

    Колега София не е България, из България съм виждал училища, детски градини, кметства и пр. обществени сгради от най- разнороден тип и дори с разнородни специфични проблеми (детска градина с изолация етернит, сгради при които се е случило при самото строителство преди години, да пропадне плоча над плоча и изграден етаж и повече отгоре и пр.). Конкретно за проблем при панелно строителство вчера дискутирахме с колега проблем на жил. блок при който има проблем с уливане на вода във фугите и с времето множество заварки в следствие корозия и пр. са компрометирани (разбирай прекъснати) в момента тази сграда се потдържа основно от 2 кули и е с отклонение около 20см. на 4 етажен блок, разбира се всичко това почти по никакъв начин не притеснява нейните обитатели и дори не се замислят от допълнителната вреда която могат да причинят с едно евентуално цялостно саниране. С горното съвсем не казвам, че санирането е лошо мероприятие, дори напротив, но личното ми мнение е, че липсата на адекватна вентилация, липсата на качествено обследване и ред др. проблеми ще ни създадат сериозни проблеми при едно бъдещо земетресение.
    ПП Дори в древността при изграждането на стени (мисля, че е излишно да казвам, че не са запечатани като в найлонов плик) са предвиждали вентилационни отвори, част от тези съоражения са оцеляли и до днес (нагледни примери могат да се видят в Хисаря, Велико Търново и др.).

  • 5
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    [quote#3:"misho73"] 4-6см фибран[/quote]

    Виждам, че даже и ти, колежа инженер, си се подвел по тия пусти 4-6 см :) Нещо като да ушиеш зимна пухенка, пък да ѝ сложиш само 1 мм пух. От 40-те лв на квадрат изолационния материал е 10%, а ако ги направиш примерно 10 или 15 удвояваш ефекта. В Германия пасивните къщи с 30 см нямат отоплителна система, поне не и в традиционния смисъл.

  • 6
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#5] от "mrvip":

    Прав си колега,но тия с 30см. изолация са друга история, там целия проект се „върти" около идеята за пасивна къща, а тук се дават пари за 1мм пух, ама не пух ами заместител на пуха. Има много добри технологии с минерална вата примерно, при които е минимизиран ефекта на „запечатана найлонова торбичка", но там изпълнението е друго и цената също.
    Още повече, че въпросни 4см. фибран, при определени условия могат да влошат самата топлоизолация, пример- при маломерни жилища строени с външни стени от „тухла единичка" (и ако някой се съмнява, да и това го има, и е особено често срещано при гредоред старо строителство), а особено трагичен може да стане резултатът ако тухлите са недобре опечени навремето (който е виждал недобре опечена тухла престояла на влага ще разбере), в случая на високи нива на влага стените ще абсорбират част от нея и ще се влоши драстично коефициента на топлопроводимост.

  • 7
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    Впрочем ако прословутото саниране със 75% европари се направи със същите 5 см, това ще е грандиозна разсипия. Да се изпусне такъв момент за наистина добра изолация, в която разхода за изолациянния материал е някъде на опашката след всичките проекти, лихви, транзакционни разходи, труд, ВиК и т.н. ще е направо престъпно.


    [quote#6:"beriya"]ефекта на „запечатана найлонова торбичка"[/quote]

    Това е едно от грешните схващания по отношение на изолацията. Първо този ефект идва най-много от модерните дограми, защото наистина се затварят плътно и няма къде да ходи влагата. А да чакаш 10 литра влага, колкото се отделят на ден в едно домакинство от пране, цветя, готвене, дишане, къпане и т.н. да минат през стената, колкото и да е дишаща, си е кауза пердута. Затова пасивните къщи от една страна се правят възможно най-херметични, даже се тестват под налягане за течове на въздух, а от друга се слага вентилация с рекуперация (прехвърляне на топлината от излизащия на влизащия въздух), за да е въздуха постоянно свеж без загуба на топлина.

  • 8
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#7] от "mrvip":

    Е как ще е грешно колега, в БГ кой слага изолация без да е сложил ПВЦ или алуминиева дограма, та то това си е модата и върхът на лукса в схващането на мнозинството българи, а масата от народа дори не са чували за рекупатора и ефекта от него. Друг момент е, че масовото саниране се извършва основно планово на обществени сгради, а там е като стандарт запечатването тип „найлонова торбичка", като в масата от случайте се предвижда принудителна вентилация само в кухните (ако има такива) и евентуално някъде в санитарните помещения, но второто е по- скоро изключение. Още по -големия абсурд от това което виждам е, че дори при ремонт на поликлиники и спешни центрове не се предвижда принудителна вентилация, където реално следва да има не само принудителна вентилация, но и би следвало да бъде окомпектована с подходящи филтри,а това реално е трябвало още преди години да се въведе като стандарт, но уви.

  • 9
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    До коментар [#8] от "beriya":

    Грешно в смисъл, че вместо да се сложи вентилация, се обвинява дограмата че едва ли не произвежда вода, развиват се теории, че трябвало да е дървена, че да "диша", изолацията пък трябвало да е с вата (в което няма нищо лошо, но просто не решава този проблем), а не със XPS/EPS, пак за да "диша", а всъщност никакво дишане не решава проблема със 10-те литра влага, произвеждани ежедневно в домакинството. Козата си сака пръч, демек вентилация (с рекуперация, че иначе се губи смисъла от цялата работа).

  • 10
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#9] от "mrvip":

    Относно самия топло обмен май за едно и също говорим (дори не само го говоря, но и в момента вграждам подобна система за принудителна вентилация в своя дом), но някак си ...
    Впрочем, ако се презаварят компрометираните заварки, а тези с компрометирана обмазка се обмажат то и при панелното строителство няма да има особен проблем дори и да се запечата някаква влага, но това са идеални частни случаи които дори не са изключение, просто липсват, също както и вентилационните системи- просто липсват.
    Относно дървената дограма- не случайно ПВЦ имат варианти на имитация на дърво и цената е Х 2.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

BOYANA TERRACE

BOYANA TERRACE

SoHome Residential Park

SoHome Residential Park

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK