Как се оптимизират разходите на една сграда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се оптимизират разходите на една сграда

Shutterstock

Как се оптимизират разходите на една сграда

Бизнесите, свързани с фасилити мениджмънта, могат да дадат отговор на този въпрос

Гергана Михайлова
2367 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Процентът неоползотворена площ е основен във фасилити мениджмънта, защото ако той може да бъде намален, на бизнесите няма да им се налага да строят нови сгради."

Рон ван дер Веер, председател на Европейската фасилити мениджмънт мрежа.
"Ефективното използване на офис пространствата изисква добро разбиране на процесите, които протичат в едно предприятие."

Проф. Александър Редлайн, Институт по недвижими имоти и фасилити мениджмънт към Виенски технически университет.

Дали в един офис се работи ефективно може да се познае по липсата на неизползваеми площи и по разходите за поддръжка на квадратен метър. Това показват изследванията на специалисти от Европейската фасилити мениджмънт мрежа, които в средата на октомври се събраха за осмата си годишна среща в София. Според Рон ван дер Веер, който е председател на Европейската фасилити мениджмънт мрежа, кризата е оказала нужния положителен импулс за развитие на тази специалност, чието значение за икономиката продължава да нараства. По официални данни за 2012 г. бизнесите, свързани с фасилити мениджмънт, са допринесли за 5% от реализирания брутен вътрешен продукт на Европейския съюз. Очакванията са тази година приносът им да се увеличи на 8%.

Проф. Александър Редлайн от Института по недвижими имоти и фасилити мениджмънт към Виенски технически университет допълва, че по света тази специалност не се занимава само с това как да се оптимизират разходите на сградите, а си е поставила за задача да подобрява продуктивността на служителите, работещи в офис сградите. Това е възможно чрез задълбочен анализ на индивидуалните специфики на бизнесите и внедряването на съвременни технологии, както и рационализиране на работните процеси в предприятията.

Кризата като мотор на промяната

Според специалистите едно от първите предизвикателства, които кризата е отправила пред фасилити мениджърите в Европа, е дошло по линия на масовото освобождаване на служители от фирмите. Директният ефект на това е бил увеличаването на неизползваемите площи в офис сградите, без това да води до намаление на разходите за поддръжка. Това в комбинация с по-ниските наемни цени е причината, поради която през последните години компаниите по-често са сменяли офисите си и се нанасяли в по-подходящи съобразно променените им мащаби. Според Рон ван дер Веер тенденцията при големите компании, които са сменили адресите си през последните години, е преместване в по-малки офиси, преустроени съобразно индивидуалните им потребности.

"От години САЩ е на първо място в света по ефективно използване на офис площите. От около 200 кв.м неизползвана площ те успяха да постигнат подобрение средно до 150 кв.м и вървят към 130 кв.м", коментира Рон ван дер Веер. "В Европа това не е така и процесът напредва бавно", допълва той. Според него процентът неоползотворена площ е основен във фасилити мениджмънта, защото ако той може да бъде намален, на бизнесите няма да им се налага да строят нови сгради и така ще могат да насочат финансовия си ресурс към други проекти.

Кризата е имала и още едно проявление, стана ясно от думите на председателя на Европейската фасилити мениджмънт мрежа. Заради замразяването на строителната активност предприятията са били принудени да се съобразяват с характеристиките на вече построеното, като напасват дейността си спрямо това, с което разполагат. "В Холандия също имаме криза и пристъпването към строителство е много трудно решение", обясни Рон ван дер Веер и даде пример: "В университета, в който работя, това съвпадна с увеличаване на броя на студентите. Всяка година имаме повече желаещи да учат. Ако трябваше да се справяме с проблема по стария начин, трябваше да започнем веднага да строим нови сгради. Ние обаче подходихме по различен начин и превърнахме учителските кабинети в класни стаи. Така в момента ползваме същите квадратури, но обучаваме повече студенти", обясни специалистът.

Офисът - място за срещи

Ефективното използване на офис пространствата изисква добро разбиране на процесите, които протичат в едно предприятие, допълва проф. Александър Редлайн от Виенския технически университет. Той дава за пример масовия тип офиси, в които директорите разполагат с големи собствени кабинети. "Тяхната работа едва ли е да стоят в кабинетите си от 8 ч. до 17 ч., а изисква от тях да са навън за срещи с клиенти", обяснява Редлайн. Според него това място, което се заема от кабинетите, които през по-голямата част от времето стоят празни, би могло да се намали, за да се освободи повече пространство за зали за срещи и места за екипна работа.

Професорът споделя наблюденията си при новите сгради, където се пести от зали за срещи. Логиката на тази икономия е, че климатизацията на по-големи помещения излиза по-скъпо. По същия начин се "прескачат" и мокрите помещения с кафе машина и хладилници, тъй като това добавя към постоянните енергийни разходи. "Такива зали за срещи и кафе корнери са много необходими, особено ако дейността изисква иновативност и идеи. Вие може да изпратите служителите си да работят от вкъщи, но идеите се раждат от непосредственото взаимодействие между колегите", твърди проф. Александър Редлайн.

Вътрешен човек

По думите на експертите модерната концепция на фасилити мениджмънта е да се създаде такава среда, която да запази и дори да увеличи продуктивността в едно предприятие. Наскоро асоциацията е провела изследване за това при какви условия концентрацията на внимание е най-голяма. Оказало се е, че директно отношение към това има температурата в помещенията. "Ако чрез такива неща успееш да повишиш ефективността от работата на служителите си, твоят бизнес става по-конкурентен", посочва проф. Александър Редлайн. За да се случи това, според него е необходимо компаниите да инвестират като наемат поне един фасилити мениджър. Само така - чрез вътрешен човек, който познава спецификите на работата, може да се стигне до решения, които спомагат за подобряването на производителността на работещите в офисите. Според изследване на Виенския технически университет в Австрия, която е представителна за развитите европейски икономики, през миналата година 87% от предприятията са имали собствен служител, натоварен с отговорностите на фасилити мениджър. Актуални данни за България няма, но анкетите, проведени през 2007 и 2008 г., показват значително подобрение по този показател. От 35% при първото проучване година по-късно делът на компаниите със собствен мениджър по поддръжката се е увеличил на 55%. За сравнение - в Румъния през 2012 г. 75% са разполагали със собствен фасилити мениджър.

"Процентът неоползотворена площ е основен във фасилити мениджмънта, защото ако той може да бъде намален, на бизнесите няма да им се налага да строят нови сгради."

Рон ван дер Веер, председател на Европейската фасилити мениджмънт мрежа.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK