ще намeрите на capital.bg/imoti.
Стройни редици от бели халета, подредени тревни площи, асфалтови алеи и площадки за маневриране… Околностите на големите градове вероятно щяха да изглеждат по този начин, ако плановете за мащабни складово-производствени центрове бяха изпреварили кризата. Само че не успяха и проектантските визии останаха на хартия. В последвалите години пазарът се събираше в построеното до момента. Логистичният бизнес разчиташе основно на търговци и фармация, нови производства рядко се появяваха и инвестициите в бази под наем изглеждаха авантюра.
За много инвеститори вероятно все още е така, но при част от проектите вече има полъх на размразяване. На изток от София започват да се случват етапи от по-големи проекти, а индустриалните зони край Пловдив активно търсят наематели.Надежди за по-сериозно раздвижване на пазара обаче могат да дойдат само със сериозни инвестиции в производства. А те, поне за момента, са рядка новина в България.
От Азия към Европа
Глобално погледнато, Източна Европа става привлекателно място за изнасяне на производства, показаха анализите на консултантските компании на тазгодишния форум за недвижими имоти BalRec. Регионът е близо до големите пазари в Западна Европа, работната ръка е относително евтина, времето за транспортиране - кратко. Като част от него България също попада в полезрението на компании от леката промишленост, основно производители на автомобилни компоненти и на електроника. Но за момента не може да се похвали с големи производствени инвестиции, каквито успяват да привличат страни като Румъния и Сърбия.Колегите му също изтъкват недостатъчната активност на държавата в тази посока. Въпреки това през последните години не липсват и примери за сериозни производства, които са намерили място в България - Yazaki, ALC, Behr-Hella Thermocontrol, Nexans и др. Дори част от тях да са тук само заради по-ниските разходи за труд.
В омагьосан кръг
Привличането на производствени компании едва ли ще раздвижи наемния пазар на складови площи в София. Там основните клиенти са дружества от сферата на търговията, логистиката, дистрибуцията на лекарства и различни услуги, чиято дейност е свързана до голяма степен с вътрешния пазар. От Forton отчитат, че основното търсене в момента е на площи под 1000 кв.м, защото логистичният бизнес не расте активно, а големите търговци постепенно изнесоха доставките си към собствени разпределителни центрове. Подобна картина рисува и Христо Асенов, който отговаря за пазара на индустриални имоти в консултантската компания MBL CBRE."Проблемът на пазара е, че компаниите търсят готов продукт, но инвеститорите искат гаранции, за да започнат да строят", обобщава и управителят на агенция "Шанс-96" Симеон Митев. Той вижда изход в инвестициите на малки стъпки в стандартни проекти, които лесно могат да бъдат пригодени за конкретни наематели.
Изгледи за размразяване
очевидно виждат и самите инвеститори, ако се съди по активността им. За момента тя обхваща основно проектите на изток от София, в района на Елин Пелин. Там вече започна строителството на първи етап от логистичния парк East Ring на "К и К инженеринг", който ще включва 6400 кв.м складови и офисни площи. Според Мирослава Александрова, която отговаря за корпоративното планиране, за площите вече има наемател - международна компания, и тази част от проекта ще е готова до септември. По нейните думи плановете на инвеститорите са на всеки девет месеца да започва нов етап и до 2020 г. в парка да има 13 сгради с 91 хил. кв.м площ.Освен проекта в София "Бългериан пропърти дивелопмънтс" развива и два логистични парка - във Варна и Русе, които вече са с между 90 и 100% заетост на площите. Тази година обаче не планира разширения в тях - ще развива проекта си в София и този в Плевен, където строи производствена база за влизането на Nexans.
Къде има потенциал
Първата ориентация на големите компании, които търсят площи за изнесени производства, са индустриалните зони в София и Пловдив.Като цяло консултантите в сектора смятат, че държавните и частните индустриални зони могат да се развиват в синхрон (виж втория текст), тъй като често привличат различни като мащаб и нужди инвеститори. Критиката към държавата, която преди 6-7 години започна да развива своя мрежа от индустриални зони в страната, е в друга посока. Много от тях са планирани в населени места без достатъчен потенциал като работна ръка и инвеститорски интерес. Просто защото там има големи държавни терени с нужната инфраструктура.
В същото време се дава пример с градове като Хасково или Пазарджик, които имат потенциал да привличат инвеститори с по-ниски разходи за труд, но не са промотирани достатъчно активно като дестинации.
ще намeрите на capital.bg/imoti.
Стройни редици от бели халета, подредени тревни площи, асфалтови алеи и площадки за маневриране… Околностите на големите градове вероятно щяха да изглеждат по този начин, ако плановете за мащабни складово-производствени центрове бяха изпреварили кризата. Само че не успяха и проектантските визии останаха на хартия. В последвалите години пазарът се събираше в построеното до момента. Логистичният бизнес разчиташе основно на търговци и фармация, нови производства рядко се появяваха и инвестициите в бази под наем изглеждаха авантюра.
1 коментар
Цитат: "Ако България иска да привлече тези инвеститори обаче, трябва по-активно да рекламира предимствата си, особено в сравнение с преки конкуренти като Румъния, Сърбия и Македония....Дава пример със Сърбия, където не е необходима среща на високо ниво, за да получи даден инвеститор облекчения - безплатна земя, данъчни преференции или финансов стимул за открити работни места. "
>>> Сърбия: 2 пъти по-нисък износ на глава от населението спрямо България. Македония - 3 пъти по-нисък, Румъния - 20% по-нисък. И на Гърция е 20% по-нисък от нашия, но там поне извинението е, че техният бизнес е в услугите - корабоплаване и туризъм.