Чуждите фондове първо ще се върнат на офисния пазар

Визитка Михаела Лашова е изпълнителен директор на Forton от средата на 2013 г. Работи в компанията от 2008 г., когато се присъединява като мениджър на отдел "Капиталови пазари". От 2009 г. ръководи и отдел "Консултиране", а година по-късно е приета за партньор в компанията. Преди да се присъедини към Forton, е заемала ръководни позиции във финансовия сектор – първо в "ХВБ Хеброс лизинг", а впоследствие в "УниКредит лизинг". Има бакалавърска степен по финанси от Илинойския университет в Чикаго и магистърска по финансов мениджмънт от Сити юнивърсити, Сиатъл. От 2010 е член на Royal Institution of Chartered Surveyors (Кралски институт на линцензираните експерти по недвижими имоти).

"Имоти и инвестиции" е специално издание на "Капитал". Статиите от нея ще намeрите на capital.bg/imoti.

Тази пролет бяхте на изложението MIPIM в Кан. Променят ли се инвеститорските нагласи към България?
Като цяло впечатлението, с което останах от MIPIM, е много положително. Не за пръв път съм на това изложение, но през последните години нагласата беше по-скоро: "България ли? Не сега..." Тази година имах много срещи с инвеститори, които са били в страната, но по някаква причина досега не са инвестирали. Много от тях в момента набират средства и всички изказаха мнение, че ценовите нива на бизнес имотите в Полша и Чехия, които бяха във фокуса им през последните години, вече са високи. Тези пазари в момента изчерпват възможностите си за привличане на инвестиции, тъй като заради високите цени фондовете не могат да постигнат целевата си възвращаемост. Положителната им черта е, че са много по-ликвидни спрямо нашия пазар. Докато в България проблемът за инвеститорите е как ще излязат от инвестицията след време. По принцип фондовете, които инвестират в имоти, имат някаква срочност – те трябва да постигнат възвращаемост в рамките на три до пет години и искат да са сигурни, че след този срок ще има на кого да продадат.

Какво в България ги прави несигурни?
Нямаме история на такъв тип инвестиционни сделки, при които колелото се е завъртяло и един актив, строен преди години, вече е сменил няколко пъти собствеността си. Това спира инвеститорите. Но, от друга страна, възможностите в Чехия и Полша вече се изчерпват. Тази тенденция се наблюдава и при наемите. Наскоро излезе класация за това колко струва един служител като разходи за офис и заплата в различните европейски страни. Тя показа, че пазарите в Централна Европа вече са скъпи и опортюнистичните инвеститори оглеждат и други възможности.

Попада ли България в полезрението им?
В регионален план не стоим най-добре в сравнение с нашите конкуренти - Унгария и Румъния. Унгария през последните години не беше толкова търсен пазар, но наемите на офиси там вече се стабилизираха и има инвеститорски интерес. Румъния също е по-предпочитан пазар, защото е по-голям и дава повече възможности. Освен това държавата дава субсидии на големите инвеститори във всички сфери на икономиката. Така че ние сме в тройката: Унгария, Румъния, България, но в тази поредност.

Какъв тип инвеститори гледат към тези държави?
Фондове, които търсят първокласни имоти на периферни пазари. Тоест активи с добро качество на изпълнение и технически параметри, с дългосрочни договори, добри наемни нива и висока заетост от първокласни наематели, най-често международни компании. В България вече има такива офис сгради и при сделка доходността би била около 9%, докато в другите държави може да се купи подобен актив при 6-7% доходност. На този тип фондове обаче им трябва доста по-голям марж. Така че изводът от моите срещи е, че в близките 3-4 месеца те ще огледат конкретни проекти. Основно при офисите, защото там пазарът се стабилизира. Поне при по-високия клас офиси тенденцията е такава.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

• 1
• 2
• Следваща страница » "Да, но остава проблемът с изхода от инвестициите. Доколко това е спирачка?"