Господин Панчев, преди да дойде един инвеститор в "Тракия икономическа зона", той със сигурност се пита - защо тук? Защо не в София или във Варна? Защо не в Букурещ? Кои са конкурентните предимства на "Тракия икономическа зона", с които привличате инвеститори?
- Факторите за избор на "Тракия икономическа зона" са много и всеки инвеститор преценява доколко му е изгодно да се установи именно тук. Зоната предоставя за нови инвестиции 7.45 млн. метра свободна площ (общата инвестиционна площ е 10 700 000 м). Разполагаме с готови производствени, логистични, търговски помещения. И нещо много важно: проектите в "Тракия икономическа зона" се осъществяват в много кратки срокове. Иначе казано, инвеститорът пести време благодарение на завършеното устройствено планиране на територията, както и на големия строителен опит на нашата компания - една от най-големите български строителни компании. Освен това инвеститорите намират край Пловдив действена подкрепа от страна на общинските власти и от страна на Българската агенция за инвестиции. В "Тракия икономическа зона" работят специалисти с над 18-годишен опит в строителството на промишлени, логистични, инфраструктурни, енергийни, търговски обекти, както и консултанти, юристи, посредници. Например новият завод за сензори на "Сензор-найт индъстриъл", дъщерна фирма на американския гигант Sensata, ще има 10 000 м производствена площ и ще е готов за около 6 месеца.За да улесним инвеститорите в осигуряването на работна ръка, смятаме да създадем център за обучение на нужните им кадри. Факт е успешното сътрудничество за студентски практики и реализация на кадрите на Техническия университет, филиал Пловдив, със заводите около града.
Преди да оформите "Тракия икономическа зона", имаше шест отделни по-малки зони. Защо се отказахте от този модел?
- Всяка от шестте поотделно зони върши добра работа, ако инвеститорите са насочили бизнеса си само или основно към българския пазар. Това, което ни накара да обединим възможностите на досегашните шест зони, е да повишим конкурентоспособността си на световния пазар. За да привлечем един инвеститор от Китай например, трябва да имаме зона, която да отговаря на неговите потребности, а те са много по-мащабни. Когато няколко компании заедно с девет общини начело с Пловдив застанахме зад консолидирания проект на "Тракия икономическа зона", усетихме, че се промени отношението на големите инвеститори. А и ние променихме мащабите на нашето мислене и разбиране за бизнес. Започнахме от простото механично сливане на шест части и това бе само първата крачка в създаването на една система. Сега имаме обединение на икономически и институционални усилия на няколко фирми, девет общини и два клъстера.
Да разбирам ли, че "Тракия икономическа зона" е място, запазено за едрия бизнес?
- В никакъв случай. Малкият и средният бизнес също имат място при нас в "Тракия икономическа зона", защото им е по-изгодно. По-малките фирми, което е валидно и за чуждестранните инвеститори, не разполагат със собствени екипи за проучване на българското законодателство, на терените, на българските практики за присъединяване към различните експлоатационни дружества. Тук те намират тези услуги, като първоначалната инвестиция излиза с около 25% по-малко, ако сами се заемеха да решават тези бизнес въпроси и направят инвестиция на "голо поле". Нашата практика показва, че например една средна фирма като "Уилям Хюз" от Англия, която вече има над 100 работници, намери добро място за бизнеса си тук. Инвестицията на компанията надвишава 15 млн. евро, а сградният й фонд е повече от 5000 квадратни метра. Но този инвеститор започна с 20 работници и 1000 квадратни метра сграда в индустриалната зона край Раковски. За него влизането в икономическата зона означаваше сигурност, познаваемост на условията и той разширява производството си вече 3-4 пъти.
"Тракия икономическа зона", чрез фирмите, работещи в нея, вече е най-големият работодател в района. Ще има ли Пловдив достатъчно потенциал да посрещне нуждите за още кадри и като количество и като качество?
- Да, защото тук включваме не само капацитета и кадровите ресурси на Пловдив, но и на почти цялата Пловдивска област. Симбиозата между големия и средния и малкия бизнес показа удивителната способност на инвеститорите да решават на място различни предизвикателства. Да погледнем добрия пример на фирма "Либхер". Тя е позиционирана в индустриална зона "Марица". За да я обслужват, за да бъдат доставчици и подизпълнители на "Либхер", в индустриалната зона дойдоха още 4-5 средни фирми. "Либхер" и свързаните с нея компании "внесоха" високи технологии и съответно изискванията към знанията и уменията на работниците на персонала се повишиха. И сами започнаха да обучават кадри. Икономическите последствия от това са: повече знания, повече добавена стойност, по-високо заплащане и жизнен стандарт. Това е и начин да се свърже поизтънялата нишка "бизнес - образование".За последните 15 години инвестициите в "Тракия икономическа зона" са над 1 млрд. евро. Нашата прогноза за следващите 10 години е да привлечем бизнес за още 800 млн. евро. Интересно е, че оценката на китайските експерти за инвестиционния капацитет при нас се равнява на 3 млрд. евро. Вярвам, че и оптимистичната прогноза е осъществима, защото "Тракия индустриална зона" има силна подкрепа на българската държава, а това е важно за чуждестранните инвеститори.
В състояние ли сте да обслужите този инвестиционен капацитет?
- Имаме добър екип, но усещаме необходимостта да привличам още специалисти, за да развием добре проектните си намерения. Добре е, че в различните индустриални зони на "Тракия икономическа зона" имаме различни партньори - всеки със своя опит и потенциал. С израелския ни партньор Ицхак Еден и неговите компании работим от 12 години, като заедно създадохме една от индустриалните ни зони. Те помогнаха да закупим терените и да ги окрупним, помогнаха да реализираме част от инфраструктурата и сгради, които се ползват от инвеститори.
Имаме също партньор от Италия. Сравнително отскоро наш партньор е "КЦМ 2000" - компания с наистина много големи капиталови и експертни възможности. С тези партньори сме разработили съвместно по 1-2 проекта в различни индустриални зони. Например в индустриалната зона край КЦМ - до село Куклен, имаме съвместен проект за изграждане на завод за акумулатори на базата на оловото, което компанията произвежда. Считам, че проектът е силен и вероятността той да се реализира е много голяма.
0 коментара