Мисия: Къща за гости
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мисия: Къща за гости

Къщата за гости в Челюстница печели награда за архитектурен дебют в годишните награди на "Градът медиа груп"

Мисия: Къща за гости

Историите зад няколко успешни проекта, финансирани с европейски средства

Десислава Лещарска
30641 прочитания

Къщата за гости в Челюстница печели награда за архитектурен дебют в годишните награди на "Градът медиа груп"

© Личен архив


Последните събития около Държавен фонд "Земеделие" - разкрития за злоупотреби, уволнения на ключови служители и др., хвърлиха сянка върху начина, по който са одобрявани и отчитани проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), особено тези за неземеделски дейности. В тази категория влизат и къщите за гости, които станаха една от най-атрактивните субсидирани дейности. По мерки 311 и 312 с до 200 хил. евро се финансираха проекти за ремонт или изграждане на малки семейни хотели в села или малки общини, които нямат достъп до други европейски програми.

Обществена тайна е, че много от тези къщи се строяха с идеята да се ползват като частни, а някои нямаха никакъв икономически смисъл и трудно биха изпълнили условието за петгодишна устойчивост на проекта, ако, разбира се, попаднат в списъка за проверка. Въпреки случаите на злоупотреби обаче мярката има своето съществено значение както за развитието на селските райони, така и за туризма, защото залага на алтернативата, а не на масовия продукт. Тя дава чудесни възможности за развитие на малък семеен бизнес в слабо населени места и това вече е подкрепено с немалко примери. А успехът е споходил онези, които са вложили цялото си търпение, опит и енергия, за да предложат качество, а не за да вземат субсидия.

От какво зависи успехът

"Добре е човек да си намери нишата и да е сигурен, че инвестицията ще се изплати в разумен период от време, т.е. да има едно трезво бизнес планиране", Веселин Георгиев.
Фотограф: личен архив

"Всичко зависи от хората - какво искат да направят. Да строят къща за себе си или да развиват малък бизнес", казва арх. Иван Иванов, управител на архитектурно студио, което е проектирало няколко къщи за гости, финансирани по мерки 311 и 312 на изтеклата селска програма. Той потвърждава, че е попадал на собственици, които въобще не са възнамерявали да правят селски туризъм, но и на много амбициозни предприемачи, чиито проекти са постигнали успех. Такъв е Веселин Георгиев от Монтана, който работи с арх. Иванов по проект за къща за гости в с. Челюстница, община Чипровци. През 2015 г. сградата спечели първа награда в категорията "Архитектурен дебют" на годишните награди "Сграда на годината" на "Градът медиа груп". Къщата за около 18 души работи от около половин година и вече се справя доста добре - за празниците и уикендите винаги е пълна.

"Най-важното е човек да има желание да се занимава с туризъм, а не да кандидатства само защото има Х процента субсидия", казва пред "Капитал" Веселин Георгиев. Добре да си направи сметката за финансирането, за строителството и след това за разходите по къщата, какви гости ще привлича и по какъв начин - да си намери нишата и да е сигурен, че инвестицията ще се изплати в разумен период от време, т.е. да има едно трезво бизнес планиране", казва управителят на къщата в Челюстница.

Цялата инвестиция е за над 550 хил. лв., като само строителството е 360 хил. лв. Селската програма покрива 70% от сумата, а за останалите 30% Георгиев ползва кредити. Той казва, че изискването за банкова гаранция, за да му отпусне фонд "Земеделие" авансово плащане, е било едно от големите препятствия по пътя. "Друга фирма застана зад нас с ипотека и така успяхме да се справим", казва младият мъж. Тъй като работи от половин година, той все още няма изчерпателна сметка за годишната поддръжка на къщата, но вече знае какво ще оптимизира през следващия зимен период. "Не препоръчвам дърва и въглища, защото замърсяват. През следващата зима ще минем на дървени пелети, вече доста хора произвеждат и тази дейност също се финансира по селската програма", казва Георгиев. Всичко останало е желание, допълва той и казва, че през лятото ще развива маркетинга на къщата. "Ако всеки си намери нишата и се рекламира, това е добър бизнес", завършва той.

Интегриран подход

"Дълги години съм работила в туризма и внимателно наблюдавах процеса на изместване на предпочитанията от масов към алтернативен туризъм", Елеонора Негулова.
Фотограф: личен архив

Опита си споделя и Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малкия и средния бизнес и една от първите с проект за къща за гости по селската програма. Още преди 6 години - през 2010 г., тя започва преустройство на наследствена къща в село Гинци преди прохода Петрохан. "Дълги години съм работила в туризма и внимателно наблюдавах процеса на изместване на предпочитанията от масов към алтернативен туризъм", казва тя и допълва, че именно заради това е решила да се захване с къщата.

Тъй като става въпрос за преустройство, бюджетът й е 150 хиляди лева, 70% от които субсидия от фонд "Земеделие". От 2010 г. досега обаче проектът е надграждан многократно и е финансиран от различни източници, включително и банков заем. Предизвикателството за нея е било да използва интегриран подход и да вложи разнообразните си умения, придобити през годините, за да разработи къщата. За целта фирмата й се лицензира като туроператор - "за да мога да предложа цялостен продукт", казва Негулова. Тя решава да се специализира и да отдава къщата основно за малки фирмени обучения за по 15 души, поръчва приложение за организиране на времето на посетителите в зависимост от това какво им се прави и какво предлага регионът, с партньори от други общини прави сайт на цялата област и като цяло "не се отпуска".

"Тези, които се захващат, трябва да знаят, че освен управители най-вероятно ще са камериери и какво ли още не", казва Негулова и посочва, че един от големите проблеми в селските райони е липсата на квалифицирана работна ръка. "А компромиси с качеството не бива да се правят", казва бизнес дамата. Тя е на мнение, че мярката за подпомагане на туризма по селската програма дава изключително добри възможности на предприемачите и стимулира развитието на селските региони. "Ако има злоупотреби - нека се санкционират, но да не се отнемат шансовете на тези, които искат да направят нещо хубаво", казва тя.

Следва продължение

Официалната информация е, че новата селска програма също ще финансира къщи за гости - по мярка "Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности", която би трябвало да стартира в края на 2016 или началото на 2017 г. Тъй като тя все още не е открита обаче, има съмнения, че дейността може и да отпадне заради лошите практики в миналото. Те нямаше да са възможни, ако имаше качествен контрол и прозрачно възлагане, но това е отделна тема.

Към момента се знае, че субсидията отново ще е до 200 хил. евро (75% от бюджета на проекта), с които ще се финансират нови обекти или преустройство на съществуващи, като изискването е те да не са с повече от 20 места за настаняване. Бенефициенти на помощта могат да са новосъздадени или действащи малки фирми с персонал до девет души. Допустими разходи са строително-монтажни работи, обзавеждане и оборудване, изграждане на басейн, озеленяване, направа на интернет сайт, закупуване на колела, АТВ-та и др. Финансират се също разходи за проектиране и консултантски услуги за разработка на бизнес план и управление на проекта.

По същата мярка ще се финансират и други неземеделски дейности, свързани с центрове за обучение, малки производства и други, като те най-вероятно ще са с предимство пред къщите за гости, както и всички проекти в Северна и Северозападна България.

Последните събития около Държавен фонд "Земеделие" - разкрития за злоупотреби, уволнения на ключови служители и др., хвърлиха сянка върху начина, по който са одобрявани и отчитани проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), особено тези за неземеделски дейности. В тази категория влизат и къщите за гости, които станаха една от най-атрактивните субсидирани дейности. По мерки 311 и 312 с до 200 хил. евро се финансираха проекти за ремонт или изграждане на малки семейни хотели в села или малки общини, които нямат достъп до други европейски програми.

Обществена тайна е, че много от тези къщи се строяха с идеята да се ползват като частни, а някои нямаха никакъв икономически смисъл и трудно биха изпълнили условието за петгодишна устойчивост на проекта, ако, разбира се, попаднат в списъка за проверка. Въпреки случаите на злоупотреби обаче мярката има своето съществено значение както за развитието на селските райони, така и за туризма, защото залага на алтернативата, а не на масовия продукт. Тя дава чудесни възможности за развитие на малък семеен бизнес в слабо населени места и това вече е подкрепено с немалко примери. А успехът е споходил онези, които са вложили цялото си търпение, опит и енергия, за да предложат качество, а не за да вземат субсидия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK