С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 юни 2017, 13:43, 7767 прочитания

Индустриалните зони привличат все повече инвеститори

Добра инфраструктура, близост до голям град, съдействие от общината и активен частен партньор правят парковете успешни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Имоти Инвестиции. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Няколко десетки терени в страната се определят като индустриални зони или паркове. Голяма част от тях са такива само на име – било то защото на мястото има голямо предприятие или защото местните власти просто имат амбиции да го развият като място за индустрия. Други не само работят, но и променят икономиката и демографията на цели региони. Трети пък нямат претенциите да са обособени като зони, но естествено се развиват в тази посока.

Това, което превръща един парцел в икономическа зона, на първо място е местоположението – близо до голям град, който може да осигури достатъчно работници и специалисти, или до основни пътища, магистрали и друга транспортна инфраструктура. Необходимо е да има и достатъчно свободни терени, на които да се изгради зоната. Значение има също и доколко местните власти са активни и готови да оказват съдействие на инвеститорите. В повечето успешни примери за такива зони обаче има и частен партньор.


Най-успешният парк

Като публично-частно партньорство работи най-успешният парк в страната – пловдивската "Тракия икономическа зона". Преди 20 години тя започва от един инвеститор, когато италианският шоколадов производител Ferrero прави фабрика за преработка на череши. Днес край Пловдив работят над 140 компании – основно производители, но също логистични центрове, IT и др., а заетите са повече от 30 хил. души. Голяма част от производителите на автомобилни компоненти също са концентрирани там. Зоната включва девет общини, а двигател на целия проект е строителната компания "Сиенит".

"Тракия" е разположена върху над 1000 хектара земя и е разделена на шест зони с осигурени ток, вода, газ и телекомуникации. Предимствата й са близост до магистрала, летище и жп линия. Инвеститорите могат да разчитат на индивидуално административно обслужване и ускорени процедури. В града живеят 350 хил. души и има няколко университета. Като проблем обаче вече се очертава недостигът на работна ръка заради силното разрастване на зоната последните години. Затова от "Тракия икономическа зона" вече имат програма за привличане на работници от други части на страната.



Досега компаниите в пловдивската зона са инвестирали около 3 млрд. лв. Сред тях са световни производители като Liebherr, ABB, Schneider Electric, Magna Powertrain и др. Там се намират и логистичните бази на Kaufland (най-голямата на Балканите) и DB Schenker. Само през миналата година зоната привлече инвестиции за над 350 млн. лв. Заводи откриха производителите на автомобилни компоненти Sensata и Willi Elbe, предприятие започна да изгражда Osram, а в момента проект подготвя френският производител на компоненти за авиационната индустрия Latecoere.

В момента икономиката на Пловдив произвежда около 6 млрд. евро продукция годишно. Безработица практически няма – тя е едва 3% за града и 6% за региона.

Развитие в Шумен

Доста бързо през последната година се развива и зоната край Шумен, която също е плод на публично-частно партньорство. Тя се управлява от създаденото през 2009 г. "Индустриален парк Шумен" - смесено предприятие между общината, която участва с апорт на земята и държи 40% от акциите, и частното дружество "Ники – БТ", което инвестира 5.9 млн. лв. Паркът е разположен върху 2400 дка неизползвани селскостопански земи, които са разделени на четири зони. За момента напълно изградена е една от подзоните, която заема 450 дка. Земята е разделена на различни урегулирани парцели, подходящи за малки и големи производства. Управляващото дружество е изградило цялата необходима инфраструктура – пътища, електрозахранване, водопровод и канализация, газ, телекомуникации и оптична връзка. Всичко това спестява на инвеститорите сложните съгласувателни и присъединителни процедури. Освен това инвеститорите в зоната имат право на преференциално административно обслужване от общината и съкратени срокове.

Паркът се намира близо до магистрала "Хемус", което осигурява удобен достъп до пристанището и летището във Варна. Наблизо е и речното пристанище в Русе. В самия град живеят 89 хил. души.

Досега в готовата подзона на инвеститори са продадени девет от общо 52 парцела. През миналата година българската компания "Теси", която е част от групата "Фикосота", избра зоната край Шумен за втория си завод за бойлери. Инвестицията е в размер на 15 млн. лв. През тази година в парка се очаква да заработят още няколко предприятия. Две от тях са на големи чуждестранни инвеститори. На парцел от 25 дка турската Enpay Endustriyel изгражда фабрика за изолационни материали за електротехническата индустрия, а друга турска компания – Cambro Ozay Plastik, ще произвежда специализирано кухненско и столово оборудване и консумативи на терен от 20 дка. На по-малък парцел предприятие изгражда и шуменската печатница "Бдин".

Държавата като оператор

Изцяло държавен е паркът край Божурище, който се управлява от "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ). Разположен е на мястото на бивши военни поделения на площ от 2600 дка, в близост до столицата и до три магистрали. Индустриална зона "София – Божурище" се развива поетапно, като управляващото дружество изгражда необходимата инфраструктура според търсенето от инвеститори с приходите от продадените парцели. Това, както и задължителните процедури по обществени поръчки, донякъде забавят развитието на парка. Все още няма изградена адекватна пътна връзка, проблем има и с електрификацията.

До момента повечето предприятия са концентрирани в първата подзона. Там е и първият инвеститор - германската компания Behr-Hella Thermocontrol, която в момента разширява производството си на автомобилни климатични системи в Божурище. Завод изгражда и друга германска компания – производителят на машини за опаковки Multivac. Огромен логистичен проект във втората подзона наскоро започна датската верига за обзавеждане JYSK, която ще построи логистичен център обслужващ всичките й магазини на Балканите и в Унгария. Пак там инвестиция в мелница за брашно предвижда и гръцката Loulis Mills. По-малки проекти в индустриалната зона имат още десетина компании. Инвеститорите в Божурище се привличат основно с инвестиционни сертификати, които се издават от Агенцията за инвестиции и им дават право на известни облекчения, включително при административните процедури.

Смесено предприятие между НКИЗ (51%) и община Бургас (49%) управлява индустриалния и логистичен парк в северната част на крайморския град. Зоната разполага с 240 дка земя, разделена на различни парцели от 2 до 40 дка, която предлага на инвеститори. До момента терени там са закупили 18 дружества, като повечето от тях вече са започнали изграждане на предприятията си. Общината обаче залага много на развитието на зона "Равнец", тъй като тя разполага с много по-голяма площ (3500 дка) и осигурени комуникации. Наличието на големи комасирани терени за индустриални площи в Бургас по принцип е проблем, тъй като голяма част от територията попада в зона "Натура". Преди няколко месеца правителството прехвърли собствеността върху старото летище "Равнец" на общината, която планира да развие земята като индустриална зона. Преди това обаче ще трябва да инвестира доста средства в разчистване на старите сгради там.

Зона с потенциал

Нововъзникваща, но с потенциал за бързо развитие е зоната край Димитровград. Макар че тя не е обособена специално като индустриален парк, а земята е на различни собственици, заради местоположението на града последната година там започнаха няколко големи проекта. Интерес има и от нови инвеститори. Районът разчита на добра инфраструктура, близост до магистрала "Марица" и пътен възел, което позволява работници да се осигуряват не само от града, а и от близките населени места. Важен фактор е и съдействието, което общината оказва на инвеститорите.

В момента край Димитровград завод изгражда турският производител на осветление за автомобили Sa-ba. Пак там строи третия си завод в страната и японският производител на автомобилни кабелни системи Yazaki. Проект за изграждане на асфалтова база има и строителната компания "Щрабаг". Наскоро стана ясно, че в зоната ще има също предприятие за производство на дантели на турската компания Arma-da. По думите на кмета Иво Димов запитване има и от производител на автомобилни компоненти, който планира да изгради шест големи халета. Засега обаче все още не е взето решение къде ще бъде предприятието.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Варна - морският шампион при имотите Варна - морският шампион при имотите

По брой сделки морската столица е в топ 3 в страната

8 яну 2020, 3269 прочитания

Фондова борса за имоти 1 Фондова борса за имоти

Акциите на дружествата със специална инвестиционна цел дават възможност за инвестиции с малки суми, но има и някои рискове

5 яну 2020, 4566 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Имоти Инвестиции" Затваряне
Фасилити мениджмънт - бизнес с потенциал

Последните години показват нарастващото търсене на специализираните услуги на фасилити мениджмънт компаниите

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10