Крайното решение все още не е ясно на никого, но условията на задачата пред градските власти, строители и предприемачи стават все по-ясни. Airbnb и споделените апартаменти променят структурата на жилищния пазар, но строителните разрешителни все още се издават на гише. Уличното обзавеждане и спирките на градския транспорт могат да излъчват безжичен интернет до всеки безплатно, но общините изискват от гражданите да се подписват върху десетки хартиени формуляри. Интернетът на нещата съвсем скоро ще позволява на всички машини, технологии и устройства да си общуват, а много градове, включително и в България, все още не могат да доставят най-базови услуги на своите граждани. Пътят оттук нататък може да е само един: градското управление трябва да навакса с технологичните промени и с повишените изисквания на хората, които вече се чувстват във всяка сфера на живота.

Градска революция

Какво ще се случи, ако добрите идеи се изпълнят по план? Според британската агенция за иновации Innovate UK градовете ще станат по-зелени, ще имат повече пространство за пешеходци и велосипедисти, сградите ще създават нужната им енергия сами чрез възобновяеми източници. "Дали ще е офис, болница, училище или библиотека - обществените сгради ще станат интелигентни и осведомени, като постоянно се подобряват въз основа на данните, които събират за себе си и за другите сгради около себе си", твърди анализ на агенцията. Сградите ще черпят собствена енергия чрез разработки като соларни прозорци и ще могат да я "търгуват" с други постройки или автомобили. "Те ще оперират с оптимална ефективност, събирайки данни за всеки обитател - например, за да поддържат правилната температура за него", показват още анализите на Innovate UK.

Предстои и революция в транспорта. Компании като Uber и Tesla вече поставиха първите стъпала на коренна промяна, която трябва да стане факт до не повече от три десетилетия. В колата от бъдещето човек ще може да работи или да се забавлява, докато тя се управлява сама. Няма да има нужда от паркиране - превозното средство само ще намира пътя към най-доброто място, след като вече не е нужно на собственика си, и ще се появява, когато отново потрябва. "Но най-огромен потенциал за иновации има в обществения, а не в личния транспорт", казват от Innovate UK. "Изкуственият интелект и свързаните технологии ще позволят да се създадат мрежи от самоуправляеми капсули, които ще заменят досегашните автобуси с фиксирани маршрути и разписания." Капсулите ще могат да бъдат поръчани чрез мобилно приложение, подобно на Uber, и всеки ще може да тръгне по собствен маршрут и да качва други пътници по време на пътуването.

Промяната няма да подмине и най-комерсиалния елемент на градовете - пазаруването. Всъщност вероятно магазините първи ще преминат изцяло през дигиталната трансформация благодарение на изкуствения интелект, свързаните данни и добавената реалност. "Представете си на влизане в магазин за дрехи около вас да се появи интерактивна пробна. Магазинът веднага ще разбере кой размер сте и ще ви предложи различни варианти въз основа на предишни покупки или пък събития, които предстоят в личния ви календар", дават пример от британската агенция за иновации. Компаниите за дрехи ще предлагат персонализация на продуктите - дреха, която проектирате върху огледалото в пробната, ще може да бъде доставена до вас в рамките на дни или часове.

Техническият университет ETH в Цюрих представя по-едър поглед върху организацията на градовете. Според изследователите пътищата са няколко. На първо място все по-гъсто населените градове ще се ориентират към модела на "мултифункционалните градове с висока плътност". Те ще се определят от амбициозни мегапроекти, в които цели модерни квартали се проектират наведнъж. Подобни проекти се случват отдавна навсякъде по света - от "квартала на иновациите" [email protected] в Барселона до HafenCity в Хамбург. Подобни инициативи бързо се превръщат в основни градски символи, но и в момента мащабите им носят огромни предизвикателства за планиране, строителство и управление. Следващата стъпка е подобни проекти да включват и интелигенти технологии, като се превърнат в микропримери за бъдещите умни градове.

Възможно решение за бъдещето са и т.нар. откликващи градове (responsive cities - бел. авт.), в които технологиите ще доведат до нови форми на управление. "Това ще бъде възможно благодарение на новите и богати форми на данни, новите сензорни технологии, новите възможности за взаимодействие между хората, общностите и тяхната среда", посочват от ETH - Цюрих. В основата на този модел са напредъкът в развитието на гражданските общества, технологичната градска инфраструктура, интерпретацията на сензорни данни, измерването и моделирането на несигурност и вероятности.

Проблеми с приоритет

Много от тези модели засега остават абстрактни за градските управи по проста причина - ежедневните проблеми много често са с приоритет пред мисълта за бъдещо развитие. Но за много от европейските и световни градове бъдещето се приближава твърде бързо и изглежда така: пренаселване, мръсен въздух, променен климат и социални проблеми. Именно оттук вероятно ще започне градската технологична революция.

Климатът, изглежда, ще е една от най-скорошните и най-осезаеми промени, които трябва да предизвикат бързи промени. Европа току-що премина през едно от най-горещите лета в историята на научните записи. Температурите в Испания, Португалия и Гърция достигнаха над 40 градуса по Целзий. При подобни условия кръвта се сгъстява, а мозъкът се затруднява в преработката на кислород. Според изследване на ООН от 2016 г. намалената работна продуктивност вследствие на покачващите се температури може да доведе до загуби за 2 трилиона долара до 2030 г.

Заради градските повърхности, които поемат и отдават топлина, градовете създават "острови на горещината". Асфалтът например може да достигне с до 20% по-висока температура от тази на въздуха, тъй като абсорбира 90% от слънчевата радиация. Ефектът е добре познат, но ще става все по-проблемен. Броят на градовете, изложени на екстремни температури, ще се утрои в следващите три десетилетия, показва анализ на организацията за климатични промени C40 Cities. До 2050 г. 970 града ще изпитват средни летни температури от 35 градуса по Целзий. В момента броят им е едва 354. Градското население, изложено на високи температури, ще се увеличи с 800 процента до 1.6 милиарда души. В Европа Лисабон и Мадрид ще са столиците с най-голям риск от засушаване в следващите десетилетия, а Атина, Никозия, Валета и София вероятно ще бъдат подложени на все по-чести суши и горещини. Какво могат да очакват те съвсем не е абстрактна идея, след като други градове вече преминават през подобни кризи. От месеци четиримилионният Кейптаун живее под постоянна заплаха от идването на "Ден нула", когато водата във ВиК мрежата просто ще спре. През май 2017 г. градската управа ограничи личната употреба на вода на всеки жител до 100 литра на ден. През януари 2018 г. бяха въведени ограничения от 50 литра и сериозни глоби.

Промяна 101

Гледката при достигане на температури от над 40 градуса в градовете е далеч от утопична. В своята статия "Наполовина кипящи" британският вестник The Guardian я описва така: "Тротоарите са празни, парковете - тихи, цели квартали изглеждат необитаеми. Никой не се осмелява да излезе на улицата в светлите часове от денонощието. Обитатели се виждат само нощем, макар че при подобни температури дори тъмнината не носи облекчение."

На някои места обаче тази гледка е реалност и общините търсят своите решения. В Кувейт например обитателите живеят и се придвижват изцяло под климатик. Това решение обаче не е удачно за европейските градове, чиято култура е построена върху разходките, пазаруването и срещите по улиците. Отскоро Лос Анджелис въвежда друго решение - боядисване на улиците в светлоотразителен бял цвят. Компанията доставчик CoolSeal твърди, че боята намалява околната температура с до 5 градуса по Целзий. Цената обаче е 30 хиляди евро на километър, боята издържа едва до седем години, а отблясъците от белите улични платна са неприятни за очите. Мелбърн пък предприема различна стратегия, като планира да засажда по 3000 дървета на година в опит да намали градските температури с до 4 градуса. Това решение е добро за широки градове с ниска плътност, но е трудно постижимо за гъстонаселените европейски градове. Друго решение е свързано с придвижването с автомобил и пряко с градовете на бъдещето. Двигателите с вътрешно горене допринасят за покачване на градските температури, тъй като 80% от енергията при двигателите с вътрешно горене се преобразува в топлина. Според сп. Nature масовото въвеждане на електромобили в Пекин може да намали общата средна температура в града с един градус. Въпросът за китайската столица и всички големи градове сега е колко бързо ще дойде промяната.