С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 27 апр 2019, 8:00, 9028 прочитания

Урок по София

Какво показва първото общодостъпно проучване на хора и застроени площи в София от десетилетия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Голяма част от живота в София е по-скоро усещане, отколкото конкретни данни. Изглежда сякаш населението на града расте, но информацията за това не е еднозначна, защото много от живеещите в столицата не се регистрират - според НСИ ръстът е едва 0.2% за последната година. Усеща се задъхващият се трафик, но има твърде малко конкретни данни и анализ за влизащите в града автомобили, къде се движат или къде паркират. Все повече хора се оплакват от мръсен въздух, но статистиката показва друго - леко подобрение от година на година. Данните обаче се събират от едва шест сензора в града и изобщо не отчитат част от най-вредните прахови частици. Информацията за сградите и жителите на града не прави изключение. Различни части от картината се съхраняват в кадастъра, общината и НСИ, но липсва пълно разбиране за това колко, къде и при точно какви условия живеят хората в града. Малка промяна идва с изследване от началото на 2019 г. на "Визия за София", което търси връзката между горните данни за застрояването и демографията, както и изводите за бъдещото развитие на столицата.

Какво показват данните за хората


Най-голям абсолютен брой хора живеят в кварталите "Люлин", "Младост", "Дружба", "Студентски град" и "Овча купел", показват данните от морфологичния анализ на града. Работоспособните жители са концентрирани в по-периферните квартали, а най-възрастното население - в центъра на града. Най-много деца са концентрирани в кв. "Факултета", "Левски Г".

Над 50% от хората с висше образование живеят на юг от центъра, концентрирани в кварталите на изток от бул. "Цар Борис III" и на юг от бул. "Мадрид". Над половината от домакинствата в някои от крайните квартали, предимно на запад, север и изток от центъра на града, се отопляват с твърди горива. Много от тези данни се усещат и с невъоръжено око в ежедневния живот на града.

Изследователите от сдружение "|Не|Формално", които стоят зад проучването, обаче успяват да систематизират наблюденията, да намерят обяснения за някои от феномените и да зададат въпроси, на които тепърва ще се търси отговор. "Много от хората, които идват да учат в София, живеят в "Студентски град", разказва координаторът за "Градска среда и мобилност" във "Визия за София" Калоян Карамитов. "Същите хора често намират работа, а след това остават и да живеят в същия район - най-често кварталите "Младост", "Дианабад" или "Лозенец", довършва той. Това обяснява и ясните линии на разделение на жителите на града по образователна степен. Картите показват и друга връзка по тази тема: най-много деца в София в момента живеят в кварталите, където образователната степен на жителите е най-ниска. Ако този въпрос не се изследва и не се приложат конкретни политики, това може да доведе до по-голяма степен гетоизация на града, смятат изследователите. За силната концентрация на по-възрастни хора в центъра на града изследователите намират друго обяснение. Те сами се съмняват дали данните показват реална снимка на живота в центъра. Основната причина за това са неточностите при регистрация за постоянен или настоящ адрес. "Ако си студент във Виена и за три месеца си смениш квартирата, ще трябва три пъти да се регистрираш наново в общината, защото иначе няма да получиш достъп до определени услуги в университета например", казва Карамитев. Изследователите предполагат, че част от регистрираните като живеещи в центъра собственици на апартаменти всъщност ги отдават под наем за жилища, офиси или Airbnb. Това променя структурата на централните части на града.



Кога "Манастирски ливади" ще надмине "Младост"

Сред най-ценните изводи са тези, свързани със сградите в София. През последните десет години градът премина през два цикъла на интензивно строителство, които оставят отпечатък върху него - все още недобре изследван. Информацията от анализа на "Визия за София" показва например, че квартали като "Гоце Делчев", "Слатина", "Редута" и "Манастирски ливади" имат по-голяма разгъната застроена площ (РЗП) от части от най-многолюдните жилищни комплекси като "Люлин", "Надежда" и "Дружба".

Високо съсредоточаване на жилищни площи има и в кварталите "Стрелбище", "Белите брези", части от "Лозенец". Броят на жителите в "Манастирски ливади" или "Витоша" обаче все още не е толкова висок. В тези квартали все още има много неизползвани жилища, смятат изследователите. Южните квартали имат капацитет да привлекат още повече жители, което ще създаде нови нужди от обслужването им - с транспорт, детски градини, здравни заведения и т.н. "Друго наше изследване - за пешеходната свързаност в София, показа, че в "Манастирски ливади" за момента има само частни детски градини." Това означава, че голяма част от хората може да предпочетат да водят децата си на детска градина в друг квартал или изобщо не биха избрали този квартал за живот," разказва Калоян Карамитов. В момента общината работи върху няколко проекта за детски градини в квартала. Карамитов обаче разказва и за други примери, които може да се окажат полезни в бъдеще. "Може да се помисли в посока публично-частно партньорство", казва той. И дава пример с Израел, където градоустройствените правила позволяват минимална и максимална интензивност на застрояване (КИНТ). Общината обаче позволява максималните параметри само при условие че инвеститорите изграждат училища, детски градини и други обществени сгради в рамките на техните сгради и имоти, които после остават за обществено използване.

Почти половината от населението на София живее в панелни сгради, е друг от важните изводи на изследването. Общо такива апартаменти обитават 452 хил. души, или 41% от населението на града. В столицата са реализирани 13 различни типа панелни сгради, но по-голямата част от хората (380 хиляди души) живеят в два от тях. "Това означава например, че може да се изготви типов проект за реконструкция, който лесно може да се реализира във всяка от тези сгради", обяснява Калоян Карамитов.

От данни до жилищна политика

Наблюденията на "Визия за София" не носят бързо решение за никой от проблемите на града, но са добро начало за предотвратяването на нови такива. Цената на жилищата в града само ще се увеличава и е важно общината да мисли за гъвкави подходи към изграждането на обществени сгради или за навлизане на имотния пазар с общински жилища, смята Калоян Карамитов. Същото важи и за бъдещите купувачи на жилища, които трябва да са наясно с проблемите и перспективите на своите квартали. Настоящото изследване на "Визия за София" трябва да помогне при промените в Общия устройствен план на София, които трябва да започнат скоро. Проучването обаче не спира дотук. В момента екипът прави "функционален анализ" - географски данни за бензиностанции, детски градини, училища, други важни обекти, тяхното работно време, капацитет и прочее. Следва и социологическо проучване за желанията и плановете на жителите на града - "най-общо къде живеят в момента и къде мечтаят или планират да бъдат след време и защо", обяснява Карамитов. С което екипът се надява да се доближи с една стъпка до модерното и живо градско планиране.
София в думи и цифри
- София прилича на Виена и Будапеща заради сходните размер, население и "радиална" структура.

- Гъстотата на населението е сравнително ниска - около 2500 души/кв.км при 3000 души/кв.км в Пловдив, 4700 души/кв.м във Виена, около 6000 души/кв.км в Лондон и 30 хил. души души/кв.км в Манхатън.

- В София има 528 коли на 1000 жители, а за сравнение във Виена са 386 на 1000 с тенденция да намаляват.

- В столицата има общо 132 хиляди жилищни сгради.

- 41% от населението на града (452 485 души) живеят в панелни жилища.

Капитал Дом

Текстът е част от специалното издание "Капитал Дом". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 25 април - 2 май.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Българската следа в умната къща Българската следа в умната къща

Решенията, които спестяват време и разходи на потребителите

5 май 2019, 2389 прочитания

Пазарът на жилища влиза в стадий на зрялост 2 Пазарът на жилища влиза в стадий на зрялост

Търсенето и предлагането са пред равновесие, моментът е подходящ за продажби и за покупки

1 май 2019, 14568 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Имоти Инвестиции" Затваряне
Домът в твоя телефон

От пазаруването на обзавеждане и избирането на цвят, до подбора на аксесоари за дома има app-ове за почти всяка стъпка от вътрешния дизайн

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10