Сладки предпочитания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сладки предпочитания

Сладки предпочитания

Пазарът на захар в страната е около 200 хил. тона годишно

Мара Георгиева
4183 прочитания

© Капитал


Къщичката от захар в приказката за Хензел и Гретел, песничките за сладки сънища, легендите кой точно е открил захарта и на кой континент, почти еднаквото име с общи корени на много езици, легендите за откриването на захарната тръстика и употребата й за направа на захар са отпреди новата ера. Рицарските хроники съдържат данни за търговията в Близкия изток със "сладка сол". През XVIII век в Германия бил открит методът за извличане от захарно цвекло и през XIX век то вече било основен източник за получаване на захар в Европа. Дотогава захарта обикновено се продавала на калъпи, които се разчупвали със специални клещи. След това се появил гранулираният продукт, пакетиран в торби, а през 1843 г. швейцарски предприемач патентова бучките захар. 

Днес една от най-популярните съставки на храните има пазар от 200 хил. тона годишно само в България по данни на Красимир Добрев, търговски директор на "Захарни заводи".

В момента, макар и с малки стъпки, потреблението се обръща към кафявата захар с убеждението, че тя е по-здравословна. Покупките все още са около 1500 тона, но бележат ръст.

Ваза от захар

Традиционно за производството на кафява захар се използва захарна тръстика, която в древността се варяла до получаването на захарни кристали. В дневниците си Марко Поло описва видените от него в Китай захарни мелници и как китайците използвали тъмнокафявата захар, без да я пречистват допълнително.

Дълго време тръстиковата захар била смятана за лекарство и можела да се купи само в аптеките. По-късно захарта се превърнала в символ на богатство и разкош заради модата на вазите от нерафинирана захар в кралските дворове на Европа.

През XIX век новооткритите рафинерии за бяла захар вече нямали пълен контрол върху производството на кафява захар, затова започнали яростна кампания, набеждавайки я, че е носител на болестотворни организми. Тези твърдения били толкова успешни, че до началото на XX век се смятало, че кафявата захар е с ниско качество и дори вредна за здравето.

Битката между кафявата и бялата захар

До началото на ХХ век много от кулинарните книги съдържали специални предупреждения към домакините да не използват кафява захар. Това било резултат от специално разпространявани твърдения на захарните рафинерии, които искали хората да купуват преработения им (бял) продукт.

Кафявата тръстикова захар е нерафинирана, изключително богата на витамини и минерали, има лек и приятен вкус на меласа. Тя замества напълно бялата кристална захар при подслаждане на топли напитки, миксиране на коктейли и мелби, приготвянето на сладкиши, десерти, бонбони.

Има различни видове кафява захар – на по-едри или по-дребни кристали, по-силно поляризирана (изглежда като влажна, сбита, която се предлага в по-големи разфасовки за домашно ползване), по-тъмна или по-светла в зависимост от произхода и обработката й. Захарта с по-едрите кристали е най-качествена, тъй като е функция на първичната кристализация от богатия на витамини и минерали тръстиков сироп и е с по-високи хранителни стойности. По-тъмният цвят на захарта, както и нейният богат аромат обаче зависят не само от качеството на тръстиката, но и от степента на изсушаване, т.е. от количеството останала меласа в захарта, коментират експерти в сектора.

Понякога кафявата захар, която се предлага на пазара, е допълнително "оцветена" бяла захар. Някои са склонни да я нарекат фалшива, но експерти в сектора ги оборват. Защото процесът на "оцветяване" всъщност е заливане на кристалите бяла захар с меласа - същата меласа, която е извлечена преди това от захарта, за да стане тя бяла. В този случай съдържанието на полезните вещества не е същото, но и твърденията, че тази захар е просто "мръсна" бяла захар, са силно преувеличени.

С годините търсенето на кафява захар се засилва. Заради полезните й качества днес мнозина я предпочитат пред бялата. За други употребата й е въпрос на мода.

В България интересът към продукта се заражда преди около десетина години с навлизането на големите търговските вериги. Силен тласък за популяризирането и разширяването на продажбите дава и хорека каналът, през който минават 70% от продажбите.

Потреблението на нерафинирания продукт нараства, за да достигне своя пик през 2007-2008 г. Според специалисти в бранша годишното потребление на кафява захар в страната не надвишава 1500 тона.

Компаниите, предлагащи кафява захар в България, са предимно пакетиращи. Продуктът е с произход Колумбия, о-в Мавриций, Австрия (кафява цвеклова захар), Бразилия. Някои фирми внасят захарта в чували, след което организират пакетирането й в цехове в страната, а други внасят директно пакетирана кафява захар.

Кафявата захар е около два пъти по-скъпа от бялата. Разликата се дължи на качеството на суровината и на различните технологии при преработката на тръстиковия сироп и неговата кристализация до кафява захар.

Регулации

В процеса на преговорите за присъединяване на България към ЕС на базата на реални данни за производството през предходните години (т.нар. референтен период) България получи квота за производство на бяла захар от захарно цвекло в размер на 4752 тона. В рамките на реформата на сектор "Захар" от 2006 г. обаче беше създадена схема за преструктуриране на захарната индустрия в Европа с цел неефективните или по-малко ефективни производители на цвеклова захар, изоглюкоза и инулинов сироп да се откажат от част или от целите си квоти срещу сериозни финансови компенсации. Отказът се приема за окончателен. България избра този вариант и така на практика се превърна във вносител на сурова захар за рафиниране, а производството на захарно цвекло стана символично.

Режимът на производствените квоти в сектор "Захар" обаче ще действа до края на пазарната 2014/2015 г. (30 септември 2015 г.). След това ограниченията отпадат.

Любимият сладкиш

Крем карамелът е любимият сладкиш на българите. Това посочват 13% от анкетираните в национално онлайн проучване, проведено от агенция "Ноема" по поръчка на "Захарни заводи" АД по повод 100-годишнината от началото на производството на захар в Горна Оряховица. След него се подреждат кексът (с малко над 11%) и бисквитената торта (с малко под 11%).

Според проучването хората над 55 години в детството си са предпочитали торта, докато сега сред фаворитите им са кексът, крем карамелът, тиквеникът и палачинките със сладко или мед. Хората на възраст до 34 години в детството си са предпочитали крем карамел и кекс, но с порастването номер едно е станала тортата. Хората на възраст между 35 и 54 години в детските си години са предпочитали крем карамела и тортата, а след това първенец за тях става баклавата.

Според проучването 47% от жените и 46% от мъжете консумират нещо сладко всеки ден, като 35% от мъжете търсят повод за това похапване. Дванадесет процента от анкетираните съобщават, че употребяват сладки изделия един път седмично, а 4% заявяват, че изобщо не ги консумират.

Текстът е част от специалното издание "Кафе" на в. "Капитал"

Фотограф: Капитал

Къщичката от захар в приказката за Хензел и Гретел, песничките за сладки сънища, легендите кой точно е открил захарта и на кой континент, почти еднаквото име с общи корени на много езици, легендите за откриването на захарната тръстика и употребата й за направа на захар са отпреди новата ера. Рицарските хроники съдържат данни за търговията в Близкия изток със "сладка сол". През XVIII век в Германия бил открит методът за извличане от захарно цвекло и през XIX век то вече било основен източник за получаване на захар в Европа. Дотогава захарта обикновено се продавала на калъпи, които се разчупвали със специални клещи. След това се появил гранулираният продукт, пакетиран в торби, а през 1843 г. швейцарски предприемач патентова бучките захар. 

Днес една от най-популярните съставки на храните има пазар от 200 хил. тона годишно само в България по данни на Красимир Добрев, търговски директор на "Захарни заводи".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    yotata avatar :-|
    йотата

    "Пазарът на захар в страната е около 200 хил. тона годишно", т.е. по 28,6 кг на чутура от населението годишно*, или над 78 грама на ден среднопретеглено за целия възрастов диапазон - от пеленачета до столетници.

    А мед ядем средно под 5 кг. годишно?

    Машаллах, и ашколсун даже. Умни, бе.

    (*Ако все пак сме 7 милиона население, де. Че то с тия данни на това НСИ... )


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кенче енергия

Кенче енергия

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK