С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 мар 2013, 15:56, 14208 прочитания

Оризът и водата

Липсата на инвестиции във водната инфраструктурата заплашват производството

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


3400
литра вода се изразходват по веригата, за да достигне до потребителя 1 кг ориз
Оризопроизводството в Пловдивския регион е специфичен сектор, който последните години показва признаци на възраждане, макар и все още да е далеч от нивата си отпреди 25 години. По последни данни миналата година са били засети 111 хил. дка, а през тази по оценки на различни земеделци те ще са по-малко, казва председателят на кооперация "Единство" от пловдивското село Костиево Антон Джоглев.  

По неговите думи през 1989 г. са обработвани 225 хил. декара. За сравнение - през 2005 г. данните от Министерството на земеделието и храните показват, че оризищата в България са едва 47 хил. дка. Най-ниското ниво след края на социализма е достигнато 1998 г., когато са обработвани едва 14 хил. дка, а пикът от 122 хил. дка е достигнат през 2010 г.


Основната причина за промяната на площите, които се засяват с ориз през годините, всъщност се оказва водата и нейната цена. Разбира се, има и редица други проблеми - собствеността върху земята, липсата на квалифицирани работници, запознати с ориза и неговото отглеждане, или различията в размера на дотациите в съседните страни, но това са пречки, които характеризират и мнозина други бизнеси. Водният проблем обаче е водещ и е изцяло държавна функция.

Без вода няма ориз

Земеделската кооперация "Единство" е типичен арендатор, занимаващ се с отглеждането на ориз. На около 3400 декара, приблизително 20% от общата площ, която кооперативът стопанисва, се отглежда ориз. Той допринася за около 50% от приходите им, а причината да не се произвежда повече е отново водата. "При 80% загуба на вода оскъпяването е голямо", коментира Антон Джоглев.



Разходите за водата са около 20% от всички разходи за производството, а за да достигне до потребителя 1 кг ориз, по веригата отиват 3400 литра вода. Липсва вода за напояване, а за един декар от насаждението са нужни средно около 2400 куб.м вода. Затова и ръстовете или спадовете в производството на ориз у нас силно зависят от цената на водата. До 2009 г. тя се субсидираше от държавата и това е една от причините за увеличеното производство в периода 2005-2010 г. Друг стимул за оризопроизводителите са растящите световни цени на храните, включително и на ориза.

Джоглев обяснява, че началото на оризопроизводството в България е поставено още в далечната 1496 г., но по-широко разпространение културата намира през XVII век, а в момента се отглежда в три области - Пловдив, Пазарджик и Стара Загора, т.е. там, където теренът е равен и не се налага терасиране. Според него основното, за да има оризопроизводство и занапред, е държавна политика и планиране за разходване на водата.

"В момента цари хаос и имаме язовири, които са празни, на практика на санитарния минимум. Те захранват около 30-40% от оризищата в България. Затова е възможно тази година  с около 20% до 30% по-малко да бъдат засетите площи. Оттам количеството произвеждана продукция ще спадне, което може да доведе и до покачване на крайната цена, ако се окаже, че има дефицит", добави той.

Проблеми с натрупване

В момента държавната компания "Напоителни системи", която е и монополист, не инвестира никакви средства в инфраструктурата, за която трябва да се грижи, и това продължава с години. Така в много от случаите оризопроизводителите са принудени сами да поддържат водната инфраструктура за своя сметка. Проблемът не е от вчера и е сред често коментираните от оризопроизводителите, а това, заради което проблемите при "Напоителни системи" досега не изпъкваха сериозно, е, че към момента житото преобладава като култура, а тя не изисква поливане.

Така в страната по данни на "Напоителни системи" се поливат едва 320-330 хил. декара (ориз, зеленчуци, царевица, тютюн, лозя) от 5.3 млн. декара поливни площи (последните данни са от 1999 г.). На практика ситуацията съвсем не отговаря на проекта за националната стратегия за развитие на България до 2020 г., според която се залага на балансираното земеделие и на по-голямо застъпване на зеленчуците, плодовете и животновъдството.

Нужда от вода остава и най-вече от инфраструктура, която да я доведе до желаното място (не само до оризищата) без загуби и на добра цена. Това накара миналата година Министерството на околната среда и водите да направи изчисления, че минималните необходими средства за инвестиции във водностопанския сектор са 12 млрд. лв., а за пълна модернизация и достигане на европейски стандарти ще са необходими 43 млрд. лв., но вторият вариант беше определен като утопичен от ведомството.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

От гларус на гларус, и от авер на авер 1 От гларус на гларус, и от авер на авер

Интересът към крафт бирата във Варна расте благодарение на усилията на представителите на бранша

29 юни 2019, 2569 прочитания

Трансформирай това Трансформирай това

Разплащанията ще стават все по-евтини, бързи и прозрачни благодарение на новите бизнес модели, но и на блокчейн технологията

29 юни 2019, 1752 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Регионален бизнес Пловдив

Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото