Варна – лошо наследство и смели планове за бъдещето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Варна – лошо наследство и смели планове за бъдещето

Варна – лошо наследство и смели планове за бъдещето

Общинският план за регионално развитие трябва да вдигне общината на крака след ступора, в който я вкара администрацията на бившия кмет Кирил Йорданов

5539 прочитания

© Дневник


По брутна добавена стойност делът на услугите в местната икономика е близо 69%, срещу 28.7% на индустрията и 2.6% на селското стопанство.

Четири са приоритетните области, залегнали в плана за регионално развитие на Варна до 2020 г. Така рамката на визията за бъдещето на града е сглобена от стратегиите за растеж, подобряване на качество на живот, интегрираното развитие на територията и партньорство.

Планът беше представен за пръв път през лятото на миналата година, само няколко месеца след края на най-бурните и многохилядни протести в града след 1989 г. Те станаха повод и за оставката на бившия кмет на Варна Кирил Йорданов.

Според анализите, последвали протестите, тяхната енергия бе генерирана от ступора, в който политиката и икономиката на града бяха вкарани през 15-те години от управлението на Йорданов. Точно по тази причина реализацията на динамичен план за промяна сега е една от най-важните задачи на новата общинска администрация.

Стратегия на завладяването

"Засега в проекта липсва конкретика, но обсъжданията тепърва предстоят, каза преди година доц. Димитър Радев от Варненския икономически университет при представянето на плана за развитие на местната икономика до 2020 г. Самият план е по-скоро рамка и платформа, върху която ще се градят детайлите", обясни той.  

Според визията, формулирана в плана, през следващите шест години източниците за финансиране на приоритетните му направления ще бъдат търсени в няколко посоки. Това са местни и външни публични източници като общински бюджет, местни публични фондове и сметки, държавният бюджет, средства от кохезионния и структурните фондове на ЕС или международни финансови институции и не на последно място частни инвестиции.
Изготвените до момента анализи показват, че оптималният вариант за реализация на общинския план за развитие на Варна до 2020 г. е прилагането на т.нар. стратегия на завладяването, с тотален индикативен бюджет около 2.5 млрд. лв., или по около 350 – 400 млн. лв. годишно.

С най-голям относителен дял при финансирането на отделните приоритети на първо място се нарежда интегрираното развитие на територията (63%), на второ – подобряването на качеството на живот (20%), следвани съответно от икономическия растеж (9%) и сътрудничеството (7%).

Наследството

Представянето на плана за икономическото развитие на Варна в периода до 2020 г. съвпадна с публикуването на регионалния профил на областта, чийто център е общината. Той беше завършен също през миналата година от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според една от основните констатации, залегнали в профила, Варна чувствително е забавила развитието си през последните три години (от 2010 до 2013 г.) и от втората най-богата област според разпределението на БВП на глава от населението е отстъпила на трета позиция след София и Стара Загора.

"Местната икономика е изключително зависима от сектора на услугите, което в съчетание с лошата бизнес среда предопределя рязкото влошаване на състоянието на пазара на труда", пише в доклада на ИПИ.

Тази констатация се потвърждава и от данните, публикувани в средата на м.г. и от общинската администрация във Варна. Според тях по брутна добавена стойност делът на услугите в местната икономика е близо 69%, срещу 28.7% на индустрията и 2.6% на селското стопанство.

"Ефектите" на лошия бизнес климат

В профила на Варненска област, изготвен от ИПИ, е посочено също, че най-голям е броят на заетите в микро- и малките предприятия във Варна. В разпределението на броя предприятия по отрасли на икономиката с най-голям дял са работещите в сферата на търговията, следвани от тези в сектора на професионални дейности и научни изследвания и сделките с недвижими имоти.

Най-вероятно заради лошия бизнес климат, създаден от администрацията на бившия кмет на Варна Кирил Йорданов, областта, чийто център е той, е една от четирите в страната, от която през 2011 г. е регистрирано изтегляне на чуждестранни инвестиции. Успоредно с това се наблюдава и намаляване на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, което също говори за влошаване на общата икономическа конюнктура в областта, сочи анализът на ИПИ.

Заради влошени икономически показатели Варна рискува да попадне и под ударите на демографски проблеми, от които до този момент успяваше да остане невредима, констатират от института. Влошаване се наблюдава и в качеството на образователната система за разлика от здравеопазването, което въпреки проблемите все още успява да задържи сравнително добро качество.

"Ефектът" на сивата икономика

Един от най-видимите белези на рецесията във Варна, задълбочила се особено видимо след 2012 г., е рязко нарасналата безработица. През 2012 г. по данни на ИПИ тя е достигнала 16.4%, като е превишила с цели четири пункта средната за страната. В същото време през 2012 г. спрямо 2011 г. заетостта се свива с над два процента, а обяснението за това е спадът в броя на предприятията в областта.

"Както през 2010, така и през 2011 г. намаляват и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи до нива, достигнати през 2005-2006 г., констатират експертите от ИПИ. През 2011 г. спадат и привлечените чуждестранни инвестиции с натрупване, което е характерно за едва четири други области в страната. Всичко това говори за сериозен срив в доверието и възможностите за правене на бизнес в областта."
Изненадваща констатация на фона на мрачната икономическа картина в областта е резкият ръст на доходите на глава от домакинство във Варненска област за 2012 г. с близо 15% спрямо 2011 г. Възможно обяснение за това противоречие в икономическите данни от института виждат в потенциалното разрастване на сивата икономика, което се предполага и от слабото класиране на областта в категорията "Данъци и администрация".

Над 75% от предприятията и дългосрочните материални активи във Варненска област са концентрирани именно на територията на областния център. В същото време през анализирания период областта се е справя твърде посредствено и с привличането на средства по европейски програми и проекти. На човек от населението на областта към края на 2012 г. изплатените европейски средства са едва 182 лв., което е над средното за страната, но двойно по-малко от съседната Бургаска област", се казва в анализа на ИПИ.

Укрепване на фундамента

"Бизнесът е критично настроен към почти всички основни аспекти от работата на съдебната власт в областта – бързина, безпристрастност, компетентност и неподкупност на съдиите". Печален е и фактът, че през критичната 2013 г. оценките на бизнеса за нивата на корупция в областта са се повишили.

Сред другите констатирани слабости на областта са относително високите местни данъци - върху недвижимото имущество, за превозните средства, патентният данък за търговия на дребно, както и данъкът за възмездно придобиване на имущество. Съпоставката с други области в страната показва, че те са били по-високи от средните. Единствено, но твърде значимо изключение в тази сфера прави размерът на такса смет, който във Варненска област е сред най-ниските в България.

Най-добри резултати в областта по отношение на електронните услуги и развитието на системата за обслужване на едно гише освен областният център Варна показва и Провадия. Около 40% от анкетираните представители на бизнеса посочили, че за едногодишен период, приключил през май 2013 г., са ползвали електронни услуги, представяни от двете общини, но обхватът им е бил ограничен най-вече до набавянето на информация онлайн или изтеглянето на бланки и формуляри от общинските сайтове.

На този фон приоритетите, залегнали в общинския план за развитие на Варна през следващите шест години, както и набелязаните мерки за реализацията им, изглеждат правилно формулирани. Те ще трябва стратегически да укрепят фундамента на общественото развитие - предприемаческата култура. Първата и най-спешна мярка в тази посока е подпомагането на бизнеса за създаване на нови работни места и най-вече за разширяването на базата му.

По брутна добавена стойност делът на услугите в местната икономика е близо 69%, срещу 28.7% на индустрията и 2.6% на селското стопанство.

Четири са приоритетните области, залегнали в плана за регионално развитие на Варна до 2020 г. Така рамката на визията за бъдещето на града е сглобена от стратегиите за растеж, подобряване на качество на живот, интегрираното развитие на територията и партньорство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    korki avatar :-|
    Krasimir Koev

    Нищо няма да стане ... Капацитет липсва,
    Забелязал съм - с многобройните контакти с варненци,ще изобщо им липсва идеята за това кво животно е това Мениджмънт.Нямат ама никаква идея - защо така,още не може да си обясня този феномен.

  • 2
    lizimah avatar :-|
    lizimah

    До коментар [#1] от "korki":

    Не си прав за липсата на мениджмънт във варненци. От Варна тръгват доляма част успешни национални бизнес начинания като супермаркети Пикадили, ресторанти Хепи, аптеки Санита и Марешки, дори ТИМ които държат цяла България и куп подобни. Може би след София, Варна е града с най много бизнес начинания, така, че не е редно да говориш за липси на идеи или мениджмънт.

  • 3
    nikitovanch avatar :-|
    nikitovanch

    В крайна сметка, не става само с планиране, трябва да се работи. Варна през последните години се опитва и изгради много. Като цяло града става все по добър, както за бизнес, така и за туризъм. Може би единствено, Варненци, трябва да имат малко по-голямо самочувствие...

  • 4
    nogica avatar :-|
    nogica

    миналото е ясно,втория по промишленост център на България.Със страхотна инфраструктура и транспорт,с ясен градоустройствен план и визия за развитие.
    Сега нищо,два завода и то в Девня търговийка,малко морски бизнес услуги и пълен погром на инфраструктура,без визия за развитие.
    Бизнес начинанията наистина са много тръгнали от Варна,но за съжаление продължават в София и от там се развиват.

  • 5
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    Варна е най прекрасния град ,с най хубава природа и море и съответно с най лоши и разбити пътища ,никакъв ред , претъпкан с автомобили и съответно без никаква толерантност по пътищата.Цели квартали на изток посока към Златните като се почне от Чайка са без никакви пътища ,никакъв ред , без настилки , без нормални В и К , без сметосъбиране ,един ужас ,а това са най добрите и спокойни квартали с най много чужденци и съответно с над 20 милиона данъци ,ако само 2 милиона годишно се отделят да се асфалтират поне по 10 улици ,нещата ще станат ,но сега не се запълват дори дупките по големите улици ,ужас .

  • 6
    mranderson avatar :-|
    mranderson

    Във Варна нещата тръгнаха рязко надолу от момента, когато направиха кубетата на катедралата златни и заприлича на руска църква. Сега като видях снимката, се сетих за тази подробност. Явно хората с много пари, които контролират града им харесва така, ама точно тия хора доведоха града до там и златните кубета се явяват техен символ по някакъв начин.....

  • 7
    zstoykov avatar :-|
    Zhivko Stoykov

    До коментар [#6] от "mranderson":
    Във Варна нещата тръгнаха на зле, в момента в който трибуквието реши, че не му трябва конкуренция освен в нелегалния, ами и в легалния бизнес.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK