Зелената авиация: Quo vadis, Aero?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зелената авиация: Quo vadis, Aero?

Зелената авиация: Quo vadis, Aero?

Учени от Техническия университет в Пловдив работят върху концепцията на безпилотни самолети-роботи

3198 прочитания

Двама български - доценти Димо Зафиров и Християн Панайотов от Пловдив, знаят как ще изглежда персоналният самолет-робот на бъдещето: двуместен до четириместен, с вертикално излитане и кацане на покрива на домовете ни или на квартален вертипорт и с електрически двигатели. Димо Зафиров и Християн Панайотов не само мечтаят, но упорито изпитват малки самолети в аеродинамичния тунел на своя ВУЗ - филиала на Техническия университет в Пловдив. После безпилотният им самолет със съчленено крило лети край Пловдив, предизвиквайки любопитство с вида си. А той наистина е малко странен, защото опашката и крилата му са съединени в едно. Впрочем силен интерес към българското съчленено крило вече има сред европейската научна общност. През 2013 г. на годишния конгрес на Съвета на европейските аерокосмически общества, проведен в град Линшопинг, Швеция, докладът на двамата българи е класиран в топ 20 от общо 500 и e публикуван в престижното списание CEAS Aeronautical Journal на издателство Springer.

Какво общо с България

"Страната ни още няма ресурс да се намеси в голямото самолетостроене, но производството на малки безпилотни самолети е съвсем по силите на отделни компании. А това може да означава нов, високотехнологичен отрасъл в икономиката ни", категоричен е доц. Димо Зафиров. Според новия доклад на двамата учени за персоналните летателни апарати, който те ще изнесат в Делфт, Холандия, цената им ще бъде около 100 хил. евро. Напълно съпоставима с престижен автомобил, но много по-ниска от тази на лек самолет или вертолет. "Докато NASA и ЕС чрез своите научни програми имат проекти за организацията на превоз на хора по въздух на малки разстояния, за да се облекчи транспортът, ние решихме да покажем как би изглеждал такъв летателен апарат", обяснява доц. Зафиров.

"През 2017 г. светът ще има правила за използване на безпилотни самолети за граждански нужди, ние просто трябва дотогава да ги направим безопасни, за да може бизнесът да се заеме с тях", допълва той. Икономическата логика на безпилотните летателни апарати е те да не бъдат в по-голямата си част лична собственост. Защо? Тяхната цел ще бъде да летят без прекъсване - от адрес на адрес, обслужвайки дори близки градове в съседни държави. Докато частните ни автомобили служат средно не повече от 2.5-3 часа на ден. Организацията на въздушното движение, неговата сигурност и безопасност обаче са непосилни за отделния човек или фирма. Така че нека настъпим егото си от автомобилната епоха - по-удобно и по-евтино за обществото ще бъде безпилотните летателни машини да не бъдат лична собственост.

Кой ще мигне пръв

За последните 70 години самолетостроене традиционният самолет е усъвършенстван до такава степен, че е достигнал върха си. Революционните промени в самолетостроенето крият дори неподозирани рискове - смениха традиционните батерии с литиеви на "Боинг" 787 и месеци той не летя. Сега тези батерии вече са надеждни, но загубите за компанията само от смяната на едни батерии бяха огромни. Затова авиационните специалисти и цялата аеропромишленост са консервативни. "Боинг" и "Ербъс" са в толкова остра конкуренция, че никой не смее да мръдне в непозната посока, защото може да му коства загуби. За следващите 20 години, ако нещо не се промени, трябва да бъдат произведени 30 000 самолета със средна цена на една машина 100 - 150 милиона евро. Когато обаче една от двете компании започне да губи състезанието, е много вероятно да се обърне към нетрадиционните летателни апарати като самолетите със съчленено крило.

Зелената авиация също може да подтикне гигантите да потърсят решение в летящите роботи със съчленено крило. В момента най-икономичните самолети не са най-екологични, обяснява доц. Димо Зафиров. Търсят се материали за строителството на самолетите, които да бъдат почти 100-процентово рециклирани и върнати отново в нови летателни машини. Самолетите със съчленено крило също се възприемат от европейските авиоконструктори като възможност за осъществяване на целите на зелената авиация.

Доцент Димо Зафиров:

И пред самолетостроенето стои въпросът с намаляването на вредните емисии

"Аерокосмическите общества и науката са изправени пред изискването да се намалят драстично вредните емисии на самолетите. Начинът: намаляване масата на самолета и намаляване на неговото общо съпротивление във въздуха. Теоретично съчлененото крило може да има 40% по-ниска маса и 35% по-ниско съпротивление от крилата на най-добрите сегашни самолети. Това връща идеята за съчленено крило на самолетите отново в умовете на учените и дори вече на чертожната дъска.

Предизвикателство е и размерът на самолетите. В последните години "свръхсамолетите" като "Ербъс" 380 стигнаха до границата, до която могат да приемат летищата. Върху пистите могат да кацат самолети с размер 80 метра ширина и 80 метра дължина. Точно това са размерите на "Ербъс" 380. Още по-голям самолет просто няма къде да кацне. Следователно за самолетите с по-голям брой пътници трябва нова схема, като например съчлененото крило, което ще им позволи да се вместят в допустимите размери."

Двама български - доценти Димо Зафиров и Християн Панайотов от Пловдив, знаят как ще изглежда персоналният самолет-робот на бъдещето: двуместен до четириместен, с вертикално излитане и кацане на покрива на домовете ни или на квартален вертипорт и с електрически двигатели. Димо Зафиров и Християн Панайотов не само мечтаят, но упорито изпитват малки самолети в аеродинамичния тунел на своя ВУЗ - филиала на Техническия университет в Пловдив. После безпилотният им самолет със съчленено крило лети край Пловдив, предизвиквайки любопитство с вида си. А той наистина е малко странен, защото опашката и крилата му са съединени в едно. Впрочем силен интерес към българското съчленено крило вече има сред европейската научна общност. През 2013 г. на годишния конгрес на Съвета на европейските аерокосмически общества, проведен в град Линшопинг, Швеция, докладът на двамата българи е класиран в топ 20 от общо 500 и e публикуван в престижното списание CEAS Aeronautical Journal на издателство Springer.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.