Бизнес от Велико Търново на световна величина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнес от Велико Търново на световна величина

Бизнес от Велико Търново на световна величина

Три истории на търновски компании и хората, които стоят зад успеха им

Десислава Лещарска
34946 прочитания

© Десислава Лещарска


Статията е част от приложението за регионалния бизнес във Велико Търново на "Капитал Daily". Всички текстове от приложението може да намерите в онлайн библиотеката на "Капитал"

Предприемач на годината, най-иновативно предприятие, най-голям пазарен дял - всяка от тези титли е принадлежала през годините на компании с адресна регистрация Велико Търново. В следващите редове ще разкажем историята на едни от най-ярко открояващите се фирми в региона, чиито амбиции и постижения отдавна са надминали границите на града и на България.

Торбички за кралските особи от "Екстрапак"

Милен Георгиев, управител на "Екстрапак"
Фотограф: Дневник

Въпреки работата си за най-големите търговски вериги в Европа и престижни марки от целия свят най-често задаваният въпрос от журналисти към Милен Георгиев - управител на "Екстрапак" и един от собствениците на компанията е: "Имате ли нова поръчка от някоя кралска особа." "Преди няколко години правихме рекламни торбички за принца на Монако и за краля на Швеция и сега всеки път ме питат", казва с усмивка Милен, който е в основата на успеха на "Екстрапак" - водещ производител на хартиени и полимерни чанти и опаковки с оборот за миналата година от над 54 млн. лева. Тази година компанията отпразнува своя 20-и юбилей и продължава ударно напред с планове за нова фабрика, която да заработи още от следващата година. Иначе Милен се гордее най-много с работата на компанията за олимпиадата в Атина през 2004 г. - "най-престижното спортно събитие", и за Формула 1.

В момента "Екстрапак" има два завода във Велико Търново с персонал от над 650 души. Около 70% от продукцията се реализира в Западна и Северна Европа - Норвегия, Швеция, Холандия, Исландия, "но практически навсякъде", казва Милен. Освен с хартия, полимер и биополимер компанията работи и с платове, а тази година е решила да инвестира във собствена фабрика за нетъкан текстил. Тя ще се намира непосредствено зад втория завод на "Екстрапак" в покрайнините на Велико Търново. Инвестицията се изчислява на около 16 млн. лева. Първият етап ще завърши догодина и по-голяма част от мощностите ще заработят. На втория етап компанията ще започне производство на текстилна суровина, която може да се влага в изработването на памперси, дамски превръзки и др. В новата фабрика ще заработят между 40 и 50 нови служители, тъй като почти всички процеси ще са автоматизирани, казва управителят на компанията.

"Екстрапак" има няколко патента за биоразградим полимер. Нейни са марките "Дегрален" и "Екоматер" - найлонови торбички, който могат да се изхвърлят в компоста. През 1999 г. "Екстрапак" е първата компания, която пуска на пазара чували за боклук със звездообарзно дъно, които са по-издръжливи и не пропускат. Последното им изобретение са DOS чантите - чанти от нетъкан текстил, чиито вътрешни страни имат антибактериално покритие от сребърни йони и могат да се ползват многократно. "За пръв път ги представихме този януари в Дюселдорф и оттогава се приемат много добре на европейския пазар, тъй като няма аналог", казва Милен.

"Длъжни сме да се развиваме, иначе нямаме шанс да оцелеем, в целия свят има десетки хиляди производители", казва съсобственикът на компанията, който има още четирима съдружници. Той е неизчерпаем източник на енергия и идеи, както казват за него служителите му, които се съмняват, че изобщо ляга да спи. Освен че е лично ангажиран с всеки процес в "Екстрапак", той е програмист и има собствена компания за софтуер. Правил е ERP системата на "Екстрапак" и продава софтуера за управление на бизнеса на други фирми. Предприемачът разработва и проект за производство на плат със слой от нановласинки, който ще му придаде филтриращи свойства. "Това е далечен проект", казва Милен, който се е опитал да го финансира през европейските програми, но се е отказал заради бюрокрацията. Той се занимава и с друго собствено начинание - порталът sourcing.bg, който подпомага български производители да намерят клиенти извън границите на страната.

"В България бизнесът ни донякъде се обезсмисли през 2012 г., когато екоминистерството въведе високата продуктова такса за всички найлонови торбички над определени размери", казва Милен. "На пръв поглед тази мярка може да изглежда полезна, но е точно обратното. Тя създаде сив сектор. Всички големи фирми се оттеглиха от пазара, защото нямаха сметка да продават торбички и да плащат продуктова такса. Тя унищожи и малките фирми. Таксата беше наложена след един негативен доклад на ЕК за отпадъците, но облагането с такса на найлонови торбички няма нищо общо с това, за което ни критикуваше ЕС -  старите незакрити депа за отпадъци. Освен това намаляването на употребата на найлонови торбички можеше да се регулира с чисто пазарни механизми, чрез насочване на потребителите към определени продукти и др. Но в крайна сметка тази такса ни отказа от пазара. А тя не може да се контролира. За миналата година е платена такса за 40-50 хиляди торбички - толкова произвежда една машина за една смяна", казва предприемачът. Той няма интерес от държавни поръчки, приватизация и др. Разчита единствено на собствените си умения, съдружниците и екипа си и се справя доста добре.

Сладкият успех на "Престиж 96"

В силно конкурентната среда на сладкарския бранш една великотърновска фирма успя да се наложи като лидер и да увеличава пазарния си дял с всяка изминала година. "Престиж 96" стартира през 1996 г. като много малка компания за търговия на сладкарски изделия, която впоследствие разкрива малко производство. "Буквално гаражно. А сега се конкурираме с мултинационални компании като Kraft и Nestle", казва Илия Георгиев, директор "Продукция" в "Престиж 96". Без излишна скромност той и колежката му Магдалена Сергиева, директор "Човешки ресурси", казват, че фирмата е "блестящ пример за успешно развитие". "От 5-10 души сега компанията наброява над 550 души. Всичко това се случва планомерно, стъпка по стъпка", казват двамата мениджъри. Те обясняват постиженията си с това, че поставят на първо място качеството и вкусът на продуктите си. "Не изневеряваме на качеството - следваме възможно най-високите стандарти за управление на процесите", казва Илия Георгиев. Доказателство за думите му са данните от компанията за маркетингови проучвания Nielsen, според която на пазара на тунквани бисквити продуктите "Мираж" и "Траяна" на "Престиж" имат дял от 17-18 процента, докато цялото портфолио на Kraft е с дял 13%. "Споко", "Хипер" и "Троя", всичките на "Престиж", са лидери в категорията на тункваните вафли. През 2012 г. контролният пакет акции от "Престиж 96" стана собственост на Citi Venture Capital International (част от Citigroup) и NBGI Private Equity (поделение на National Bank of Greece)

 - една от малкото сделки в България, при която финансов инвеститор придобива дружество за производство на храни.

Съществен дял - 80%, от търговията на "Престиж" е традиционна. "Малки традиционни магазини за бързооборотни стоки", уточнява Илия Георгиев. "20% от пазара е в големите търговски вериги. В това отношение Велико Търново и България са уникални, тъй като в други европейски държави делът на търговията в големите търговски вериги е от 50 до 80%" казва мениджърът. Като компания, която работи с държави от целия свят, "Престиж" не само че не е засегната от руското ембарго заради конфликта с Украйна, ами точно обратното. "След като Русия спря вноса, пазарът се пренасити със суровини и цените паднаха, което ни се отрази положително. Но за нас по-важен пазар е Европейският съюз. Регулациите са по-близки и експортът ни е съсредоточен предимно тук. Изнасяме за целия свят, включително за Близкия изток, където ситуацията е много нестабилна и не знаем с какво ще се сблъскаме. В Либия например приеха закон, според който държавата определя срока на годност на продуктите. Така се оказахме в ситуация, че продукт с определен от нас срок 6 месеца получава от държавата 9-месечен срок на годност", разказва Георгиев. Компанията изнася най-много изнася за Централна Европа - Унгария и Чехия, и което е по-интересно - за Турция. "Вафлата "Ния" стана вносен продукт Номер 1 в Турция - страна с много силна конкуренция, с производители като Ulker и др.", хвалят се мениджърите на компанията.

Освен с конкуренцията "Престиж" трябва да се справя и с предизвикателствата на пазара на труда у нас. "Засегнати сме от демографския срив и поредната емигрантска вълна. Служителите ни са предимно от Велико Търново, Горна Оряховица, Дебелец и от района. Но имаме проблем с квалифицираните кадри", казва Магдалена Сергиева. "На нас ни трябват инженери технолози, но трудно намираме хора, завършили технически специалности. Във великотърновските университети например няма такива. Затова разкрихме собствена стажантска програма, която е много успешна и е добър пример за сътрудничеството между бизнеса и образование. Имаме стажанти от Университета по хранителни технологии и сходни специалности, те ще участват и в проекти за иновации", казва дамата.

Израстването на компанията през последните години се дължи изключително на инвестиции в нови технологии, машини, оборудване и енергийна ефективност. "Производството ни е едно от най-модерните в България", казва Илия Георгиев. Миналата година заработи новата фабрика на "Престиж" край Велико Търново, в която са вложени около 50 млн. лв. и която беше отличена за сграда на годината. "Само за седем месеца завърши процеса по релокация в новата фабрика, и то без никакви сътресения, което е уникално. Всичко това се случи благодарение на хората, които работят за компанията, някои от самото й създаване досега", казват управителите.

Американската мечта на "Аглика"

Елица Петкова, маркетинг мениджър на "Аглика
Фотограф: Десислава Лещарска

С очарователна усмивка Елица Петкова, маркетинг мениджър на "Аглика" - семейна компания за текстил, се извинява за краткото закъснение. "Подготвяме участието си на изложението в Париж Salon Pack & Gift за брандирани продукти и сме под напрежение", обяснява тя. През 1996 г. нейният свекър Петко Петков приватизира завод за хавлиени кърпи в Твърдица, а преди 13 години "Аглика трейд" разкриват нова фабрика във Велико Търново. През 2014 г. компанията започва собствено производство във Флорида, САЩ. Вълнението на Елица за изложението не е случайно. "През последната година решихме, че ще инвестираме изключително в представянето си на изложения в Европа и САЩ. Резултатите надминават и най-смелите ни очаквания", казва тя. Над 90% от продукцията на компанията е за износ, а сред марките, за които "Аглика" произвежда кърпи, халати, спално бельо, възглавници, олекотени завивки и др., се нареждат Missoni, Moschino, Aliviero Martini, Armani, Blue Girl, Desigual и много други. "Аглика" също може да се похвали с поръчка от кралска особа -  през 2012 г. компанията уши кърпите за чай – традиционен сувенир в Англия – по повод диамантения юбилей на кралица Елизабет.

В момента фирмата работи по новата си фабрика в Твърдица. В закупуване на терена са инвестирани 2 млн. евро. Заводът ще се състои от две производствени площадки. "Едната е за полиестерни влакна - суровината, от която произвеждаме нашите изделия. Сега я доставяме с контейнери от Индия. Връщаме се в изходна позиция или по-точно затваряме цикъла", казва Елица. В момента съпругът й Юлиан Петков, който отговаря за инвестициите и новите технологии е в Китай, за да поръчка машини за производството на полиестерните влакна. Другата сграда в новата фабрика ще е за производство на чаршафи. Тя ще заработи до една година. "Цехът за влакна ще отнеме повече време, тъй като все още нямаме специалисти. Идеята ни е не само да използваме влакната за собствено производство, но и да ги продаваме на други производители. Това е по-амбициозна задача, пазарът ще е предпазлив, тъй като смяната на доставчик е голям ход", казва Елица. В новата фабрика ще се разкрият поне още 100 нови работни места. В момента компанията има 400 служители.

Елица уточнява, че продажбата на дребно заема много малък дял от дейността на компанията. "Аглика" се занимава предимно с брандиране на продукти за корпоративни клиенти. Семейството й няма амбиции да развива бизнеса в търговията на дребно. "Всички знаят, че веригите са бич за бизнеса, а да развиваме собствена мрежа от магазини - не смятаме, че в това ни е силата, нужен е много по-различен мениджмънт", казва Елица и уточнява, че фирмата работи само с една верига  - "Глобус", с магазини за обзавеждане на дома в Австрия и Германия.

Дружеството е притежател на два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face - двойно лице) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи и не пропуска въздух и вода. "Кърпите имат сложен и скъп производствен цикъл. С технологията doubleface това се промени. Тя позволява малки поръчки, от порядъка на 100 кърпи например. Обикновено производителите не биха изпълнили поръчка за под 3000 броя. Използваме я от три години и още няма алтернатива", казва Елица. Компанията е разработила и нова технология за производството на чаршафи, които не се свиват при пране. "Все още не сме я патентовали, но няма голям смисъл, защото най-важното при тази технология е контролът, иначе няма да се постигнат желаните резултати", казва Елица. 

Последната семейна инвестиция обаче няма нищо общо с текстила. Тя е във ферма за зеленчуци и животни. От нея ще се осигуряват продуктите за комплекса на "Аглика трейд" "Аглика палас" на брега на яз. "Жребчево" и в почивната им база "Агликини къщи" в Еленския Балкан, в село Хъневци.

Фотограф: Десислава Лещарска
Фотограф: Десислава Лещарска
Статията е част от приложението за регионалния бизнес във Велико Търново на "Капитал Daily". Всички текстове от приложението може да намерите в онлайн библиотеката на "Капитал"

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 2
    kamendc avatar :-|
    Камен

    Чантичките и хавайските ризи ОК, бизнес като бизнес.
    Но да се дават за пример вафли "Хипер" и бисквите не-знам-какви-си... прочетете съставките им: списъка е дълъг половината опаковка отзад. Хидрогенирани мазнини, глюкозен сироп, суха суроватка, Е-та без край, и с това някои хора тъпчат децата си.
    Не че продуктите на Крафт или Нестле са по-добри.
    Който иска да дава на децата си нещо сладичко, да се потруди да им опече един домашен кекс, вместо да им дава вафли Хипер или Мура или Морени. Вярно, ще отнеме един час, но поне знаеш какво слагаш вътре - брашно, яйце, мляко, захар, и бакпулвер, това е.
    И срока на годност не е 9 месеца, а 3 дни. Защото няма Е-та.

  • 4
    destino avatar :-P
    destino

    Аз пък ободрявам таксата за найлоновите торбички, и не очаквам едрият бизнес да е съгласен с това.

  • 5
    schroeder avatar :-P
    schroeder

    Мога да кажа само "Браво!".

  • 6
    einfoodeinz avatar :-|
    sekwenton

    Много ми е любопитно, дали в американската фабрика "Аглика" също осигуряват работниците на минимална работна заплата и нямат нито един лиценз за софтуер?

  • 7
    kostadyn avatar :-|
    kostadyn

    Повече такива предприемачи - по-малко мрънкачи


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK