Бизнес от Велико Търново на световна величина

Статията е част от приложението за регионалния бизнес във Велико Търново на "Капитал Daily". Всички текстове от приложението може да намерите в онлайн библиотеката на "Капитал".

Предприемач на годината, най-иновативно предприятие, най-голям пазарен дял - всяка от тези титли е принадлежала през годините на компании с адресна регистрация Велико Търново. В следващите редове ще разкажем историята на едни от най-ярко открояващите се фирми в региона, чиито амбиции и постижения отдавна са надминали границите на града и на България.

Торбички за кралските особи от "Екстрапак"

Милен Георгиев, управител на "Екстрапак" Фотограф: Дневник

Въпреки работата си за най-големите търговски вериги в Европа и престижни марки от целия свят най-често задаваният въпрос от журналисти към Милен Георгиев - управител на "Екстрапак" и един от собствениците на компанията е: "Имате ли нова поръчка от някоя кралска особа." "Преди няколко години правихме рекламни торбички за принца на Монако и за краля на Швеция и сега всеки път ме питат", казва с усмивка Милен, който е в основата на успеха на "Екстрапак" - водещ производител на хартиени и полимерни чанти и опаковки с оборот за миналата година от над 54 млн. лева. Тази година компанията отпразнува своя 20-и юбилей и продължава ударно напред с планове за нова фабрика, която да заработи още от следващата година. Иначе Милен се гордее най-много с работата на компанията за олимпиадата в Атина през 2004 г. - "най-престижното спортно събитие", и за Формула 1.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В момента "Екстрапак" има два завода във Велико Търново с персонал от над 650 души. Около 70% от продукцията се реализира в Западна и Северна Европа - Норвегия, Швеция, Холандия, Исландия, "но практически навсякъде", казва Милен. Освен с хартия, полимер и биополимер компанията работи и с платове, а тази година е решила да инвестира във собствена фабрика за нетъкан текстил. Тя ще се намира непосредствено зад втория завод на "Екстрапак" в покрайнините на Велико Търново. Инвестицията се изчислява на около 16 млн. лева. Първият етап ще завърши догодина и по-голяма част от мощностите ще заработят. На втория етап компанията ще започне производство на текстилна суровина, която може да се влага в изработването на памперси, дамски превръзки и др. В новата фабрика ще заработят между 40 и 50 нови служители, тъй като почти всички процеси ще са автоматизирани, казва управителят на компанията.

"Екстрапак" има няколко патента за биоразградим полимер. Нейни са марките "Дегрален" и "Екоматер" - найлонови торбички, който могат да се изхвърлят в компоста. През 1999 г. "Екстрапак" е първата компания, която пуска на пазара чували за боклук със звездообарзно дъно, които са по-издръжливи и не пропускат. Последното им изобретение са DOS чантите - чанти от нетъкан текстил, чиито вътрешни страни имат антибактериално покритие от сребърни йони и могат да се ползват многократно. "За пръв път ги представихме този януари в Дюселдорф и оттогава се приемат много добре на европейския пазар, тъй като няма аналог", казва Милен.

"Длъжни сме да се развиваме, иначе нямаме шанс да оцелеем, в целия свят има десетки хиляди производители", казва съсобственикът на компанията, който има още четирима съдружници. Той е неизчерпаем източник на енергия и идеи, както казват за него служителите му, които се съмняват, че изобщо ляга да спи. Освен че е лично ангажиран с всеки процес в "Екстрапак", той е програмист и има собствена компания за софтуер. Правил е ERP системата на "Екстрапак" и продава софтуера за управление на бизнеса на други фирми. Предприемачът разработва и проект за производство на плат със слой от нановласинки, който ще му придаде филтриращи свойства. "Това е далечен проект", казва Милен, който се е опитал да го финансира през европейските програми, но се е отказал заради бюрокрацията. Той се занимава и с друго собствено начинание - порталът sourcing.bg, който подпомага български производители да намерят клиенти извън границите на страната.



"В България бизнесът ни донякъде се обезсмисли през 2012 г., когато екоминистерството въведе високата продуктова такса за всички найлонови торбички над определени размери", казва Милен. "На пръв поглед тази мярка може да изглежда полезна, но е точно обратното. Тя създаде сив сектор. Всички големи фирми се оттеглиха от пазара, защото нямаха сметка да продават торбички и да плащат продуктова такса. Тя унищожи и малките фирми. Таксата беше наложена след един негативен доклад на ЕК за отпадъците, но облагането с такса на найлонови торбички няма нищо общо с това, за което ни критикуваше ЕС -  старите незакрити депа за отпадъци. Освен това намаляването на употребата на найлонови торбички можеше да се регулира с чисто пазарни механизми, чрез насочване на потребителите към определени продукти и др. Но в крайна сметка тази такса ни отказа от пазара. А тя не може да се контролира. За миналата година е платена такса за 40-50 хиляди торбички - толкова произвежда една машина за една смяна", казва предприемачът. Той няма интерес от държавни поръчки, приватизация и др. Разчита единствено на собствените си умения, съдружниците и екипа си и се справя доста добре.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Сладкият успех на "Престиж 96"