Господин Дългъчев, наскоро бяхте преизбран като председател на управителния съвет на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ). С какво бяхте полезен на производителите на безалкохолни напитки, за да ви изберат повторно?

- Нашата индустрия е една от най-бързо развиващите се в България за последните двадесетина години. В бранша бяха създадени нови български компании, навлязоха и чуждестранни фирми. Всички те работят успешно, създавайки 2500 работни места. Бизнесът ще се развива, защото имаме да развиваме още пазарите в България, а чуждестранните пазари са огромна ниша, в която ни предстои много работа. През първия ми мандат успяхме да постигнем по-динамична форма на управление: председателят на асоциацията да бъде човек от бизнеса, отговорен за стратегиите, и да има изпълнителен директор, който управлява оперативната дейност. Проведохме много срещи, за да обединим в асоциацията всички производители в България, и постигнахме много добър резултат - сега около 70% от тях членуват в асоциацията - общо 34 фирми. Най-оценен беше стремежът ни да даваме ефективни предложения за усъвършенстване на концесионното законодателство, което касае бизнеса на всички нас. Вторият акцент в работата ни беше за усъвършенстване на данъчната политика за опаковките на безалкохолните напитки. Третият акцент е свързан с използването на захар в безалкохолните напитки.

Защо всъщност се стигна до спора за концесиите? Няма ли достатъчно вода за всички?

- В България има общо 140 източника на изворна вода, които могат да представляват интерес за нашата индустрия. Водата на 48 от тях е изследвана и е в стандартите за употреба в бита. Разработени са и се използват 13 водоизточника. Така че на въпроса - минерална вода в България има достатъчно. Спорът е за познатите водоизточници, които се разпознават от потребителите. Спорът дали на един водоизточник могат да работят няколко концесионера е решен по безспорен начин от европейското законодателство и нашите усилия бяха в това да синхронизираме българското законодателство с това на ЕС – един водоизточник с един концесионер. За съжаление проблемът все още не е решен докрай. Но нашата асоциация направи така, че всички заинтересовани страни да разберат същността на спора. Партнираме с администрация в България, която е оторизирана да вземе решение.

Какъв беше проблемът с опаковките за безалкохолните напитки, по който работихте през първия си мандат?

- Бих го определил като данъчен проблем. Но той касае също така ценообразуването, екологията, конкурентоспособността. Идеята беше всеки потребител, когато купува бутилка вода в пластмасова опаковка (ПЕТ-опаковка), да плаща депозит амбалаж от около 15 ст. и когато върне бутилката, да си получава депозита. Нашата асоциация се пребори резултатно с този подход: първо дайте да вземем парите, а после ще създаваме системата за рециклиране на опаковките. Ние считаме, че рециклирането може и трябва да се реши от частни предприятия, както е например в Австрия. Там бутилиращите компании са създали предприятие за рециклиране на ПЕТ-опаковки. Предприятието събира опаковките, рециклира ги и връща на производителите като суровина за повторна употреба. Цикълът е затворен, подплатен е икономически и има ефект за опазването на природата. Имаме да извървим дълъг път и нашата асоциация активно работи за решаването на проблема, защото знаем възможните решения. И събирането на 15 ст. предварително не е правилното.

Какво прави асоциацията, за да подкрепи износа на българска вода в чужбина?

- В техническо и технологично отношение българските предприятия за безалкохолни напитки не отстъпват на предприятията от ЕС. Онова, което имат в повече нашите западни колеги, са история и традиция на пиене на изворна и минерална вода. Бил съм в предприятия, които имат 180-годишна история, а най-старото българско бутилиращо предприятие в Михалково има 60-годишна история. Възможните пазари на юг и на изток от нас по традиция пият вода от Западна Европа, защото имат този навик още от колониални времена. Като асоциация ние подкрепяме българските бутилиращи компании в участието им на изложения, където могат да търсят потенциални чуждестранни клиенти. Износ на българска вода става и чрез чуждестранните компании, които са закупили предприятия у нас и изнасят продукцията им на източните пазари - Китай, Корея и Япония.

Как решавате спорни въпроси между членове на асоциацията?

- При нас членуват по-големи и по-малки фирми, но всяка от тях има по един представител в управителния съвет. По този начин постигаме баланс на решенията, включително и при спорни въпроси. Но като председател мога да кажа, че по най-важните въпроси имаме единомислие. Става дума за качеството на продуктите ни, за технологиите, за стандартите. Има достатъчно други сфери, в които ние се конкурираме, но сме единни по стратегическите въпроси на нашата индустрия.

Какви резултати биха ви удовлетворили, когато след пет години ще трябва да дадете отчет като председател на асоциацията?

- Хармонизиране на българското законодателство с европейското ще бъде добро постижение. Искам също да направим така, че след пет години българинът да пие поне 20% повече изворна и минерална вода. Сега годишно средностатистическият българин изпива по 97-98 литра бутилирана вода, а средният европеец - около 150 литра. Увеличаването на консумацията на изворна и минерална вода би означавало за нас по-развит български пазар, а за потребителите - по-висок стандарт на живот.

Интервюто взе Михаил Ванчев