Инж. Георги Бижев: Най-силният ни пазар това са немски говорещите държави
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инж. Георги Бижев: Най-силният ни пазар това са немски говорещите държави

"В следващите години, ако страната ни не отвори границите си за трудовия пазар, ще има излизане на инвеститори от България."

Инж. Георги Бижев: Най-силният ни пазар това са немски говорещите държави

Председателят на съвета на директорите на текстилната компания "Мак" пред "Капитал"

8195 прочитания

"В следващите години, ако страната ни не отвори границите си за трудовия пазар, ще има излизане на инвеститори от България."

© Силвия Златкова


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Регионален бизнес: Габрово, Севлиево. Още за развитието на бизнеса в отделните региони в страната може да откриете тук.

Визитка

Инж. Георги Бижев е завършил Висшия химико-технологичен институт в София през 1982 г. В периода 1984 – 1989 г. учи задочно в Института за национално и световно стопанство, където завършва специалността "Счетоводна отчетност и анализ на баланса". В целия си съзнателен живот работи в текстилния бизнес, минал е през всички етапи на производство – от работник в багрилно-притурни процеси, ремонтна бригада, технолог, заместник–началник, началник на цех, на отдел... През 1990 г. прави собствен бизнес, с който се занимава и към момента. Председател е на съвета на директорите на габровската фирма "Мак".

Инж. Бижев, представете фирма "Мак", с какво са свързани ключовите моменти от развитието на една от най-старите текстилни фабрики в България?

- Преди пет години чествахме 100 години. Фабриката е основана през 1912 г. През 1947 г., при национализацията, в България над 63 малки предприятия са обединени в един комбинат. През първите години от тази промяна е имало подем, заводът е разширен и този прогрес достига до 80-те години на миналия век. През 1994 г. предприятието е приватизирано от "Индустриален холдинг България" и през 1999 г. аз съм купувач от него. В последните 14 години направихме сериозно преструктуриране на този завод за разлика от много предприятия, които според мен практически рухнаха от неправилен мениджмънт. Към момента "Мак" е предприятие от среден тип, доста добре реформирано. 90% от продукцията си изнасяме на външните пазари и сме с добра репутация в Европа. За съжаление в България не ни припознават. Ние сме третата компания в света, която притежава лицензи за доставки на униформи в Германия, Италия, Австрия. Отделно от това произвеждаме облекла от цивилния сегмент, представляващ около 50% от общо произведената продукция през други конфекциониращи предприятия. Износител сме на пуплини, ризи и т.н.

Кой е най-силният ви пазар?

- Най-силният ни пазар това са немски говорещите държави, както споменах, Германия, Италия, Австрия.

В какви направления инвестирахте през последните години?

- Всички инвестиции, които сме направили, бяха насочени в различни направления, защото това предприятие беше рухнало през 1999 г., когато отчетената загуба беше в размер на 2 млн. лв. Вложенията бяха изключително насочени първо към обединяването и установяването му като предприятие от среден тип. В тази връзка инвестирахме огромен ресурс в машини и съоръжения, в технологии, асортимент. Сега разполагаме с модерна лаборатория, която покрива 140 европейски стандарта, акредитирана за цял свят - всички сертификати за онова, което продаваме. Всичко, което сме направили - инвестициите в асортимент, машини и съоръжения, в нови технологии, лаборатория, развитие на нови пазари, беше съпроводено с плащането на дълговете на дружеството в размер на около 7 млн. лв. От 1999 г. досега инвестициите в предприятието са в размер на около 25 млн. лв.

Какво показват финансовите резултати на дружеството за изминалата 2016 г., отчитате ли ръст в производството?

- Реално ръстът в производството за 2016 г. спрямо предходната 2015 г. е двоен. Печалбата на компанията е 1.5 млн. лв. за миналата година и е равна на 7%, каквато е средната норма на печалба в текстилната индустрия. В сравнение с предходната 2015 г. печалбата също е удвоена. Ръстът в продажбите е 60 - 70% и оттам идва и естественият скок на резултата. Той е съвкупност и когато се инвестира в нова технология, нови машини и съоръжения, качеството се подобрява, повишават се условията на труд - всичко това е комплекс от мерки, които водят и до нови клиенти.

За миналата година сме направили над 800 хил. готови изделия, имаме напълно затворен цикъл.

Къде е България на картата на текстилната индустрия?

- България изнася доста текстил. Това е индустрията, която в цял свят акумулира най-много работни места. Както виждате, Китай е огромен производител на текстил, Индия – също, а Турция е цяла текстилна империя. Ако някой реши да отнеме текстилния бизнес на Турция, около 25 млн. турци ще останат без работа.

В България около 250 хил. души са заети в текстилния бранш. Това са около 4000 конфекциониращи предприятия, 95% от които работят на ишлеме. Те изнасят сериозен обем продукция. Ние сме предприятие, което произвежда платове, част от които ги финишираме до готово изделие през конфекциониращите предприятия, които имат договори с нас за ушиване на ишлеме. Притежаваме ноу-хау, мострите, технологията, правим изделията на разкрой и даваме да конфекционират.

Каква е вашата оценка за правенето на бизнес в Габрово?

- В Габрово може да се прави бизнес. Основният проблем е човешкият фактор и това, че има недостиг на хора. От 130 хил. души градът е намалял на 59 хил. души, което е катастрофално. Във фирма "Мак" работните заплати се дават в срок, така както е определено по вътрешните правила за организацията на работната заплата.

Не трябва да подценяваме Габрово, защото проблемът не е свързан с това какво се прави в този град, а липсата на популация, на хора реално, с които да могат да се поддържат инвестициите.

Габрово въобще не е слабо развит район. В крайна сметка от българския Манчестър са се пръкнали държавните предприятия, една част от тях са загинали, но от тях водят началото си други производства, които работят успешно.

Къде според вас е проблемът и какво може да е решението?

- В следващите години, ако страната ни не отвори границите си за трудовия пазар, ще има излизане на инвеститори от България, и то български инвеститори ще излизат, защото реално човешкият фактор е много важен. Да не говорим за генерална диспропорция на хора, образование и възможности. Това според мен е в основата на проблема.

Колко души са ангажирани в производството?

- Двеста и петдесет, което ни прави средно предприятие. Тук обаче също има една недомислица в закона за това кое е голямо, средно и малко предприятие. Представете си, когато повечето европейски програми, в които можем да участваме, са концентрирани в средните предприятия, пред каква дилема сме изправени... В крайна сметка бяхме принудени да изнесем и да даваме продукция през ишлемета, за да намалим бройките на хората, защото съгласно закона средното предприятие може да има до 90 млн. оборот и 249 души персонал, а когато има 251 души, е голямо предприятие. Това е такава тежка диспропорция, защото в крайна сметка губиш едни предимства.

Това ли главно наложи да се редуцира персоналът?

- Естествено. Иначе как щяхме да участваме в програмите, които са определени за средни предприятия. Така или иначе България не е загубила работни места, защото ние менажираме около десет конфекциониращи предприятия в цялата страна и си намалихме конфекцията тук, в Габрово, където така или иначе не можем да намерим и хора.

Освен кадрите има ли още нещо, което е притеснително за бранша?

- Говори се за дуално образование... Не може в държава с 8 млн. да има 56 университета. Размахват се едни дипломи и мога да ви уверя, че в момента вече никой дори не се интересува от дипломите, защото реално няма хора. Бизнесът е в състояние да си обучи хората, както го правят в IT сектора.

Каква е средната работна заплата в предприятието?

- Средната работна заплата в предприятието е над 800 лв. Възнагражденията на част от висококвалифицираните ни специалистите достигат между 1500 – 2500 лв.

Интервюто взе Силвия Златкова

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Регионален бизнес: Габрово, Севлиево. Още за развитието на бизнеса в отделните региони в страната може да откриете тук.

Визитка

Инж. Георги Бижев е завършил Висшия химико-технологичен институт в София през 1982 г. В периода 1984 – 1989 г. учи задочно в Института за национално и световно стопанство, където завършва специалността "Счетоводна отчетност и анализ на баланса". В целия си съзнателен живот работи в текстилния бизнес, минал е през всички етапи на производство – от работник в багрилно-притурни процеси, ремонтна бригада, технолог, заместник–началник, началник на цех, на отдел... През 1990 г. прави собствен бизнес, с който се занимава и към момента. Председател е на съвета на директорите на габровската фирма "Мак".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK