Тракийският съюз на зърнопроизводителите: Изравняването по субсидии с европейските зърнопроизводители до 2016 г. не се случи

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Регионален бизнес: Стара Загора. Още за развитието на бизнеса в отделните региони в страната може да откриете тук.

Липсата на политика в управлението на земеделието, несигурността за развитието на бранша и в поземлените отношения, както и липсата на закон за браншовите организации са само част от проблемите, които спират развитието на бранша, смятат от Тракийския съюз на зърнопроизводителите. Програмата за развитие на селските райони през новия програмен период не дава равен шанс на всички - тя е насочена изцяло към други приоритетни сектори. "Това ни скара помежду ни и забави развитието на зърнопроизводството в страната", казва Цветан Берберов, член на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

Отложени приоритети

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В този програмен период трябваше да се стартират и т.нар. приоритети за напояване и полското производство да премине от екстензивно към интензивно. С промяната на климата трябва да се върви към напояване, но вследствие на недобра комуникация във властта и в този програмен период този приоритет няма да бъде развит, смятат зърнопроизводителите. Те казват, че на няколко пъти е имало индикативни списъци за получаване на субсидиите, но тези плащания са били оттегляни за следваща година. Зърнопроизводителите в страната все още не са получили единните плащания на площ за предходната 2016 г.

"Това доведе до преекспонирането на кредитната задлъжнялост при някои колеги, а оттам и банките започнаха да се отнасят по-внимателно към сектор "Земеделие". Те ни налагат неустойки, наказателни лихви", казва Берберов. Реално погледнато, остават само две години до края на така нареченото субсидирано земеделие, а България още не знае каква ще е политиката в сектора след 2020 година. Това пречи на развитието на бранша, смятат от Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

"Плаши ни това, че сменяйки управлението и експертността в Министерството на земеделието, отново няма да знаем какво да правим. От 10 години сме държава, член на ЕС. В началото идеята беше, че до 2016 г. ще се изравним по субсидии с европейските си колеги. Много сме далеч от тях, това изобщо не се случи", казва Берберов. Според него преходът в българското общество и земеделието е довел до това, че в България се е развило екстензивното земеделие - с по-малко работна ръка, в което доходността от единица площ е значително по-малка, отколкото при интензивното земеделие. "Най-малка в момента е печалбата от зърнопроизводството, реално тя не може да надхвърли 50 лв. от дка", казва още Берберов.



Средният приход от пшеницата на едно добро стопанство, което има добив от 500 кг/дка, е 150 лв. От тях разходите са не по-малко от 120 лв. - заплати, рента, торене, семена, амортизация на техниката. Реално печалбата е ниска и това кара много от земеделските производители да се ориентират към интензивното земеделие.

Променливо законодателство

Нямаме сигурност, затова не може да гледаме напред в бизнеса си, казват тракийските зърнопроизводители. Според тях проблем е и непрекъснатата промяна на законите. "Законът за арендата се промени миналата година, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи само във второто правителство на Бойко Борисов се коригира не по-малко от 30 пъти. Така ние нямаме сигурност и в поземлените отношения", посочват зърнопроизводителите. Сред проблемите е и намаляването на научния потенциал в бранша. Няма научни колективи, които да развиват нови сортове, да внедряват нови технологии. Сега 100% от полските култури – слънчоглед, царевица, сорго, рапица, са чужда селекция.

"Само допреди седем години в България 100% от пшеницата и ечемика бяха българска селекция. Сега отиваме на 50% чужда селекция и 50% българска при тези култури с тенденция за намаляване на българската. Образно казано, ставаме васали на други страни", казват от браншовата организация.