С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 май 2017, 11:47, 3901 прочитания

Тракийският съюз на зърнопроизводителите: Изравняването по субсидии с европейските зърнопроизводители до 2016 г. не се случи

Липсата на политика в управлението на земеделието води след себе си проблеми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Регионален бизнес: Стара Загора. Още за развитието на бизнеса в отделните региони в страната може да откриете тук.

Липсата на политика в управлението на земеделието, несигурността за развитието на бранша и в поземлените отношения, както и липсата на закон за браншовите организации са само част от проблемите, които спират развитието на бранша, смятат от Тракийския съюз на зърнопроизводителите. Програмата за развитие на селските райони през новия програмен период не дава равен шанс на всички - тя е насочена изцяло към други приоритетни сектори. "Това ни скара помежду ни и забави развитието на зърнопроизводството в страната", казва Цветан Берберов, член на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

Отложени приоритети


В този програмен период трябваше да се стартират и т.нар. приоритети за напояване и полското производство да премине от екстензивно към интензивно. С промяната на климата трябва да се върви към напояване, но вследствие на недобра комуникация във властта и в този програмен период този приоритет няма да бъде развит, смятат зърнопроизводителите. Те казват, че на няколко пъти е имало индикативни списъци за получаване на субсидиите, но тези плащания са били оттегляни за следваща година. Зърнопроизводителите в страната все още не са получили единните плащания на площ за предходната 2016 г.

"Това доведе до преекспонирането на кредитната задлъжнялост при някои колеги, а оттам и банките започнаха да се отнасят по-внимателно към сектор "Земеделие". Те ни налагат неустойки, наказателни лихви", казва Берберов. Реално погледнато, остават само две години до края на така нареченото субсидирано земеделие, а България още не знае каква ще е политиката в сектора след 2020 година. Това пречи на развитието на бранша, смятат от Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

"Плаши ни това, че сменяйки управлението и експертността в Министерството на земеделието, отново няма да знаем какво да правим. От 10 години сме държава, член на ЕС. В началото идеята беше, че до 2016 г. ще се изравним по субсидии с европейските си колеги. Много сме далеч от тях, това изобщо не се случи", казва Берберов. Според него преходът в българското общество и земеделието е довел до това, че в България се е развило екстензивното земеделие - с по-малко работна ръка, в което доходността от единица площ е значително по-малка, отколкото при интензивното земеделие. "Най-малка в момента е печалбата от зърнопроизводството, реално тя не може да надхвърли 50 лв. от дка", казва още Берберов.



Средният приход от пшеницата на едно добро стопанство, което има добив от 500 кг/дка, е 150 лв. От тях разходите са не по-малко от 120 лв. - заплати, рента, торене, семена, амортизация на техниката. Реално печалбата е ниска и това кара много от земеделските производители да се ориентират към интензивното земеделие.

Променливо законодателство

Нямаме сигурност, затова не може да гледаме напред в бизнеса си, казват тракийските зърнопроизводители. Според тях проблем е и непрекъснатата промяна на законите. "Законът за арендата се промени миналата година, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи само във второто правителство на Бойко Борисов се коригира не по-малко от 30 пъти. Така ние нямаме сигурност и в поземлените отношения", посочват зърнопроизводителите. Сред проблемите е и намаляването на научния потенциал в бранша. Няма научни колективи, които да развиват нови сортове, да внедряват нови технологии. Сега 100% от полските култури – слънчоглед, царевица, сорго, рапица, са чужда селекция.

"Само допреди седем години в България 100% от пшеницата и ечемика бяха българска селекция. Сега отиваме на 50% чужда селекция и 50% българска при тези култури с тенденция за намаляване на българската. Образно казано, ставаме васали на други страни", казват от браншовата организация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Евросредствата в област Благоевград: В сянката на "Струма" Евросредствата в област Благоевград: В сянката на "Струма"

Държавата насочва пари в магистралата, общините адресират проблема с боклука, а фирмите купуват машини

7 яну 2020, 1760 прочитания

Островът в центъра на Севера 5 Островът в центъра на Севера

Област Велико Търново няма бързи пътища към останалата част на страната, но след 6-7 години "Хемус" и връзката с Русе може да са готови

29 дек 2019, 5180 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Земеделската "Граал" създава 225 дка овощна градина в с. Даскал Атанасово

До момента компанията е развивала дейност в сферата на зърнопроизводството

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10