Професор д-р инж. Димитър Димитров: От контактите с бизнеса ние реагираме и обогатяваме нашите дейности

Ректорът и основател на Висшето училище за агробизнес и развитие на регионите пред "Капитал""

"Създадохме лаборатория за оценка на риска в бизнеса и вече изпълняваме такива поръчки."
"Създадохме лаборатория за оценка на риска в бизнеса и вече изпълняваме такива поръчки."    ©  Дневник
"Създадохме лаборатория за оценка на риска в бизнеса и вече изпълняваме такива поръчки."
"Създадохме лаборатория за оценка на риска в бизнеса и вече изпълняваме такива поръчки."    ©  Дневник
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Регионален бизнес: Пловдив. Още за развитието на бизнеса в отделните региони в страната може да откриете тук.

Висшето училище Земеделски колеж е създадено в Пловдив на 23 октомври 1992 г. През 2000 г. Народното събрание преобразува Земеделския колеж в самостоятелно висше училище. От 6 юли 2011 г. отново с решение на Народното събрание е преобразувано във Висше училище за агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР). За 25 години в него са завършили висшето си образование 22 хил. студенти. Реалната безработица сред завършилите студенти е 0.18%. Над 15% от завършилите намират реализация в чужбина. Преобладаващият брой завършили студенти започват собствен бизнес или се включват в семейния бизнес на родителите си.

Професор Димитров, когато поставяхте началото на висшето училище, кое беше по-трудно - да създадете екип от учени или да изградите материалната база?

- По-сложно и по-трудно наистина е да се създаде екип. В България е трудно да създадеш екип дори от двама души, защото сме силни индивидуалисти. А екип от триста души? Как става? Може би на мен ми беше по-лесно, защото работехме във време на ентусиазъм, знаехме, че изграждаме нещо ново и непознато дотогава в България. И затова гледахме по-далече напред във времето. Но наистина е трудно да се съчетаят професионализъм, характери, хора. Трудно беше да се смени социалистическият манталитет, че работиш - не работиш - получаваш заплата. А частното училище, за да съществува и да е успешно, трябва да има резултати. И резултатите да се измерват в пари. Беше трудно в началото да убеждаваме, че парите не са мръсна дума. Защото те са обективен израз на качеството на образованието. Е, след 25 години работа мисля, че можем да кажем: да, създадохме успешен работещ проект за образоване на млади хора. Колкото до материалната база, аз имам много опит в строителството и за мен това е рутинна дейност.

Има ли промяна във въпросите, които студентите задаваха при постъпването си преди 25 години и сега? От какво се интересуват, когато проучват дали да учат във ВУАРР?

- Хората се промениха, и то към добро. В началото ни питаха дали нашите дипломи се признават и в кои страни се признават, дали таксите ни са съгласувани с държавата, къде ще работят, когато завършат. Сега се интересуват има ли разнообразие на формите на обучение - имаме ли редовно, задочно, дистанционно, индивидуално. Младите хора искат да получат прагматични отговори: какви предмети ще изучавам, за да видя дали те ще ми служат в работата. И най-важното - питат какво ще научат. Те се чувстват свободни да се реализират и в Европа. Около 15 до 20% от завършващите наши студенти отиват да работят най-често по специалността си в Европа. Това е по-почтено, отколкото да завършиш държавен университет и да отидеш да работиш в друга страна, защото си ползвал средства от нашия общ бюджет.

Какви са взаимоотношенията на висшето училище с бизнеса?

- Нека да си го кажем направо: много често бизнесът изпреварва университетите. Ние не се вайкаме. Напротив - от контактите с бизнеса ние реагираме и обогатяваме нашите дейности. За моя приятна изненада бизнесът ни потърси като учени. Да започнем да правим оценка на риска на даден бизнес план. Това говори, че българският бизнес навлиза в своята зрялост. Създадохме лаборатория за оценка на риска в бизнеса и вече изпълняваме такива поръчки. Моето разбиране е, че научноизследователската дейност на един университет като нашия трябва да се концентрира в научно-приложните изследвания.

Има ли държавата място във взаимоотношенията университети - бизнес?

- Моето мнение е, че фонд "Научни изследвания" може да се обвърже с дейности, подпомагащи технологично обновяване на бизнеса. Защо да не приложим формулата, която сработи в програма САПАРД? Ако бизнесът финансира 50% от нужна за него научна разработка, а другите 50% се финансират от държавния фонд, тази формула рязко ще повиши конкурентоспособността на индустрията ни, ще активира партньорите.

Интересувате ли се какво става със студентите, които завършват? Имате ли обратна информация?

- Да, ние следим кариерата на нашите кадри. И ето резултатите: през 2012 г. средният осигурителен доход в първата година след завършването на студентите ни е бил 575 лева, а през 2016 г. е 800 лева. През последните 5 години структурата на заетостта на нашите студенти е приблизително следната: 1/3 от тях имат собствен бизнес, още около 1/3 участват в бизнеса на своите родители, следващите групи са студенти, които са на общинска или държавна служба, главно в селските райони. Често те нямат достатъчно експертно ниво и идват да учат, за да получат необходимия ценз и да реализират кариерно израстване. Стопроцентова реализация имат студентите, завършващи здравен мениджмънт при нас. Това са кадри, които искат да заемат мениджърска позиция в клиника или болница. Съгласно закона трябва да имат магистратура по здравен мениджмънт. Ние развихме това направление. Такава магистратура няма място в медицинските университети, тъй като те имат акредитация само по медицински науки. Искаме да развиваме алумни клубовете. Така, както го правят в САЩ.

Коя специализация на ВУАРР прави обучението тук особено ценно?

- Ние обслужваме български региони, които изостават по икономически и демографски признак. Това са момчета и момичета, които не могат да си позволят да учат в "Дървеница". Ние създаваме онези квалификационни форми, които им позволяват едновременно да работят и да учат. Няма друг такъв университет в България. Другите университети са специализирани по професионални направления, но не и по региони.

Интервюто взе Михаил Ванчев

Още от Капитал