Инвестициите в Сливен растат, а безработицата намалява

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Регионален бизнес: Стара Загора, Сливен, Ямбол. Още за развитието на бизнеса в отделните региони в страната може да откриете тук.

"Важно според нас е да бъдат привлечени и подкрепени нови производства и услуги, създаващи по-висока добавена стойност и по-високо платени работни места." Чавдар Божурски, областен управител на Сливен

Инвестициите в регион Сливен се увеличават, а безработицата намалява. Областта заема много добри позиции в промишлеността. По данни на Националния статистически институт (НСИ) делът на произведената продукция в индустриалния сектор е над 50%. "По този показател индустрията в Сливен доминира над сектора на услугите и аграрния сектор", казва областният управител Чавдар Божурски. Според него в региона има знакови за българската икономика производства, които се развиват успешно, особено през последните две години. "Една от силните страни на област Сливен е, че тя успя да привлече значителни чужди инвестиции в традиционно развитите отрасли на областта, като най-големите от тях са в текстилното производство и в производството на вина и хранителни напитки", казва Божурски.

По данни на НСИ по направени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, които за 2015 г. са в размер на 229 млн. лв., област Сливен заема средата на класацията сред областите в страната. Въпреки това, пресметнато на човек от населението, разходите за придобиване на ДМА в областта са на незадоволително ниво. За 2015 г. те са 1198 лв. на човек при средни за югоизточния район 2697 лв. и за страната – 2962 лв. на човек от населението. И в Сливенския регион липсата на квалифицирана работна ръка се очертава като основен проблем пред бизнеса. По данни на дирекция "Регионална служба по заетостта" – Бургас, равнището на безработица през 2016 г. е 14.7%. Въпреки че делът на безработните през миналата година отбелязва значителен спад спрямо предходната година, по този показател регионът остава с по-висока от средната за страната безработица. Проблемът с високите нива на безработица е най-сериозен в общините Котел и Твърдица. Средногодишното равнище на безработица в Котел през 2016 г. е 38.2%, а в община Твърдица е 29.3%. Данните на Регионалната служба по заетостта за месец май 2017 г. отчитат в област Сливен равнище на безработица 12.79%.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Бизнес в развитие

Традиционно най-добре остават представени текстилната и хранителната промишленост. Италианският предприемач Едоардо Миролио планира тази година над 43 млн. лв. нови инвестиции в текстилните си предприятия в страната. Компанията на Миролио има шест производствени цеха в Сливен, а в началото на годината откри нов цех за конфекция в Котел. В модерно оборудвания цех на "Франко фешън" в Котел са заети 30 жени, като перспективата е броят им да достигне 100 души.

От миналата година в Сливен заработи австралийската "Лемприер Уул", която е една от най-големите компании в света за производство на вълна. Инвестицията в Сливен е в размер на 20 млн. лв., а основната дейност в предприятието е свързана с преработка на сурова вълна от цял свят. Предприятието е наело от Миролио производствени цехове с обща площ 17 хил. кв.м за първоначален срок от 10 години. От стартиране на дейността на "Лемприер Уул" през миналата година натоварването на завода се увеличава, така че постепенно да достигне пълния си капацитет – 500 тона вълна месечно, или около 6000 тона вълна годишно.



Значителни инвестиции прави и белгийският инвеститор "Рожее Ванден Берхе", който развива производство на килими в част от базата на текстилната фабрика "Декотекс". От встъпването си в Сливен белгийският собственик е инвестирал 24 млн. лв. в подновяване на производствените линии и сградния фонд.

Утвърдената в цяла Европа и САЩ комопания за производство на висококачествени хавлиени изделия "Аглика" изгражда четвърта производствена база в град Твърдица. От следващата година предприятието започва производство на машини за дигитален печат върху текстил, които ще работят с патентована от "Аглика" иновативна технология.

През 2017 г. един от най-големите производители на млечни продукти в България – "Тирбул", приключи мащабна инвестиция в размер на 36 млн. лв. След реализацията и предприятието се нарежда сред най-модерните млекопреработвателни предприятия в Европа.

Успешно се развива и машиностроенето, представено от ЗММ - Сливен. Предприятието е част от структурата на "Индустриален холдинг България". Предприятието на "Язаки" в Сливен достигна максималната планирана заетост – 2000 души. Стартирането на новото производство на електрически кабелни комплекти за автомобили беше подпомогнато от община Сливен, която извърши реконструкцията и изграждането на инфраструктурата около завода. Другата фирма за производство на кабелни инсталации за вграждане в автомобили в града е "Атес". Нови инвестиции реализира и консервната фабрика в Нова Загора – "Палиррия България", специализирана в производството и търговията с консервирани плодове и зеленчуци. Друго голямо предприятие от консервната промишленост в региона е "Фрукто Сливен", което разширява както пазарите си в чужбина, така и асортимента си.

Регионът е утвърден като един от големите производители на земеделска продукция. Традиционно за Сливен и Ямбол е отглеждането на зърнени култури, овощарството, лозарството и зеленчукопроизводството. За да възстанови намаляващите насаждения от праскови в региона и да си осигури местна суровина за производството си, "Фрукто Сливен" предприе кампания за подаряване на посадъчен материал и до момента е раздала над 10 000 прасковени дръвчета.

Стратегия за областта

Първата цел в стратегията за развитие на областта е свързана точно с икономическия му възход. "Важно според нас е да бъдат привлечени и подкрепени нови производства и услуги, създаващи по-висока добавена стойност и по-високо платени работни места", казва областният управител. Стратегията на областта в тази посока включва създаване на индустриални паркове в Сливен и Твърдица, маркетинг на икономическия потенциал на областта, създаване на междурегионални партньорства и стимули за инвеститорите. По отношение на малките и средните предприятия областният управител предвижда стимулиране на иновациите, създаване на регионални клъстери и регионални сдружения на производителите, предоставяне на консултантски и информационни услуги. "Част от набелязаните мерки в стратегията вече се осъществяват от нас – изготвили сме презентационни материали за възможностите за бизнес в нашата област, постигнали сме намаляване на срока за извършване на административните услуги за бизнеса, учредяване на почетни награди на предприемачи", казва Чавдар Божурски.

Инфраструктурни проекти

Очакванията са през следващите години най-големите инвестиции в област Сливен да бъдат в сферата на ВиК инфраструктурата. Предвидено е финансиране в размер на 80 млн. лв. Най-важно за град Сливен е изграждането на довеждащия водопровод от язовир "Асеновец" до пречиствателната станция за питейни води, с което най-после ще стане възможно нейното въвеждане в експлоатация. В сливенския квартал "Речица" ще се подмени и доизгради канализационна мрежа. Предвижда се изграждане на станция за припомпване на водите към пречиствателната станция за отпадни води на града. Това е обектът, изискващ най-сериозни инвестиции – около 27.5 млн. лв. Предвижда се реконструкция и за пречиствателната станция за отпадни води на гр. Сливен. В Нова Загора ще бъде изцяло обновена пречиствателната станция за отпадни води.

Европейски проекти

Като цяло Сливен изостава с проектите, финансирани със средства от европейски фондове на фона на другите области в югоизточния район. Съгласно Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България през 2016 г. в област Сливен са сключени 59 договора по оперативните програми, като общата им стойност е 77.3 млн. лв. На първо място по сключени договори е община Сливен, която е подписала 35 договора на стойност 47.4 млн. лв. Община Нова Загора има сключени 11 договора на стойност 9.5 млн. лв. Градовете Котел и Твърдица имат по пет договора.