Проф. д-р Славчо Томов: Гледаме към нестандартни иновативни методи за обучение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проф. д-р Славчо Томов: Гледаме към нестандартни иновативни методи за обучение

"През последните три години приемаме два пъти повече чуждестранни студенти първокурсници, отколкото български," казва проф. д-р Славчо Томов

Проф. д-р Славчо Томов: Гледаме към нестандартни иновативни методи за обучение

Ректорът на Медицински университет – Плевен пред "Капитал"

2150 прочитания

"През последните три години приемаме два пъти повече чуждестранни студенти първокурсници, отколкото български," казва проф. д-р Славчо Томов

© Медицински университет – Плевен


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Регионален бизнес: Плевен. Още за развитието на бизнеса в отделните региони в страната може да откриете тук.

Мащабен проект с грант от 22 млн. лв. е депозирал за оценка Медицински университет – Плевен пред управляващия орган на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Висшето училище е водеща институция в проекта за изграждане на център за компетентност. Асоциирани партньори в него са: Медицински университет – Варна, лабораторията по роботика към БАН и Florida hospital във Флорида, САЩ. В случай че бъде успешно защитен, основната част от този ресурс, между 8 и 10 млн. лв., е предвидена за МУ – Плевен, съобщи за в. "Капитал" ректорът на висшето училище проф. д-р Славчо Томов.

Проф. Томов, една година след откриването на новия факултет по фармация към висшето училище каква е вашата равносметка? Какво още предстои?

- През миналата година приехме първите трийсет студенти по специалност "Фармация", а през тази - 45. Според капацитета на специалността е заложено да обучаваме 60 студенти годишно, което означава, че имаме още потенциал за разширяване през следващите няколко години. Твърде рано е да даваме оценки как се развива обучението по фармация, защото това е един сложен и динамичен процес, в който вече имаме подсигурена материално-техническа база. Сградата е готова, приключиха обществените поръчки за съвременни апаратури за оборудване на лабораториите, които са много специфични и изискваха сериозна организация. Обучението по технология на лекарствените форми изисква такова оборудване, което представлява една минифабрика за производство на лекарства. Това вече е факт и през втората година нашите студенти вече се обучават в нова съвременна модерна база.

Има още какво да се желае в структурирането на факултета. Предстои доокомплектоване на катедрите с преподавателски състав, а това е може би най-трудната част, защото финансиране се намира, сградата се построява, апаратура се намира, но най-важният и основоопределящ фактор са хората и качествените преподаватели. Работим в тази посока сериозно и интензивно.

Към момента какъв е капацитетът на университета, има ли потенциал за разрастване?

- Медицински университет - Плевен, е всъщност най-малкият от четирите медицински вуза в България. Към момента имаме 2500 студенти, но вече се движим на ръба на нашия капацитет. Интересът към висшето училище продължава да бъде нарастващ и все по-голям както от българските, така и от чуждестранните студенти. Работим по това да увеличим още малко капацитета, особено по специалност "Медицина". В конкурентна среда ние предлагаме качествено образование, което се стремим да е на европейско и на световно ниво. Това не е никак лесно и предполага изключителна работа и инвестиции първо в хората – преподавателите – това е може би най-важната инвестиция, в адекватна материална база, в нови съвременни иновативни и модерни методи за обучение. Това са ключовите моменти, които предполагат качествено образование и развитие на висшето училище.

През последните 4-5 години с около 50% сме увеличили академичния състав на висшето училище. С акредитирането на втората университетска болница този състав ще нараства. Тенденцията е увеличаване и на преподавателския състав, и на материално-техническа база в посока качество.

Акредитацията на частни болници, каквато е "Света Марина" в университетска, с какво ще промени досегашната ви работа? Кое ви накара да погледнете към частните болници и с какво са свързани очакванията ви?

- По същество няма да бъде променена досегашната ни работа. Мисля, че ние изостанахме в тази посока, и ще обясня защо. През последните няколко години обучаваме определено повече студенти в сравнение с предходните четири-пет. Капацитетът на единствената до момента държавна университетска болница, която ползваме, е ограничен и не е безкраен. Започна да се получава един дисонанс между материалната база и преподавателите, които са в държавната университетска болница, и потока от увеличаващ се брой студенти, които трябва да минават да се обучават по различните модули на клиничните дисциплини. Не бива да подценяваме и факта, че в града съществуват и работят няколко частни болници и немалка част от преподавателите от университетската болница се преместиха и работят в тях. Направените промените в Закона за висшето образование от 2016 г. са доста позитивни и дадоха възможност като университетски болници да бъдат акредитирани и частни болници, а така също отделни клиники или отделения от една болница. Това облекчава висшите училища във възможностите им за подбор на структури, болници, клиники или отделения, които разполагат с модерна материално-техническа база и преподаватели, които да отговорят на изискванията на висшето училище. Нека не забравяме, че чуждестранните студенти имат друг поглед върху това как трябва да изглежда съвременната модерна болница, и ние трябва да отговорим на тези изисквания, защото те просто ще си отидат. Това ни накара да обърнем поглед към частните болници в Плевен, защото през последните години в града заработиха няколко частни здравни заведения на едно много добро и високо ниво, с модерна материална база и апаратура. Единственият университет в страната, който имаше само една университетска болница до момента, бяхме ние. Вече разчупихме този модел и имаме втора университетска болница. Предстои да развием комуникациите си с нея. Има индикации, че и други от частните болници в града ще проявят желание към това да бъдат акредитирани като университетски. Академичната общност ще разгледа всяко предложение и ще даде оценка. Това е процес, който предстои.

Какъв е интересът от страна на чуждестранни студенти? От кои държави обучавате кадри за медицината в момента?

- В последните няколко години наблюдаваме трайна тенденция към нарастващ интерес от страна на чуждестранни студенти към нашия университет. Интересна е и структурата на държавите, от които са кандидат–студентите. Ако доскоро ключово присъствие имаха представители на страните от Изтока и Югоизтока – Индия, Турция, Гърция, напоследък имаме трайна тенденция от развитите заподноевропейски страни – Великобритания, Германия, Испания, Италия. Създали сме подходяща адекватна система за подбор, защото местата, които трябва да бъдат заети от чуждестранните студенти, са значително по-малко от кандидатите. За едно място кандидатстват няколко души, което се наблюдава и при българските студенти. Трайна е тенденцията за нарастване на интереса към специалностите от магистърските програми - "Медицина" и "Фармация".

През последните три години приемаме два пъти повече чуждестранни студенти първокурсници, отколкото български. Тази година приехме 104 български студенти държавна поръчка по специалност "Медицина" и още 25 - платено обучение. Предстои да приемем 200 чуждестранни студенти в англоезичен курс по "Медицина", т.е. почти два пъти по-голям брой. От няколко години имаме вече два потока чуждестранни и един поток български студенти. Ако тази тенденция се задържи за пълния шестгодишен курс на обучение, след няколко години по всяка вероятност ще имаме два пъти повече чуждестранни студенти по специалност "Медицина".

С какво са свързани новите възможности, които се отварят пред висшето училище?

- Имаме краткосрочна, но имаме и дългосрочна визия за развитието на висшето училище. До края на октомври МОН изиска от висшите училища да представят дългосрочна стратегия за развитие до 2030 г. Основният критерий, който ни води, е качеството на обучение и преподаване и за да отговорим на това, погледът ни е обърнат към нестандартни решения - въвеждане на иновативни методи за обучение и на авангардни решения в научноизследователската дейност.

Интервюто взе Силвия Златкова

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Регионален бизнес: Плевен. Още за развитието на бизнеса в отделните региони в страната може да откриете тук.

Мащабен проект с грант от 22 млн. лв. е депозирал за оценка Медицински университет – Плевен пред управляващия орган на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Висшето училище е водеща институция в проекта за изграждане на център за компетентност. Асоциирани партньори в него са: Медицински университет – Варна, лабораторията по роботика към БАН и Florida hospital във Флорида, САЩ. В случай че бъде успешно защитен, основната част от този ресурс, между 8 и 10 млн. лв., е предвидена за МУ – Плевен, съобщи за в. "Капитал" ректорът на висшето училище проф. д-р Славчо Томов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK