Големите проблеми зад малкия ръст
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големите проблеми зад малкия ръст

Инвестициите в инфраструктура трябва да подобрят туристическия продукт, надява се общината

Големите проблеми зад малкия ръст

Туризмът остава основна движеща сила на Бургас и региона. Проблемите там обаче са сериозни и се задълбочават

5402 прочитания

Инвестициите в инфраструктура трябва да подобрят туристическия продукт, надява се общината

© Капитал


Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Бургас". Всички текстове по темата може да откриете тук.
1.25 млн. легла - толкова е категоризираната и некатегоризираната леглова база в хотелите и къщите за гости по Южното Черноморие според БРТК.
Автор: Капитал

Ръст на туристите от 3.18% през изминалия летен сезон отчитат от Бургаската регионална туристическа камара. През сезон 2017 г. област Бургас е била посетена от 1.45 млн. туристи, което е с 44 716 души повече от предходната година. "Изпратихме добър сезон, но той категорично беше под очакванията ни", казват от браншовата организация.

Това настроение контрастира с триумфализма на Министерството на туризма. Според ведомството на Николина Ангелкова, при реализираните нощувки от юни до септември в регион Бургас се отчита ръст от 2.4% в сравнение с периода юни - септември 2016 г. Увеличението на нощувките на чуждестранните туристи е с 4.1% спрямо същия период на миналата година. Приходите пък са нараснали с 7.3%.

Руснаците и израелците намаляват, скандинавците растат

Според браншовата камара има няколко причини за повишението. От една страна - сложната геополитическа обстановка в Близкия изток и липсата на сигурност за туристическия бранш в Египет, Тунис и Турция. От друга - подобреното качество на туристическия пакет в 4- и 5-звездните туристически вериги у нас и постигнатият частичен успех в опитите на правителството да помогне за опростяването на визовите проблеми на чуждестранните сезонни работници. Сериозна част от повишението на приходите идва от увеличената средна цена на ден в туристически дестинации като Обзор, Свети Влас, Несебър, Равда, Поморие, Созопол, Приморско, Китен и Царево.

През 2017 г. над 110 хиляди скандинавци кацнаха на летище Бургас, което е ръст от 20-22% спрямо предходната година. "За първи път имаме програма Norwegian Air Shuttle до края на октомври с полети до Осло и Стокхолм. Основната причина за засиления интерес към Южното Черноморие са предимно ниските цени на предлагания продукт и добрите климатични условия", казва председателят на БРТК Иван Иванов. От туристическия бранш в Бургас виждат и промяна в профила на туристите от Великобритания, Дания, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Финландия. Намаляват посетилите българското Южно Черноморие младежи за сметка на семейните туристи.

"Norwegian Air Shuttle вече надминава 50% от скандинавския трафик към летище Бургас. С дългата си програма от полети - от началото на май до края на октомври, тя бавно и сигурно измества традиционните туроператори и е предпочитана от все повече индивидуални клиенти по Южното Черноморие", казва Диана Колева – управител на "Степ" ООД. Другият сериозен ръст е Франция, която е лидер по проценти, но в числово измерение е доста скромна - малко над 4 хил. души.

Големият спад през 2017 г. според туристическата камара на Бургас е на руските туристи с 13.41%. Според Мария Стефанова от "Мари 98", които работят предимно с Източна Европа, регионът спада драматично като дял заедно с продължителността на сезона - при максимална заетост на базата миналата година са имали 111 дни, а тази - 92.4. Една от причините за спада в туристическата статистика на руските граждани е, че те вече имат собственост тук и тези пътувания не влизат в официалната бройка.

Другата причина се нарича Турция. Туристическият поток от Русия в Турция през първата половина на 2017 г. се е увеличил 10 пъти в сравнение с предходната година. По официални данни в периода от юни до октомври 2017 г. над 3 млн. руски граждани са посетили съседната държава. Частичното изглаждане на отношенията Израел - Турция също са изиграли роля. Спад от 8.24% отчитат през изминалия туристически сезон и по отношение на израелските туристи в България. В конкуренцията с Турция определящо значение продължават да имат цената на пакета и качеството на обслужване в южната ни съседка. Изправена в реална конкуренция с турския туристически продукт, България продължава да губи.

Някои собственици на хотели отчитат ръст на индивидуалните български туристи, както и на приходите от тях, на други места има значителен спад. Както казва управителят на "Мари 89" Мария Стефанова обаче, туристическият бизнес се е оказал неподготвен за българите, които пристигат с по-високи критерии и изисквания. Това налага промени на бързи обороти.

Защо не се случи "суперсезонът"

През май миналата година браншът очакваше ръст през летния сезон от 15-20%, но той не беше постигнат. Категорични са, че надутите цифри и изкуствени PR акции вредят, защото създават грешни очаквания и вдигат цените на допълнителни услуги.

Според туристическата камара отражение е оказало и закъснението на подготовката за сезона. Активният сезон за хотелите 3, 4 и 5 звезди е започнал едва през първата десетдневка на юни. Според БРТК през май 2017 г. например постигнатият ръст в сравнение с предходната година е бил едва 1.6%. През този ранен месец изобщо не са били посрещани туристи от Австрия, Беларус, Молдова и др. Нямаме никакви действия към хората над 55 г., които са една от най-съществените групи за активизиране на крилата на сезона, анализират от камарата.

Огромен проблем, както и в останалата част на икономиката, е липсата на добре обучени кадри за туризма и ниското ниво на обслужване. Във време, в което секторът изпитва огромна нужда от добре обучени кадри, държавният прием в бургаския Колеж по туризъм е намален 4 пъти. Колежът е част от Бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров" и винаги е бил добра школа за специалистите в туристическия бранш от региона, напомня ректорът на университета доц. д-р Магдалена Миткова. Ниското заплащане на тези кадри остава проблем, заради което българският бранш сега търси внос на работници от Молдова и Украйна.

Според зам.-председателя на УС на БРТК Богдан Христов България като туристическа дестинация продължава да страда от липсата на стратегическа визия, ниски пазарни критерии, сива икономика, кадрови проблеми, липса на ясна продуктова разпознаваемост и "враждебна" инфраструктура. "Министерството на туризма не можа да влезе в релси за времето на съществуването си и произвежда PR шум на статистическа основа, жонглирайки с обемни данни за пристигащи туристи и пазари, вкарвайки политически елементи в интерпретацията на цифрите. Няма изцяло или частично решен нито един от дългосрочните проблеми на нашия туризъм."

Ако има добра новина за 2018 г., то тя е откриването на новата база на Ryanair на летище Бургас. Нискотарифният превозвач обяви, че пуска 11 нови маршрута: Братислава, Дюселдорф-Везе, Франкфурт-Хан, Милано, Бергамо, Рига, Жешов, Тел Авив, Варшава Модлин и Каунас. През 2017 г. девет нови авиолинии тръгнаха от и за Бургас, припомнят от "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт".

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Бургас". Всички текстове по темата може да откриете тук.
1.25 млн. легла - толкова е категоризираната и некатегоризираната леглова база в хотелите и къщите за гости по Южното Черноморие според БРТК.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Пари за смет

Пари за смет

Сладка зона

Сладка зона

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK