С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 мар 2018, 11:54, 4836 прочитания

Вечният актив на Бургас

Градът прегръща по-силно морето, но ще има нужда от още инвеститори, за да се развие така, както иска

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Бургас". Всички текстове по темата може да откриете тук.

"Махнете оградата, да излезе морето на главната" - това е призивът на бургазлии от години. Оградата е между жп гарата и сградата на бургаската митница, а с махането й централната улица "Александровска" ще свършва отново на кея. "В момента обявяваме международен архитектурен конкурс за проектиране на мястото", казва кметът Димитър Николов и сочи картата на пристанището, закачена на стената в кабинета му. "Бургас е морски град и досегът на неговите жители с морето е напълно естествен", добавя той. От солниците до центъра на пристанището градът ще граничи само с морето и това се вижда от всеки гост на града, а обновената морска градина само добавя стойност към качеството на гледката.

Визията за отворен към водата град е следвана от сегашния кмет в продължение на трите му мандата. Факт е, че методично той отвоюва пристанището за гражданите. В продължение на няколко десетилетия то беше затворена територия за бургазлии. И едва през последните няколко години то започна да се оформя като място за отдих и разходки. Откриването на морска гара за пътнически круизи, Магазия 1, заведенията, културно-информационен център, яхтено пристанище и зона за отдих са все постижения на общинската управа. Зоната е естествен финал на разходка през Морската градина. Следващата цел е отварянето на централната пристанищна част.


Морето не стига

Но когато някой е трети пореден мандат начело на един град, особено ако този град се е развил неочаквано добре, очакванията към него вече са много по-високи. Още преди 5 години в интервю за "Капитал" кметът Димитър Николов обясни, че ефектът от призовото място в класацията "Най-добрият град за живеене" е в по-големите претенции към общинската управа. Сред дефинираните тогава от хората проблеми бяха здравеопазването, образованието и привличането на сериозни инвеститори. Идеята на Николов да бъде открит медицински факултет към към бургаския университет "Проф. Асен Златаров" е осъществена (виж интервюто на стр. 8). По този начин според него ще бъдат привлечени добрите лекари, които, освен да преподават, ще могат да работят и в лицензираните вече като университетски болници - Окръжна и още две частни.

Другата идея на общината е изграждането на индустриални паркове като притегателна сила за инвеститорите. Според Николов 80% от Индустриалния логистичен парк, който е съвместна инвестиция с държавата, са запълнени, като фирмите там са заявили различни инвестиционни намерения – от хранително-вкусовата индустрия, машиностроенето до производство на авточасти и други. Това, че имаш парцел, който наричаш индустриална зона обаче, не значи, че тя автоматично става завод. Според общинския съветник от БСП Евгений Мосинов това пространство се е превърнало в поредната складова база. И други критици на бургаския кмет изтъкват липсата на големи и сериозни инвеститори, както това например се случва в индустриална зона "Тракия" край Пловдив.



Според Димитър Николов не може да става дума за сравнение: "Земята около Пловдив е много по-евтина от тази край морето", казва той. След като се запълнят северният и южният логистичен център, ще се върви към развитие на такава зона в село Равнец, което се намира на десетина километра от Бургас. Там държавата е прехвърлила 550 дка от бившото военно летище, което не функционира от 25 години. Естествено трябва да се обнови инфраструктурата там, но това е по-малкият проблем, като се има предвид скоростта, с която бяха изградени околовръстния път на ул. "Крайзерена" и западният надлез. Двете извадиха трафика на транзитните коли за Южното Черноморие и обслужват и северния логистичен център. По-големият е привличане на качествени нови инвеститори.

Според Димитър Николов за миналата година има ръст на инвестициите в района. Това, което той може да изтъкне като най-сериозно, е нискотарифният превозвач Ryanair, който обяви, че изгражда нова база на летище Бургас, в която инвестира 100 млн. долара и открива 11 нови маршрута. Това обаче е част от развитието като туристическа дестинация. През 2017 г. 9 нови aвиoĸoмпaнии са изпълнили пoлeти oт и дo лeтищe Бypгac, а в лятнoтo paзпиcaниe са вĸлючeни 10 нoви дecтинaции. Заради това продължават реконструкциите на летищата и предстои разширяване на терминала и на перона на летището. Извън свързаните с морето и туризма обаче нови големи инвеститори не се задават.

Като няма чужди, има наши

Това, което се случва, е, че продължават стартиралите инвестиционни проекти в някои от предприятията в региона. Преди 2 години най-големият производител на кабели у нас - бургаският завод "Ел кабел", обяви намерението си да изгради нова производствена база, която ще бъде разположена в промишлената зона на Бургас. Закупени са 2 терена от по 200 дка. Очаква се инвестицията в новия завод да бъде от 60 до 100 млн. лв. В етап на реализиране на проекта сме, имаме някои процедурни пречки на този етап, които предстои да изгладим, коментира изпълнителният директор на предприятието инж. Димитър Паскалев.


Ръст през последната година бележат и повечето малки и средни предприятия, специализирани в производство и търговия с риба и рибни продукти (виж текстовете на стр. 26-27).

Въпреки това обаче Бургас сякаш не успява да използва инерцията си от миналите години на напредък. Успехът на проекта "Интегриран градски транспорт", който осъществи общинската фирма "Бургасбус" и който превърна градския транспорт в еталон за страната, се сблъсква с липсата на кадри. С това се сблъскват и всички останали бизнеси, както става и в другите зони на страната. Поне една голяма инвестиция е отложена заради този недостиг. Този проблем се подсилва от факта, че Бургас изостава като ниво на заплащане от други големи градове. Средната заплата там е нараснала с почти 14% за последната година, но към декември 2017 г. все още е 960 лв. - под тази от Пловдив, със 100 по-малко от вечния конкурент Варна, както и почти със 150 от Стара Загора.

"Това, което е проблем за управлението на общината, е тежката администрация, която Николов наследи от Йоан Костадинов и той не реформира", смята Евгений Мосинов. Според общинския съветник въпреки добрите инфраструктурни проекти средното ниво на администрацията в Бургас е една от спирачките за развитието на района. Всеки малък и среден бизнесмен, който се сблъска с нея, бързо се отказва от идеите си, казва той. Мосинов признава добрите мениджърски качества на бургаският кмет, както и това, което е направено за града през последните няколко години. Според него обаче проблем са и множеството губещи общински фирми. Той смята, че единствената причина те да съществуват е, че там работят избиратели на ГЕРБ. Подобно е мнението и на Стефан Корадов - бивш директор на Свободната безмитна зона и бивш областен управител по времето на правителството на НДСВ, който недоумява защо общината притежава хлебозавод например или фирма за озеленяване, която не може да участва в обществени поръчки за озеленяване, а трупа годишна загуба 100 000 лв. Според Корадов другият проблем е генералната липса на децентрализация в страната, който се проектира и върху развитието на Бургас и регионите.

Общо погледнато, Бургас продължава да изостава от другите два града по линията "Тракия" - Пловдив и София. Опитът на Николов да прегърне по-силно морето вероятно ще се отплати, но докато България се запътва към бъдеще с по-малко и таргетирани европейски субсидии, един от градовете, които най-силно се възползваха от това, ще има нужда от още инвеститори.
Магазия 1

е построена в периода 1906-1907 година на III и IV кейово място, разказва Катя Стоянова, автор на книгите "Памет Бургаска". По това време директор на порта е инж. Морфов. Това са били двете първи покрити сгради на кея, изградени от общината и частни търговци на зърно. Двете имали обща площ 5 хил. кв.м. Магазия 1 е построена в сътрудничество с пристанището на Марсилия, затова на кея в момента има поставен паметен знак. Характерното за нея е, че покривната й конструкция е направена изцяло от метални релси и нитове със същата технология като на Айфеловата кула. Тя е напълно запазена и консервирана. След реконструкцията й там се намира културно-информационен морски център и ресторант "Даляна".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пловдив: Буумтаун Пловдив: Буумтаун

Или как изглеждат икономическите характеристики на град, който се развива бързо

21 сеп 2019, 68 прочитания

Светлана Куюмджиева: Проблемът е, че винаги започваме от нулата Светлана Куюмджиева: Проблемът е, че винаги започваме от нулата

Директорът на "Пловдив 2019" за първите шест месеца като европейска културна столица и какво предстои оттук нататък

20 сеп 2019, 698 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 12086 прочитания

20 сеп 2019, 5665 прочитания

20 сеп 2019, 3061 прочитания

20 сеп 2019, 2163 прочитания

20 сеп 2019, 1995 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Три декара риба

Първото българско рибно тържище - Fishland, отбелязва 10% ръст през миналата година

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев