Когато няма риба, има миди
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато няма риба, има миди

Shutterstock

Когато няма риба, има миди

Рибарите настояват за законодателни промени и професионално отношение към сектора

3507 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Бургас". Всички текстове по темата може да откриете тук.
4%

е ръстът на производството на риба и рибни продукти в България през 2016 г. до почти 105 млн. лв. От него 62% (65.3 млн. лв.) се реализират зад граница.

Изминалата 2017 г. не е от най-добрите години за рибарите. Макар цацата да е била в изобилие, много други - доста по-важни - риби така и не са се появили. "Паламудът не дойде, леферът беше малко, чернокопът и сафридът – също", казват от "БГ фиш". В професионалната организация членуват 22 предприятия, разположени в различни региони на страната, обхващащи 80% от работещите в сектора. Повечето фирми са експортно ориентирани и изнасят цаца, шаран, пъстърва, скариди, бели и черни миди, калкан, рапани, барбун, лефер и други сладководни и морски продукти.

Добрата новина е, че непрекъснато се увеличава популацията на калкан. Тази година квотата за улов на тази ценна риба е увеличена с 32% - от 43 тона на 57 тона – нещо, което не се беше случвало през последните 10 години, посочват от професионалната организация. През тази година рибарите се надяват на повече сафрид и чернокоп в Черно море.

Рибата - все по-предпочитана

Твърденията, че рибното богатство в Черно море намалява, са силно преувеличени, казва управителят на "Черноморски риболов - Бургас" Петър Василев. Той се занимава професионално с риболов и рибопреработка вече 50 години. Професионалният му път тръгва в системата на ДСО (Държавно стопанско обединение) "Рибно стопанство", в поделенията му "Черноморски риболов" и "Океански риболов".

В миналото "Черноморски риболов" е било единственото предприятие, снабдявало цялата страна с пушени и веяни риби. Годишно тук са се преработвали до 6000 тона пушена скумрия и около 12 000 тона цаца. Тогава обаче 70% от цацата е била предназначена за храна на животните. По онова време държавата дотира улова на риба, плащайки на производителите по 17 ст. на килограм (виж профила на предприятието по-долу).

Днес рибният пазар у нас се увеличава и диверсифицира. През последните години българите консумират все повече риба, казва Петър Василев. Хората осъзнаха, че рибата е най-добрата храна, която не може да бъде манипулирана. Прогнозата му е, че през тази година ще има повече сафрид – пролетен и есенен, както и чернокоп. "През 2016 г. имаше много риба, но през миналата година тя значително намаля. Леко намаля и количеството на рапани и това е добре, защото рапанът е инвазивен вид и унищожава черната мида, чиито филтриращи банки спомагат за чистотата на морската вода", допълва той.

Златната мида

На фона на сравнително скучния рибен пазар един морски вид се радва на особен интерес напоследък. Вече три предприятия в България изнасят бяла пясъчна мида, която е търсена най-вече в Испания, Италия и Франция. Две от тези предприятия са на територията на Бургаския регион. Пясъците на Черно море изобилстват на този вид мида и бизнесът с нея се оказва печеливш както за рибарите, така и за преработващите предприятия, които пречистват и изнасят продукта на външните пазари.

Проблемът е, че уловът на мидата е изключително сложен. Методите, които се ползват за това, нанасят непоправими вреди на морското дъно. Траленето, разбира се, е напълно забранено, но дори методи като цедене на пясъка, който използват професионални организации от "БГ фиш", също вредят, твърдят природозащитните организации. Миналата година беше издадена заповед за забрана на улова на мидата за два месеца, по време на размножителния й период. Той се пада през пролетта и лятото и самите рибарски организации също са съгласни с това искане. През активния риболовен сезон би трябвало да се задържат само миди с дължина не по-малка от 2.5 см, а по-малките да се връщат обратно в морето. Дори рибарите да имат желание да го правят обаче (а някои нямат), методите на събиране на мидите често правят това невъзможно, защото и малките миди умират при улов.

Законът за рибарство и аквакултури безспорно има нужда от редакция, казват от "БГ фиш", които четири пъти са правили предложения как да бъде регламентиран риболовът по отношение на уредите. Например видовете пясъчните миди, представляващи търговски интерес, се събират с различни риболовни уреди. "Необходимо е описание на всеки уред и промяна в раздел "Забранени и разрешени риболовни уреди", казва изпълнителният директор на професионалната организация "БГ фиш" Йордан Господинов. До този момент обаче няма никаква реакция на предложените законови промени.

Секторът

Като производители на риба и рибни продукти в България са регистрирани 36 компании, с четири по-малко, отколкото през 2015 г. (Възможно е тази картина да не е съвсем пълна, защото големи фирми, които имат и производство, са регистрирани като търговци.)

Основен сегмент с дял от 41% от общите приходи продължават да са мидите и ракообразните. Деветдесет и шест процента от тази продукция се изнасят, което прави сегмента най-експортно ориентиран. При него се наблюдава умерен ръст на приходите от 5% до 43.8 млн. лв. през миналата година.

Финансирането

Това между другото е един от големите проблеми на бранша. Само съвместната работа между науката и бизнеса може да развие най-добрите методи за събиране на българската бяла пясъчна мида, убедени са рибарите. Секторът "Рибарство" има нужда от професионално отношение, основано на опита на световната риболовна практика и на непредубедени научни изследвания, посочват от професионалната организация.

"Отрицателно влияние върху черноморските животни има притокът от органични вещества от вливащите се в Черно море големи реки с непречистени битови води, водещи до еутрофикация и т.нар. цъфтеж. Ненужно и неправилно е да се натоварват с негативи българските рибари, работещи в рамките на 8% от бреговата линия на Черно море", казва сдружението.

Другият голям проблем е закъснелият старт на ОП "Рибарство" за периода 2014 – 2020 г. Браншът не може да чака чиновниците да си свършат работата, защото има спешна нужда да модернизира и развива производството си, за да остане конкурентен, казва Петър Василев.

"Три години нямаше финансиране. Сега пуснаха програмите, но няма плащания. Едва в края на 2016 г. се отвори прием на проекти, но бизнесът не може да чака. Предложихме да построим предприятието си и след това да ни признаят разходите. Не се съгласиха, въпреки че след това се оказа, че било възможно", допълва той. Така инвестицията в новата производствена база на "Черноморски риболов - Бургас" остава без лев европейска подкрепа.

Тази година за Програмата за морско дело и рибарство са заделени 38.3 млн. лв., с които ще се финансират мерките "Добавена стойност, качество на продуктите и използване на нежелания улов", "Инвестиции за подобрение на инфраструктурата в рибарските пристанища", "Продуктивни инвестиции в аквакултура", "Изпълнение на стратегиите за ВОМР" и "Преработване на продуктите от риболов и аквакултури".

Нови инвестиции, нови надежди

"Черноморски риболов - Бургас" е сред предприятията с най-големи възможности за преработка и търговия с риба в региона. Дейността му е свързана с улов, преработка и търговия на морски организми и риба, като най-голям дял заема черноморската копърка, по-популярна като цаца. През миналата година бургаското предприятие отбелязва 100% ръст на производството на черноморска риба спрямо предходната, като уловената, преработена и продадена цаца е над 1000 тона. Това вероятно ще се отрази и на приходите им, които през 2016 г. спаднаха с цели 56% спрямо 2015 г.

Наскоро собствениците изградиха нова модерна база в Северната промишлена зона на града, в която инвестираха над 4 млн. лв. Новото предприятие е разположено на 1540 кв.м застроена площ, а разгъната му площ е над 6000 кв.м. Разполага с минусови и плюсови хладилни зали за съхранение на входяща суровина и готова продукция, пречиствателен център за пясъчни миди, установки за шоково замразяване и плочково-контактно замразяване, пушилна камера и други. Капацитетът на замразяване е 2.5 тона на час.

В предприятието работят 140 души. И тук, както и в останалите браншове в Бургаския регион, намирането на подходяща работна ръка става все по-трудно.

"Черноморски риболов - Бургас" изнася около 80% от цялата продукция за Румъния, Испания, Франция, Италия, Япония, Южна Корея, Китай. Изнасят се предимно черноморска копърка, рапани и миди. Последните са основният износ за далекоизточните пазари. В Япония бургаското предприятие работи с един и същ клиент вече 25 години.

Запазена марка на бургаското предприятие е известната маринована риба "Перла" в растително масло. Сравнително отскоро "Черноморски риболов - Бургас" събира, пречиства и изнася и пясъчни миди.
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Бургас". Всички текстове по темата може да откриете тук.
4%

е ръстът на производството на риба и рибни продукти в България през 2016 г. до почти 105 млн. лв. От него 62% (65.3 млн. лв.) се реализират зад граница.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    tyr35518544 avatar :-|
    tyr35518544

    Mидитe HE CA xpaнa. Toвa чoвekът e нaй-тъпoтo живoтнo в xpaнитeлнaтa вepигa! He знae kakвo дa ядe и kakвo дa нe ядe. Bcичkи тeзи okтoпoди, миди, чepвeи, мpaвkи и т. н., koитo нapичaтe cъc нeвepoятнoтo нaзвaниe "Mopckи Дapoвe" HE CA xpaнa! Hямa kak дa e xpaнa нeщo, koeтo пpeчиcтвa 80 лв вoдa нa дeнoнoциe и зaдъpжa бaцили, виpycи и бakтepии. Чoвekът e нaй-гнycнoтo живoтнo във xpaнитeлнaтa вepигa, пak гo kaзвaм ! Ckapидитe cъщo нe ca xpaнa. Ядeнeтo нa тakивa живoтинkи e И3BPAЩEHИE и тo ako виe и вaшитe дeцa ядeтe тakивa нeщa cтe извpaтeни и гнycни xopa. Ckapидaтa e 2 cм живoтинчe, 1 cм oт koeтo e чepвo, в koeтo ce зaдъpжaт вpeднитe вeщecтвa oт мopckaтa вoдa. Ako виe ядeтe ckapидaтa зaeднo c нeйнитe изпpaжнeния, виe cтe гнycни xopa. Ako виe ядeтe cвинckи kapaнтии, yши, kpaka и пpoчиe, виe cъщo cтe дълбoko в cъзнaниeтo cи извpaтeни и koмплekcиpaни типoвe. B яйцeтo cъщo имa бeлтъци, в зeлeнoлиcтнитe зeлeнчyци ce cъдъpжaт жeлязo, минepaлни вeщecтвa. Hyжнo ли e зa дa cи зaдoвoлитe тъпaтa лakoмия и жeлaниeтo зa koнфopмиcтичнo пoдчинeниe дa ядeтe мoдepнa и питaтeлнa xpaнa, дa koнcyмиpaтe пoдoбни нeядливo, пълни c бaцили, пoлyживи cъздaния? Извpaтeнa мoдa, извpaтeн cвят, извpaтeни XOPA. Дa ви e cлaдko! Bcичkи биx ви тeлeпopтиpaлa c eднa мaшинa нa вpeмeтo в няkoя гaлakтиka, kъдeтo e вeчнa kaмeннa epa, тa дa ce нaядeтe нa миди, чepвeи, oxлюви и пpoчee гaдинkи. Извpaтeни CHOБИ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK