С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 16 мар 2018, 11:18, 1806 прочитания

Когато няма риба, има миди

Рибарите настояват за законодателни промени и професионално отношение към сектора

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Бургас". Всички текстове по темата може да откриете тук.
4%
е ръстът на производството на риба и рибни продукти в България през 2016 г. до почти 105 млн. лв. От него 62% (65.3 млн. лв.) се реализират зад граница.

Изминалата 2017 г. не е от най-добрите години за рибарите. Макар цацата да е била в изобилие, много други - доста по-важни - риби така и не са се появили. "Паламудът не дойде, леферът беше малко, чернокопът и сафридът – също", казват от "БГ фиш". В професионалната организация членуват 22 предприятия, разположени в различни региони на страната, обхващащи 80% от работещите в сектора. Повечето фирми са експортно ориентирани и изнасят цаца, шаран, пъстърва, скариди, бели и черни миди, калкан, рапани, барбун, лефер и други сладководни и морски продукти.

Добрата новина е, че непрекъснато се увеличава популацията на калкан. Тази година квотата за улов на тази ценна риба е увеличена с 32% - от 43 тона на 57 тона – нещо, което не се беше случвало през последните 10 години, посочват от професионалната организация. През тази година рибарите се надяват на повече сафрид и чернокоп в Черно море.


Рибата - все по-предпочитана

Твърденията, че рибното богатство в Черно море намалява, са силно преувеличени, казва управителят на "Черноморски риболов - Бургас" Петър Василев. Той се занимава професионално с риболов и рибопреработка вече 50 години. Професионалният му път тръгва в системата на ДСО (Държавно стопанско обединение) "Рибно стопанство", в поделенията му "Черноморски риболов" и "Океански риболов".

В миналото "Черноморски риболов" е било единственото предприятие, снабдявало цялата страна с пушени и веяни риби. Годишно тук са се преработвали до 6000 тона пушена скумрия и около 12 000 тона цаца. Тогава обаче 70% от цацата е била предназначена за храна на животните. По онова време държавата дотира улова на риба, плащайки на производителите по 17 ст. на килограм (виж профила на предприятието по-долу).



Днес рибният пазар у нас се увеличава и диверсифицира. През последните години българите консумират все повече риба, казва Петър Василев. Хората осъзнаха, че рибата е най-добрата храна, която не може да бъде манипулирана. Прогнозата му е, че през тази година ще има повече сафрид – пролетен и есенен, както и чернокоп. "През 2016 г. имаше много риба, но през миналата година тя значително намаля. Леко намаля и количеството на рапани и това е добре, защото рапанът е инвазивен вид и унищожава черната мида, чиито филтриращи банки спомагат за чистотата на морската вода", допълва той.

Златната мида

На фона на сравнително скучния рибен пазар един морски вид се радва на особен интерес напоследък. Вече три предприятия в България изнасят бяла пясъчна мида, която е търсена най-вече в Испания, Италия и Франция. Две от тези предприятия са на територията на Бургаския регион. Пясъците на Черно море изобилстват на този вид мида и бизнесът с нея се оказва печеливш както за рибарите, така и за преработващите предприятия, които пречистват и изнасят продукта на външните пазари.

Проблемът е, че уловът на мидата е изключително сложен. Методите, които се ползват за това, нанасят непоправими вреди на морското дъно. Траленето, разбира се, е напълно забранено, но дори методи като цедене на пясъка, който използват професионални организации от "БГ фиш", също вредят, твърдят природозащитните организации. Миналата година беше издадена заповед за забрана на улова на мидата за два месеца, по време на размножителния й период. Той се пада през пролетта и лятото и самите рибарски организации също са съгласни с това искане. През активния риболовен сезон би трябвало да се задържат само миди с дължина не по-малка от 2.5 см, а по-малките да се връщат обратно в морето. Дори рибарите да имат желание да го правят обаче (а някои нямат), методите на събиране на мидите често правят това невъзможно, защото и малките миди умират при улов.

Законът за рибарство и аквакултури безспорно има нужда от редакция, казват от "БГ фиш", които четири пъти са правили предложения как да бъде регламентиран риболовът по отношение на уредите. Например видовете пясъчните миди, представляващи търговски интерес, се събират с различни риболовни уреди. "Необходимо е описание на всеки уред и промяна в раздел "Забранени и разрешени риболовни уреди", казва изпълнителният директор на професионалната организация "БГ фиш" Йордан Господинов. До този момент обаче няма никаква реакция на предложените законови промени.
Секторът

Като производители на риба и рибни продукти в България са регистрирани 36 компании, с четири по-малко, отколкото през 2015 г. (Възможно е тази картина да не е съвсем пълна, защото големи фирми, които имат и производство, са регистрирани като търговци.)

Основен сегмент с дял от 41% от общите приходи продължават да са мидите и ракообразните. Деветдесет и шест процента от тази продукция се изнасят, което прави сегмента най-експортно ориентиран. При него се наблюдава умерен ръст на приходите от 5% до 43.8 млн. лв. през миналата година.


Финансирането

Това между другото е един от големите проблеми на бранша. Само съвместната работа между науката и бизнеса може да развие най-добрите методи за събиране на българската бяла пясъчна мида, убедени са рибарите. Секторът "Рибарство" има нужда от професионално отношение, основано на опита на световната риболовна практика и на непредубедени научни изследвания, посочват от професионалната организация.

"Отрицателно влияние върху черноморските животни има притокът от органични вещества от вливащите се в Черно море големи реки с непречистени битови води, водещи до еутрофикация и т.нар. цъфтеж. Ненужно и неправилно е да се натоварват с негативи българските рибари, работещи в рамките на 8% от бреговата линия на Черно море", казва сдружението.

Другият голям проблем е закъснелият старт на ОП "Рибарство" за периода 2014 – 2020 г. Браншът не може да чака чиновниците да си свършат работата, защото има спешна нужда да модернизира и развива производството си, за да остане конкурентен, казва Петър Василев.

"Три години нямаше финансиране. Сега пуснаха програмите, но няма плащания. Едва в края на 2016 г. се отвори прием на проекти, но бизнесът не може да чака. Предложихме да построим предприятието си и след това да ни признаят разходите. Не се съгласиха, въпреки че след това се оказа, че било възможно", допълва той. Така инвестицията в новата производствена база на "Черноморски риболов - Бургас" остава без лев европейска подкрепа.

Тази година за Програмата за морско дело и рибарство са заделени 38.3 млн. лв., с които ще се финансират мерките "Добавена стойност, качество на продуктите и използване на нежелания улов", "Инвестиции за подобрение на инфраструктурата в рибарските пристанища", "Продуктивни инвестиции в аквакултура", "Изпълнение на стратегиите за ВОМР" и "Преработване на продуктите от риболов и аквакултури".
Нови инвестиции, нови надежди

"Черноморски риболов - Бургас" е сред предприятията с най-големи възможности за преработка и търговия с риба в региона. Дейността му е свързана с улов, преработка и търговия на морски организми и риба, като най-голям дял заема черноморската копърка, по-популярна като цаца. През миналата година бургаското предприятие отбелязва 100% ръст на производството на черноморска риба спрямо предходната, като уловената, преработена и продадена цаца е над 1000 тона. Това вероятно ще се отрази и на приходите им, които през 2016 г. спаднаха с цели 56% спрямо 2015 г.

Наскоро собствениците изградиха нова модерна база в Северната промишлена зона на града, в която инвестираха над 4 млн. лв. Новото предприятие е разположено на 1540 кв.м застроена площ, а разгъната му площ е над 6000 кв.м. Разполага с минусови и плюсови хладилни зали за съхранение на входяща суровина и готова продукция, пречиствателен център за пясъчни миди, установки за шоково замразяване и плочково-контактно замразяване, пушилна камера и други. Капацитетът на замразяване е 2.5 тона на час.

В предприятието работят 140 души. И тук, както и в останалите браншове в Бургаския регион, намирането на подходяща работна ръка става все по-трудно.

"Черноморски риболов - Бургас" изнася около 80% от цялата продукция за Румъния, Испания, Франция, Италия, Япония, Южна Корея, Китай. Изнасят се предимно черноморска копърка, рапани и миди. Последните са основният износ за далекоизточните пазари. В Япония бургаското предприятие работи с един и същ клиент вече 25 години.

Запазена марка на бургаското предприятие е известната маринована риба "Перла" в растително масло. Сравнително отскоро "Черноморски риболов - Бургас" събира, пречиства и изнася и пясъчни миди.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да преборим умно битовата престъпност Да преборим умно битовата престъпност

Как интелигентните камери ще направят варненския регион много по-сигурно мяст

26 юни 2019, 849 прочитания

Пазаруване, общуване и забавление на едно място Пазаруване, общуване и забавление на едно място

Новият търговски център извади Варна на картата на големите световни брандове и предлага безплатни зони за забавление на малки и големи

25 юни 2019, 1130 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Слънчев бряг в търсене на нов имидж

Махане на щендерите със стоки и повече камери и наблюдение планира "Слънчев бряг". Дружеството обаче има нужда от още много инвестиции и решение дали ще е общинско или държавно

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Повелителят на отпадъците

Централите на Христо Ковачки масово заместват въглищата с RDF и биомаса

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му

Ново място: Cup & Roll 2

Ресторантът потвърждава, че софийската публика най-сетне има засилено любопитство към корейската кухня