Повелителите на цацата

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Смаляване

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Бургас". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Николай Павлов е капитан на траулер. Вече не излиза в морето, но бивши капитани няма. За сметка на това Павлов разполага с флотилия - цели 5 траулера. Фирмата му "Динг Павлови и сие", занимаваща се с промишлен риболов и преработка, е сред предприятията от бранша, разполагащи с най-много собствени риболовни кораби.

Днес той я управлява заедно със сина си. Екипажът на всеки кораб включва по 4-5 души, но без изненада - квалифицирани хора за тази работа вече почти няма. "Независимо от усилията ни да бъдем в непрекъснат контакт с Професионалната гимназия "Морски и океански риболов" в Бургас проблемът с кадрите остава. Готови сме да плащаме стипендии на ученици и да поемем издръжката им, но липсват желаещи за тези специалности, а през последните години много от тях са закрити", казва Павлов. Така фирма "Динг" се принуждава да взима на работа хора, които не познават занаята, и да ги обучава. Едва след това те държат изпити, за да станат механици, капитани, риболовци.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Сред основните проблеми на фирма "Динг" и на останалите, които разполагат със собствени плавателни съдове, е липсата на средства по европейските програми за поддържане на корабите. Те твърдят, че трябва да има такава линия държавно финансиране, въпреки че по програмите принципно не е предвидено нищо за поддържане на активи, а само за придобиването им. "Постоянно правим инвестиции в плавателните съдове. Искахме да купим нови още с влизането на България в ЕС, като ползваме европейски средства, но не успяхме да използваме подобно финансиране", казват собствениците.

Програмите обаче са помогнали. През миналия програмен период "Динг" са успели да купят машина за замразяване на рибата със средства по ОП "Рибарство и аквакултури". "Динг" разполага с предприятие за рибопреработка с капацитет 30 тона на денонощие в Северната промишлена зона на Бургас. Основният способ, който използват в производството си, е дълбоко, поединично замразяване. Предприятието има и линия за паниране на риба. Освен черноморска копърка в "Динг" се преработват също чернокоп и сафрид.

Производство



През 2017 г. "Динг" е уловила, преработила и продала 1000 тона черноморска копърка. Тя представлява 80% от бизнеса им. Предприятието отчита 20% ръст на производството си в сравнение с предходната година. Предприятието работи с 10 чуждестранни клиента и се стреми да отговаря на изискванията им за качество и срок на доставката. Основните пазари на бургаското рибно предприятие са в Англия, Румъния и Испания. Най-много българска цаца се консумира в Румъния, следват Испания и Англия, обобщават от "Динг". В България фирмата работи основно с две търговски вериги. Ако испанците са на второ място по консумация на риба в света с 38 кг риба на човек годишно, България се нарежда на едно от последните места с 6-7 кг риба на човек годишно. Според официалните данни обаче потреблението на риба през последните години бележи ръст и у нас, което обещава още по-голям пазар за фирми като тази.

Вода без риба

Той обаче вече е твърде голям за компанията и към момента. Търсенето на нашата риба е много повече от това, което можем да предложим, казва Павлов. Причината не е, че морето е обедняло на риба, а в промяната на климата. През зимата в предприятието им са преработвани едва по 5-10 тона риба дневно, тъй като дните със силен вятър в началото на годината са били повече. При такива условия, казват собствениците на траулери, рибата бяга и риболовът е невъзможен. Ако предишни години са имали възможност да работят по 300 дни, сега те намаляват на 250.

През 2016 г. от фирма "Динг" отчитат рекорден улов на чернокоп. "За 28-годишната ни история тогава имахме най-големия улов на чернокоп. Имаше кораби, които хващаха по 6-7 тона на ден." Рекорди в улова на цаца пък са постигнали през декември миналата година. Изискванията към нашите предприятия стават все по-големи, посочва Павлов. "Преди години имаше 26 подобни на нашето предприятие в региона, а днес се броят на пръстите на едната ръка. Намаляхме, защото не всички успяха да покрият новите европейски изисквания и да останат конкурентоспособни на пазара", казват собствениците.